Шаблон:Избрана статия 38 2016

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Страница с образец от текста

Ръкописът на Войнич (на английски: Voynich Manuscript) е тайнствена неразчетена книга, написана през XV в. от неизвестен автор на неизвестен език с употребата на неизвестна азбука.

Според по-нови изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404-1438 г. и за негов автор се предполага алхимика Никола Фламел (1330-1418), а съдържанието най-вероятно описва алгоритъм за производството на философски камък - елексир на безсмъртието. През 2013 година Артър Такър и Рексфорд Талберт достигат до извода, че ръкописът представлява ацтекски травник на растения от Тексас, Калифорния и Никарагуа. Названията на растенията са записани на ацтекски език, но основният текст остава неразшифрован.

За цялото известно време на съществуване на ръкописа той е бил обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една „изпипана“ безсмислена последователност от случайни символи.

нигата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет. По последни оценки книгата първоначално е съдържала 272 страници в 17 коли по 16 страници. Само около 240 от тънък пергамент са запазени до наши дни. На кориците няма никакви надписи или рисунки. Размерът на страниците е 15х23 cm, а дебелината на книгата – по-малко от 3 cm. Липси в номерата на страниците (които видимо са по-нови от самата книга) показват, че някои страници са били загубени, преди книгата да стане собственост на Войнич. За изписване на текста и очертанията на илюстрациите е използвано перо за писане, а илюстрациите са оцветени (понякога доста грубо) с цветна боя, вероятно по-късно. Вижте още »