Чърновища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чърновища
Μαυρόκαμπος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 830 m
Население 6 души (2011 г.)
Демоним Чърновчѐни

Чърно̀вища или Чернòвища (произношение в местния говор Чърнòвишча, на гръцки: Μαυρόκαμπος, Маврокамбос, до 1927 година Τσερνόλιστα, Цернолиста или Τσερνόβιστα, Церновиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 2 километра източно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на Вич (Вици). Разположено е на 830 m надморска височина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Чърнов, личното име Чърно, диалектни варианти на общобългарското Черньо.[3]

В XV век в Чернохавище са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.[4] В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чърнолища (Tchirnolista) живеят 600 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Търновища (Tarnovischta) е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Църновища има 260 жители българи християни.[7] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дйамо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).[9]

В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Черновища преди Балканската война има 45 български къщи.[11]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1/2 ч. на югоизток от с. Дреновени на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Черновища е обозначено като българско селище.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църновища (Црновишта) има 40 къщи славяни християни.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод Черно поле.[15] В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.

Населението традиционно произвежда боб, ябълки, жито и грозде, като се занимава и частично със скотовъдство.[2]

В междувоенни период има засилена емиграция отвъд океана.[2]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.[16]

В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949), по време на която 20 семейства и още толкова отделни хора и малолетни деца го напускат и емигрират в източноевропейските страни. След войната продължава усилената емиграция отвъд океана.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 207[2] 325[2] 328[2] 332[2] 199[2] 181[2] 139[2] 119[2] 76[2] 9 6

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ставре Цилев
Родени в Чърновища
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Христов (? – 1904), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[17]
  • Flag of Greece.svg Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет[18]
  • Flag of Greece.svg Ставре Цилев (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец
Български общински съвет в Чърновища в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Шукаров
  • Flag of Bulgaria.svg Джамбазов
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Шутков
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Генчев
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Хаджиев
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Бекиров
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Флоринов
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Генчев
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Влашев[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  8. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  9. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 292
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  12. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. – В: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  13. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  15. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  17. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  19. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония