Шабатай Цви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шабатай Цви
שַׁבְּתַי צְבִי
еврейски религиозен водач

Роден
Починал
Улцин, Османска империя

Религия Ислям
Юдаизъм
Дьонме
Шабатай Цви в Общомедия

Шабатай Цви (на иврит: שַׁבְּתַי צְבִי; роден на 1 август 1626, Измир – умира (вероятно) на 30 септември 1676, Улцин) е кабалист, един от най-известните еврейски религиозни водачи, лидер на масово движение през 17 век, обхванало много еврейски общества и получило неговото име (сабатианство), еретично направление на юдаизма. Движението му почти напълно изчезва, когато той неочаквано приема исляма.

Произхожда от евреите-романьоти. На 22-годишна възраст се обявява за очаквания юдейски месия. Вярва, че ще прочисти света от злините, ще заведе всички евреи в свещения Йерусалим и там ще построи наново Храма. Разделя евреите на 2 групи. Има множество последователи на 3 континента; само в Османската империя повежда след себе си около 1 милион души.

Изправен пред съд, приема исляма. По-голямата част от последователите му го изоставя, но малка група го последва и също приема исляма. Това е група от хора, външно приемани за мюсюлмани или християни, но всъщност тайно изповядващи своята вяра в Шабатай. Известни са като шабатаисти. Последователите на Шабатай се обръщат към него с Амир(а) (Водач(а)).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Времеви показател на Шабатай Цви в историята на юдаизма