Чърновища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чърновища
Μαυρόκαμπος
— село —
Гърция
40.6283° с. ш. 21.2331° и. д.
Чърновища
Западна Македония
40.6283° с. ш. 21.2331° и. д.
Чърновища
Костурско
40.6283° с. ш. 21.2331° и. д.
Чърновища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 830 m
Население 6 души (2011 г.)
Демоним Чърновчѐни

Чърно̀вища или Чернòвища (произношение в местния говор Чърнòвишча, на гръцки: Μαυρόκαμπος, Маврокамбос, до 1927 година Τσερνόλιστα, Цернолиста или Τσερνόβιστα, Церновиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 2 километра източно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на Вич (Вици). Разположено е на 830 m надморска височина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Чърнов, личното име Чърно, диалектни варианти на общобългарското Черньо.[3]

В XV век в Чернохавище са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.[4] В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чърнолища (Tchirnolista) живеят 600 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Търновища (Tarnovischta) е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Църновища има 260 жители българи християни.[7] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дямо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).[9][10] Българският свещеник в селото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък и е убит.[11]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски, и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Поздивища и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание семейства от Поздивища и Чърновища. Според Темчев преди да изгори Чърновища брояло 40 къщи и 50 семейства.[12] Убит е селският свещеник, защото отказва да приеме върховенството на Патриаршията. Селянин от Чърновища разказва: „Осъмъ дни слѣдъ Богородица... многобройна войска слѣзе отъ къмъ Вишени, мина прѣзъ селото ни, ограби го и го подпали. Ние бѣхме се изпокрили по горитѣ. До вечерьта изгориха всички кѫщи и плѣвни. Сега селянитѣ живѣятъ въ колибки. А много сѣмейства сѫ настанени въ училището, което остана здраво“.[13]

В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Черновища преди Балканската война има 45 български къщи.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на югоизток от с. Дреновени на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Черновища е обозначено като българско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църновища (Црновишта) има 40 къщи славяни християни.[18] В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод Черно поле.[19] В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.

Населението традиционно произвежда боб, ябълки, жито и грозде, като се занимава и частично със скотовъдство.[2]

В междувоенни период има засилена емиграция отвъд океана.[2]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.[20]

В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949), по време на която 20 семейства и още толкова отделни хора и малолетни деца го напускат и емигрират в източноевропейските страни. След войната продължава усилената емиграция отвъд океана.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Чърновища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пезница Πεζνίτσα Мирко Рема Μικρὸ Ρέμα[21] река
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 207[2] 325[2] 328[2] 332[2] 199[2] 181[2] 139[2] 119[2] 76[2] 9 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ставре Цилев
Родени в Чърновища
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Христов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[22]
  • Flag of Greece.svg Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет[23]
  • Flag of Greece.svg Ставре Цилев (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец
Български общински съвет в Чърновища в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Шукаров
  • Flag of Bulgaria.svg Джамбазов
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Шутков
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Генчев
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Хаджиев
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Бекиров
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Флоринов
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Генчев
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Влашев[24]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  8. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  9. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292
  10. Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 14.
  11. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 53.
  12. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 65.
  13. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 66.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  16. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  19. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  20. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  21. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  22. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  23. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  24. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония