Чърновища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чърновища
Μαυρόκαμπος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 860 m
Население 9 души (2001)

Чърно̀вища или Черновища (произношение в местния говор Чърновишча, на гръцки: Μαυρόκαμπος, Маврокамбос, до 1927 Τσερνόλιστα, Цернолиста или Τσερνόβιστα, Церновиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 9 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 2 километра източно от Нови Габреш (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на Вич (Вици).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Чърнов, личното име Чърно, диалектни варианти на общобългарското Черньо.[2]

В XV век в Чернохавище са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.[3] В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чърнолища (Tchirnolista) живеят 600 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Търновища (Tarnovischta) е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Църновища има 260 жители българи християни.[6] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7].

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дйамо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).[8]

В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Черновища преди Балканската война има 45 български къщи.[10]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на югоизток от с. Дреновени на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война. В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод Черно поле.[12] В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.[13]

В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

Преброявания
  • 1913 – 207 души
  • 1920 – 325 души, 62 семейства
  • 1928 – 328 души
  • 1940 – ? души
  • 1951 – 199 души
  • 1961 – ? души
  • 1971 – ? души
  • 1981 – ? души
  • 1991 – ? души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ставре Цилев
Родени в Чърновища
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Христов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[14]
  • Flag of Greece.svg Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет[15]
  • Flag of Greece.svg Ставре Цилев (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερνολίτσα – Μαυρόκαμπος
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108 – 109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182 – 183.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  11. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония