Чунири (музикален инструмент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Chuniri,Tbilisi1.jpg
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чунири.

Чунирѝ (на грузински ჭუნირი)е старинен грузински струнен лъков музикален инструмент.[1] В Сванетия, планинска област в Грузия, се приема за национален инструмент и единствено там е запазен в оригиналния си вид.[2] Звукът се възпроизвежда от движението на лъка по струните.[1]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Инструментът от областта Сванетия е с абсолютно кръгъл корпус и дълъг гриф. От едната страна на корпуса е обтегната кожа, а отзад инструментът е отворен. Корпусът се изработва от ела или бор, а грифът – от бреза или дъб. Струните се изработват от конски косми, което дава на инструмента меко и приятно звучене. Грифът е плосък, направен от цяло парче дърво и е здраво прикрепен към корпуса, като във вътрешността му преминава до долната част на тялото. В горната му част има три отвора, в които влизат ключовете. Допълнителните части към инструмента са ключовете, скоба (пластина), магаренце с четири прореза и краче. Трите струни са закрепени здраво за скобата, която се намира близо до магаренцето. Опъват се между нея и ключовете, минавайки над магаренцето, като настройването става със завъртане и натягане на ключовете.[1][2] Първата се състои от 6 косъма, втората – от 9, а третата – от 11. Строят е g, a, с1.[3] На долния край на корпуса, точно противоположно на грифа, се монтира крачето, на което при свирене се опира чунирѝ.[1] Общата дължина на инструмента е 760 mm, а диаметърът на основното тяло е 180 – 250 mm.[3] Хевсурският и тушетският инструменти също имат кръгъл корпус.[1]

В областите Рача и Гурия инструментът се нарича чианури, изработва се от цяло парче дърво и има форма на лодка. На корпуса има две звукови отверстия с диаметър 5 – 6 mm. Корпусът е обвит от изпъната кожа, закрепена за задната му част. Грифът е цял, а на върха му обикновено има два отвора, рядко три, за ключовете, като струните могат а бъдат две или три, но обикновено са две с тоналност голяма терца.[1]

При свирене музикантът е в седнало положение и поддържа инструмента вертикално, корпусът се опира в коленете, а грифът – в рамото. Натиска струните с възглавничките на пръстите, от което звукът се получава флажолетен. Лъкът се държи с дясната ръка и се плъзга едновременно по трите струни, тъй като инструментът има тригласно съзвучие.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Инструментът се пази близо до огъня, като преди свирене се загрява над него или на слънце. Това е необходимо, защото кожата и дървото се влияят от вятъра и от влагата. Така звуците, които издава стават по-хармонични. В Сванетия и Рача по звука на чунирѝ предсказват какво ще е времето. Когато се очаква дъжд, звукът е по-тих и недостатъчно чист.[1][2]

Смята се, че от Сванетия чунирѝ е разпространен и в други региони на Грузия. Традиционна музика на много подобен инструмент, наричан чианури, се изпълнява в следните райони на страната: Рача (западно от Сванетия в Кавказ, граничещ с Южна Осетия), Гурия (на брега на Черно море), Мцхетия-Мтианетия (в североизточната част на Кавказ, граничещ с Чечения) и Кахетия (в североизточен Кавказ, граничещ с Чечения и Дагестан в Русия).[2]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Чунирѝ се използва за акомпанимент и много често се комбинира с други музикални инструменти – чанги, пандури и саламури. В Сванетия съпровожда едногласни изпълнения, танцови мелодии или като фон при рецитиране на героични стихове. При тригласни песни се обединяват чунирѝ и чанги, като партията на първия глас и акомпаниментът се поемат от чунирѝ. Не се потвърждава едновременната употреба на два или повече чунирѝ.[1] Семейството на усъвършенстваните чунирѝ (сопрано, алт, бас, контрабас) намира място в ансамбли и в съвременните народни грузински оркестри.[3]

Според легендите, традицията е на чунирѝ да се свири вечерта, преди погребението на загинал човек. Цяла нощ един от близките на починалия, задължително мъж, напява тъжни песни под съпровода на инструмента край горящ огън. В песента трябва да се разказва за неговия живот и този на предците му. Заедно с това обаче, на чунирѝ се свири също на празници и на сватби.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]