Шаблон:Избрана статия 15 2006

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разпространение на берберите в Северна Африка
Разпространение на берберите в Северна Африка

Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

Берберите са живяли в Северна Африка между Западен Египет и Атлантическия океан от толкова отдавна, отколкото въобще могат да се намерят някакви свидетелства за обитателите на тези земи. Те често са споменавани в древни египетски, гръцки и римски източници. Берберски групи са споменати за първи път писмено от древните египтяни по време на додинастичния период, а по-късно по време на Новото царство египтяните се бият с племената мешвеш и лебу (либийци) по западните си граници. Много египтолози мислят, че от около 945 г. пр.н.е. египтяните са били управлявани от мешвеш имигранти, които основали Двадесет и втората династия на Шошенк I, слагайки начало на дълъг период не берберско управление в Египет. Други изследователи приемат, че произходът на тези династии е друг, например нубийски. Те остават задълго основно население на западната пустиня — византийски хронисти често се оплакват от мазики (амазиги), нападащи отдалечени манастири в онези земи. още »