Шампиони на Германия по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Karte-Deutsche-Fussballmeister.png

Шампионът на Германия включва състезания в рамките на Германския футболен съюз от 1903 г.

Опити да се определи общогермански шампион от други федерации съществуват от 1890 г. В периода между 1948 до 1991 г. се провеждат отделни първенства на Западна и Източна Германия.

Рекорден шампион на страната от 1987 г. до днес е Байерн Мюнхен, който има спечелени 22 титли, следван от най-титулувания клуб на бившата ГДР Динамо Берлин (10 титли на Източна Германия). Първият рекорден шампион на Германия е Лайпцих, изравнен през 1924 и изместен през 1925 г. от Нюрнберг, и Шалке 04, който се изравнява с „франките“ от 1942 до 1948 и от 1958 до 1961 г. с шест, съответно седем, шампионски трофея.

Съдържание

Шампиони на Германия преди 1903 г.[редактиране | редактиране на кода]

Преди основаването на Германския футболен съюз в страната съществуват други футболни организации, които провеждат неофициални германски първенства. Първата по-мащабна организация от подобен характер е създаденият през 1890 г. Съюз на германските футболисти, чийто първи шампион е Германия Берлин. През следващата година възниква Германският съюз по футбол и крикет, който наследява своя предшественик. Седалището и на двете организации е Берлин. Подобни регионални обединения възникват и в други краища на германската държава и провеждат собствени турнири, които обаче не се задържат дълго и малко по-късно се интегрират в регионалните подразделения на ГФС.

През 1894 г. се насрочва финална среща за германската титла между първенеца на Германския съюз по футбол и крикет Виктория Берлин и този на Южногерманското футболно обединение Ханау 93, която трябва да се проведе в Берлин. Ханауските футболисти обаче не се явяват за мача поради непосилно високите разноски по пътуването до столицата и така берлинската Виктория е обявена за служебен шампион на страната.[1] 113 години по-късно, на 21 и 28 юли 2007 г., срещите между двата тима символично се играят, а в двубоя берлинчани се налагат и по спортен път след 3:0 и 1:1.[2]

Шампиони на Съюза на германските футболисти (1890–1891)[редактиране | редактиране на кода]

  • 1890: Германия Берлин;
  • 1891: Германия Берлин (непотвърдено).

Шампиони на Германския съюз по футбол и крикет (1892–1902)[редактиране | редактиране на кода]

  • 1891/92: Ди Инглиш Еф Си 1890 Берлин;
  • 1892/93: Виктория Берлин;
  • 1893/94: Виктория Берлин;
  • 1894/95: Виктория Берлин;
  • 1895/96: Виктория Берлин;
  • 1896/97: Виктория Берлин;
  • 1897/98: Форвертс Берлин;
  • 1898/99: Форвертс Берлин;
  • 1899/1900: Форвертс Берлин;
  • 1900/01: Форвертс Берлин;
  • 1901/02: Берлински Спортен Клуб 1893.

Начин на излъчване на шампионите[редактиране | редактиране на кода]

До 1948 г. шампионът на Германия се определя във финален рунд за германската титла. Едва от 1949 г. Източна Германия въвежда национална лига, включваща най-добрите отбори в страната, които играят помежду си по две срещи и с разменено домакинство. Примерът на ГДР е последван от Западна Германия през 1963 г. чрез въвеждането на Първа Бундеслига.

Провеждане от 1902 до 1933 г.[редактиране | редактиране на кода]

До 1933 г. шампионът на страната се определя в условия на директна елиминация, като победителят се излъчва в една среща на неутрален терен. При равенство в редовното време и продълженията се насрочва преиграване, също на неутрално игрище. Поради финансови съображения ГФС често не спазва принципа за неутрално игрище или посочва терен в непосредствена близост до игрището на един от спорещите отбори. Поради подобни облагодетелстващи решения първенството през 1904 г. се прекъсва поради протестите на отпадналите отбори и в крайна сметка през тази година титлата не се връчва на никой клуб.

През 1905 г. за титлата спорят първенците на отделните местни футболни организации в Германия, включително и на съюзите на германците в чужбина, какъвто е случаят с отбора на немците в Прага Дойчер Праг, който играе финал през 1903 г. Въпреки сравнително големия брой футболни организации, през първия сезон под егидата на ГФС за първото място спорят само 6 отбора. През следващата година претендентите вече са 8, а през 1905 г. – 11.

Увеличаващият се брой на местните футболни съюзи и разликата в класите на членуващите в тях отбори принуждават Германският футболен съюз да въведе реформа от сезон 1906/07. От тогава финалният турнир включва само осем отбора, излъчени от седем региона на германската държава, провеждащи вътрешни първенства, а това правило се запазва до сезон 1923/24.

Към съществуващите вече региони:

  • „Юг“ (вътрешно първенство от 1898 г.),
  • „Централен“ (вътрешно първенство от 1902 г.),
  • „Запад“ (вътрешно първенство от 1903 г.)
  • „Берлин-Бранденбург“ (вътрешно първенство от 1890 г., но включва множество спорещи футболни съюзи)

се прибавят по-новите региони:

  • „Север“,
  • „Югоизток“,
  • „Североизток“ (чак през 1907 г.).

В крайна сметка участниците във финалния рунд за титлата са седемте първенеца на регионите плюс действащия шампион, който защитава званието си.

Изключение прави до 1911 г. регионът „Берлин“, където си съперничат два и дори, в определени сезони, три отбора. Затова, поради по-високата класа на берлинското първенство, ГФС разделя столичните клубове на две групи, всяка от които излъчва участник във финалния рунд. Под натиска на другите местни федерации „Берлин“ отново е представен от един тим от 1911 г.

По време на Първата световна война първенството на Германия временно е спряно.

Реформа се въвежда от сезон 1924/25, когато броят на отборите в шампионския турнир се увеличава на 16. Местните федерации излъчват вече по два отбора, а Южна и Западна Германия са представени дори от три клуба. Така защитаващият титлата си шампион не се класира повече автоматично за финалния рунд. За сметка на това елиминационната схема от преди това се запазва.

До 1933 г. не само шампионът на Германия, но и отделните регионални първенци, са се определяли по системата на директната елиминация във финален рунд. В отделните региони съществуват значителен брой първодивизионни групи, наречени окръжни лиги, гаулиги, окръжни групи или регионални лиги. Най-много такива групи същесвуват в Централна Германия, където се провеждат между 20 и 30 отделни първенства и крайният първенец се определя в един гигантски финален турнир. Общо в Германия до 1933 г. съществуват повече от 50 отделни местни първенства.

Първенство от 1933 до 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След поемането на властта на националсоциалистите в Германия, в германският футбол се извършва ново преустройство. Големите традиционни местни федерации се закриват, а на тяхно място се създават общо 16 гаусъюза, администриращи 16 гаулиги. Всеки един първенец на съответната гаулига участва отново в заключителен шампионски турнир. Регламентът на финалният турнир също се променя: 16-те тима играят първоначално в 4 групи с по 4 тима, срещащи се помежду си в 2 срещи. Победителите на 4-те групи играят полуфинали, а победителите в двата полуфинала определят шампиона на страната.

До 1938 г. броят на гаусъюзите остава непроменен, а след това отново се увеличава поради присъединяването на нови територии към Германския райх (Елзас, Австрия, Судетите) и следва преразглеждане на териториалните компетенции на всеки местен съюз, поради невъзможността от дълги пътувания за гостуване по време на Втората световна война. Така през сезон 1942/43 в германския футбол съществуват 29 гаусъюза, а през следващия сезон – 31. Финалният рунд отново се провежда по правилата на директната елиминация.

Първенство от 1945 до 1949 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война в петте различни окупационни зони се провеждат турнири за определяне на отделните първенци. Те започват в различни години, както следва: американска, френска и берлинска окупационна зона – 1946 г., британска окупационна зона – 1947 г., съветска окупационна зона – 1948 г.

В първия следвоенен германски шампионат вземат участие представители на тези окупирани територии. Британската, френската и американската зона излъчват по два отбора, а Берлин и съветската зона – по един. Все пак на представителя на окупираните от СССР територии Планиц е забранено да участва във финалния турнир, а с това се проваля последният опит до 1991 г. да се определи единен шампион на Германия. В последвалите години в Източна и Западна Германия се провеждат отделни първенства.

Първенство на ГДР от 1949 до 1991 г.[редактиране | редактиране на кода]

От 1949 г. в ГДР се въвежда елитно първенство, което през сезон 1949/50 носи името „Де Ес-Лига“ и се провежда без участието на берлинските отбори. През кампанията 1950/51 първенството вече се назовава „Оберлига“ и в него играят тимовете от [[Източен Берлин, напуснали градското първенство на Берлин през 1950 г. Още от първия си сезон шампионатът на Източна Германия се провежда на принципа „всеки срещу всеки“ и със събиране на точки. Отначало Оберлигата включва 14 отбора, а от сезон 1951/52 те са до 19. От 1954 г. елитните източногермански тимове отново са намалени на 14 и те остават толкова до закриването на първенството поради Обединението на Германия през 1991 г. От 3 октомври 1990 г. първенството носи името „Футболна Оберлига Североизток“.

Първенство на ФРГ от 1948 до 1963 г.[редактиране | редактиране на кода]

В Западна Германия Германският футболен съюз не успява да въведе единна елитна лига за цялата страна в продължение на 15 години. До въвеждането на Първа Бундеслига през 1963 г. във ФРГ съществуват 6, а от 1950 г. 5 местни оберлиги – „Юг“, „Югозапад“, „Запад“, „Север“ и „Берлин“.

До 1950 г. шампионът на Германия се определя в края на сезона по принципа на директната елиминация измежду класираните отбори. От 1951 г. финалният кръг се състои от две предварителни групи с по 4 отбора, играещи помежду си по два мача, а първите отбори в двете групи играят финал за шампион на Германия. В двете предварителни групи се класират петте първенци на отделните оберлиги, а останалите 3 места се запълват от четирите вицепървенци (без „Берлин“) в баражни срещи.

Този регламент се запазва няколко години. Поради предстоящото Световно първенство в Швейцария'1954 броят на участващите отбори във финалния рунд се съкращава на 6 и те играят помежду си по два мача, без да се преминава през 2 предварителни групи. През 1957 г. ГФС прави опит да слее двете предварителни групи в едно, но тази идея не среща подкрепата на клубовете. Затова шампионският турнир преминава в единна група само в годините, когато се играят световни първенства – 1958 и 1962 г.

Първенство на Първа Бундеслига от 1963 г. до днес[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. Западна Германия става последната европейска футбола страна, която въвежда единно първенство за територията си, провеждано на принципа „всеки срещу всеки“. През сезон 1963/64 Първа Бундеслига стартира с 16 отбора, а техният брой е повишен на 18 две години по-късно и се запазва до Обединението на Германия.

След 1990 г. отново се играе единно германско първенство. Дотогавашните членове на бундеслигата запазват местата си, а към тях се добавят двата най-добри тима от вече бившата Източна Германия. Така през сезон 1991/92 елитното германско първенство включва 20 отбора, а от следващата година до днес спорещите за сребърната салатиера клубове са 18.

Шампиони на Германия при мъжете (от 1903 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Финали за първенството на Германия (1903–1945 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Град Стадион
1903 Лайпцих Дойчер Праг 7:2 31 май 1903 г. Алтона Ексерцийрвайде
1904 Британия 1892 Берлин
Лайпцих
Не се играе финал.
1905 Унион 1892 Берлин Карлсруер ФФ 2:0 21 май 1905 г. Кьолн Вайденпешер Парк
1906 Лайпцих Пфорцхайм 2:1 27 май 1906 г. Нюрнберг Дер ерсте Еф Це Ен-Плац ан дер Цийгелгасе
1907 Фрайбургер ФК Виктория Берлин 3:1 2 юни 1907 г. Манхайм Ем Еф Ге 96-Плац ан дер Брауерайен
1908 Виктория Берлин Щутгартер Кикерс 3:0 7 юни 1908 г. Темпелхоф Бе Еф Це Германия 1888 Плац Рингбанщрасе
1909 Фьоникс Карлсруе Виктория Берлин 4:2 30 май 1909 г. Вроцлав Плац фон Шлезиен Бреслау
1910 Карлсруер ФФ Холщайн Кил 1:0 сл.прод. 15 май 1910 г. Кьолн Вайденпешер Парк
1911 Виктория Берлин Лайпцих 3:1 4 юни 1911 г. Дрезден Шпортплац ан дер Хюгиенеаусщелунг
1912 Холщайн Кил Карлсруер ФФ 1:0 26 май 1912 г. Хамбург Виктория-Шпортплац Хоелуфт
1913 Лайпцих Дуисбургер ШпФ 3:1 11 май 1913 г. Мюнхен Ем Те Фау 1897-Плац
1914 ШпФгг Фюрт Лайпцих 3:2 сл.прод. 31 май 1914 г, Магдебург Виктоория 96-Плац
От 1915 до 1919 г. не се играе първенство (Първа световна война)
1920 Нюрнберг ШпФгг Фюрт 2:0 13 юни 1920 г. Франкфурт Германия 1894-Плац ин ден Зандхьофер Вийзен
1921 Нюрнберг Форвертс Берлин 5:0 12 юни 1921 г. Дюселдорф Де Ес Це 99-Плац
1922 Няма официален шампион:
„Хамбург се отказва“
Хамбург
Нюрнберг
2:2 сл.прод.
1:1 сл.прод.
18 юни 1922
6 август 1922 г.
Берлин
Лайпцих
Груневалд-Щадион
Щадион Пробстхайда
1923 Хамбург Унион Обершьоневайде 3:0 10 юни 1923 г. Берлин Груневалд-Щадион
1924 Нюрнберг Хамбург 2:0 8 юни 1924 г. Берлин Груневалд-Щадион
1925 Нюрнберг Франкфурт 1:0 сл.прод. 7 юни 1925 г. Франкфурт Валдщадион
1926 ШпФгг Фюрт Херта Берлин 4:1 13 юни 1926 г. Франкфурт Валдщадион
1927 Нюрнберг Херта Берлин 2:0 12 юни 1927 г. Берлин Груневалд-Щадион
1928 Хамбург Херта Берлин 5:2 29 юли 1928 г. Алтона Алтонски стадион
1929 ШпФгг Фюрт Херта Берлин 3:2 28 юни 1929 г. Нюрнберг Дер ерсте Еф Це Ен-Щадион ам Цабо
1930 Херта Берлин Холщайн Кил 5:4 22 юни 1930 г. Дюселдорф Райнщадион
1931 Херта Берлин 1860 Мюнхен 3:2 14 юни 1931 г. Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион
1932 Байерн Мюнхен Айнтрахт Франкфурт 2:0 12 юни 1932 г. Нюрнберг Градски стадион
1933 Фортуна Дюселдорф Шалке 04 3:0 11 юни 1933 г. Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион
1934 Шалке 04 Нюрнберг 2:1 24 юни 1934 г. Берлин Постщадион
1935 Шалке 04 Щутгарт 6:4 23 юни 1935 г. Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион
1936 Нюрнберг Фортуна Дюселдорф 2:1 сл.прод. 21 юни 1936 г. Берлин Постщадион
1937 Шалке 04 Нюрнберг 2:0 20 юни 1937 г. Берлин Олимпийски стадион
1938 Хановер 96 Шалке 04 3:3 сл.прод.
4:3 сл.прод.
26 юни 1938 г.
3 юли 1938 г.
Берлин
Берлин
Олимпийски стадион
Олимпийски стадион
1939 Шалке 04 Адмира Виена 9:0 18 юни 1939 г. Берлин Олимпийски стадион
1940 Шалке 04 Дрезденски Спортен Клуб 1:0 21 юни 1940 г. Берлин Олимпийски стадион
1941 Рапид Виена Шалке 04 4:3 22 юни 1941 г. Берлин Олимпийски стадион
1942 Шалке 04 Фърст Виена 2:0 5 юли 1942 г. Берлин Олимпийски стадион
1943 Дрезденски Спортен Клуб Еф Фау Саарбрюкен 3:0 27 юни 1943 г. Берлин Олимпийски стадион
1944 Дрезденски Спортен Клуб Луфтвафен Ес Фау Хамбург 4:0 18 юни 1944 г. Берлин Олимпийски стадион
1945 Преждевременно прекъснат (Втора световна война)

Шампиони на окупационните зони (1946–48 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Година Американска
зона
Френска
зона
Британска
зона
Съветска
зона
Берлин
1946 Щутгарт Саарбрюкен Вилмерсдорф
1947 Нюрнберг Кайзерслаутерн Хамбург Шарлотенбург
1948 Нюрнберг Кайзерслаутерн Хамбург Планиц Унион Обершьоневайде

Първенство на Германия – Финал 1948 г.[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Град Стадион
1948 Нюрнберг Кайзерслаутерн 2:1 8 август 1948 г. Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион

Финали за първенство на Западна Германия и първенство на Източна Германия (1949–1963 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Град/
Стадион
Шампион на ГДР
1949 Манхайм Борусия Дортмунд 3:2 сл.прод. 10 юли 1949 г. Щутгарт Унион Хале (шампион на източната зона)
1950 Щутгарт Кикерс Офенбах 2:1 25 юни 1950 г. Берлин Хорст Цвикау
1951 Кайзерслаутерн Пройсен Мюнстер 2:1 30 юни 1951 г. Берлин Хеми Лайпцих
1952 Щутгарт Саарбрюкен 3:2 22 юни 1952 г. Лудвихсхафен Турбине Хале
1953 Кайзерслаутерн Щутгарт 4:1 21 юни 1953 г. Берлин Динамо Дрезден
1954 Хановер 96 Кайзерслаутерн 5:1 23 май 1954 г. Хамбург Турбине Ерфурт
1955 Рот-Вайс Есен Кайзерслаутерн 4:3 26 юни 1955 г. Хановер Турбине Ерфурт ('54/'55)
1956 Борусия Дортмунд Карлсруе 4:2 24 юни 1956 г. Берлин Висмут Карл-Маркс-Щат ('55)
1957 Борусия Дортмунд Хамбург 4:1 23 юни 1957 г. Хановер Висмут Карл-Маркс-Щат ('56)
1958 Шалке 04 Хамбург 3:0 18 май 1958 г. Хановер Висмут Карл-Маркс-Щат ('57)
1959 Айнтрахт Франкфурт Кикерс Офенбах 5:3 сл.прод. 28 юни 1959 г. Берлин Форвертс Берлин ('58)
1960 Хамбург Кьолн 3:2 25 юни 1960 г. Франкфурт Висмут Карл-Маркс-Щат ('59)
1961 Нюрнберг Борусия Дортмунд 3:0 24 юни 1961 г. Хановер Форвертс Берлин ('60)
1962 Кьолн Нюрнберг 4:0 12 май 1962 г. Берлин Форвертс Берлин ('61/'62)
1963 Борусия Дортмунд Кьолн 3:1 29 юни 1963 г. Щутгарт Мотор Йена

Първа Бундеслига на ФРГ и Оберлига на ГДР (1964–1991 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Вицешампион Трети Шампион на ГДР
1964 Кьолн Майдерихер ШФ Айнтрахт Франкфурт Хеми Лайпцих
1965 Вердер Бремен Кьолн Борусия Дортмунд Форвертс Берлин
1966 Мюнхен 1860 Борусия Дортмунд Байерн Мюнхен Форвертс Берлин
1967 Айнтрахт Брауншвайг Мюнхен 1860 Борусия Дортмунд ФК Карл-Маркс-Щат
1968 Нюрнберг Вердер Бремен Борусия Мьонхенгладбах Карл Цайс Йена
1969 Байерн Мюнхен Алемания Аахен Борусия Мьонхенгладбах Форвертс Берлин
1970 Борусия Мьонхенгладбах Байерн Мюнхен Херта Берлин Карл Цайс Йена
1971 Борусия Мьонхенгладбах Байерн Мюнхен Херта Берлин Динамо Дрезден
1972 Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Мьонхенгладбах Магдебург
1973 Байерн Мюнхен Кьолн Фортуна Дюселдорф Динамо Дрезден
1974 Байерн Мюнхен Борусия Мьонхенгладбах Фортуна Дюселдорф Магдебург
1975 Борусия Мьонхенгладбах Херта Берлин Айнтрахт Франкфурт Магдебург
1976 Борусия Мьонхенгладбах Хамбург Байерн Мюнхен Динамо Дрезден
1977 Борусия Мьонхенгладбах Шалке 04 Айнтрахт Брауншвайг Динамо Дрезден
1978 Кьолн Борусия Мьонхенгладбах Херта Берлин Динамо Дрезден
1979 Хамбург Щутгарт Кайзерслаутерн Динамо Берлин
1980 Байерн Мюнхен Хамбург Кайзерслаутерн/Щутгарт Динамо Берлин
1981 Байерн Мюнхен Хамбург Щутгарт Динамо Берлин
1982 Хамбург Кьолн Байерн Мюнхен Динамо Берлин
1983 Хамбург Вердер Бремен Щутгарт Динамо Берлин
1984 Щутгарт Хамбург Борусия Мьонхенгладбах Динамо Берлин
1985 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Кьолн Динамо Берлин
1986 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Байер Юрдинген Динамо Берлин
1987 Байерн Мюнхен Хамбург Борусия Мьонхенгладбах Динамо Берлин
1988 Вердер Бремен Байерн Мюнхен Кьолн Динамо Берлин
1989 Байерн Мюнхен Кьолн Вердер Бремен Динамо Дрезден
1990 Байерн Мюнхен Кьолн Айнтрахт Франкфурт Динамо Дрезден
1991 Кайзерслаутерн Байерн Мюнхен Вердер Бремен Ханза Росток

Шампиони на Първа Бундеслига на Обединена Германия (от сезон 1991/92)[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион Вицешампион Трети Четвърти
1992 Щутгарт Борусия Дортмунд Айнтрахт Франкфурт Кьолн
1993 Вердер Бремен Байерн Мюнхен Айнтрахт Франкфурт Борусия Дортмунд
1994 Байерн Мюнхен Кайзерслаутерн Байер Леверкузен Борусия Дортмунд
1995 Борусия Дортмунд Вердер Бремен Фрайбург Кайзерслаутерн
1996 Борусия Дортмунд Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Мьонхенгладбах
1997 Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Борусия Дортмунд Щутгарт
1998 Кайзерслаутерн Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Щутгарт
1999 Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Херта Берлин Борусия Дортмунд
2000 Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Хамбург Мюнхен 1860
2001 Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Дортмунд Байер Леверкузен
2002 Борусия Дортмунд Байер Леверкузен Байерн Мюнхен Херта Берлин
2003 Байерн Мюнхен Щутгарт Борусия Дортмунд Хамбург
2004 Вердер Бремен Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Щутгарт
2005 Байерн Мюнхен Шалке 04 Вердер Бремен Херта Берлин
2006 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Хамбург Шалке 04
2007 Щутгарт Шалке 04 Вердер Бремен Байерн Мюнхен
2008 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Шалке 04 Хамбург
2009 Волфсбург Байерн Мюнхен Щутгарт Херта Берлин
2010 Байерн Мюнхен Шалке 04 Вердер Бремен Байер Леверкузен
2011 Борусия Дортмунд Байер Леверкузен Байерн Мюнхен Хановер 96
2012 Борусия Дортмунд Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Мьонхенгладбах
2013 Байерн Мюнхен Борусия Дортмунд Байер Леверкузен Шалке 04
2014 Байерн Мюнхен Борусия Дортмунд Шалке 04 Байер Леверкузен
2015 Байерн Мюнхен Волфсбург Борусия Мьонхенгладбах Байер Леверкузен
2016 Байерн Мюнхен Борусия Дортмунд Байер Леверкузен Борусия Мьонхенгладбах

Вечно класиране на шампионите[редактиране | редактиране на кода]

Взети са данни от първенствата на Германия след 1903 г. При равенство на титлите се дава предимство на по-ранния шампион.

Място Отбор Шампионски титли 0Времеви интервал0 Бележка
1 Байерн Мюнхен 26 1932–2016 г. Първи „хет-трик“ от титли; рекорден шампион след 1987 г.
2 Динамо Берлин 10 1979–1988 г. Рекорден шампион на ГДР; всички титли са една след друга.
3 Нюрнберг 9 1920–1968 г. Първа защита на титла; рекорден шампион в продължение на 63 години; единственият действащ шампион, който изпада през следващия сезон.
4 Динамо Дрезден 8 1953–1990 г.
5 Шалке 04 7 1934–1958 г.
6 Хамбургер 6 1923–1983 г. „Отказва“ се от титлата през 1922 г.
4 Борусия Дортмунд 8 1956–2012 г. Последен шампион на Германия преди въвеждането на Първа Бундеслига; през 1956 и 1957 г. печели титлата с абсолютно един и същ състав.
Форвертс Берлин 6 1959–1969 г..
9 Щутгарт 5 1950–2007 г.
Борусия Мьонхенгладбах 5 1970–1977 г.
11 Кайзерслаутерн 4 1951–1998 г. Последен шампион на Западна Германия; единствен отбор, станал шампион като новак в елитната дивизия.
Висмут Карл-Маркс-Щат 4 1956–1960 г.
Вердер Бремен 4 1965–2004 г.
14 Лайпцих 3 1903–1913 г. Първи шампион на Германия през 1903 г.
ШпФгг Фюрт 3 1914–1929 г.
Кьолн 3 1962–1978 г. Първи шампион на Първа Бундеслига.
Карл Цайс Йена 3 1963–1970 г. Шампион и под името „Мотор Йена“.
Магдебург 3 1972–1975 г.
19 Виктория Берлин 2 1908–1911 г.
Херта Берлин 2 1930–1931 г.
Хановер 96 2 1938–1954 г.
Дрезденски Спортен Клуб 2 1943–1944 г.
Хеми Лайпцих 2 1951–1964 г.
Турбине Ерфурт 2 1954–1955 г.
25 Унион 1892 Берлин 1 1905 г.
Фрайбургер ФК 1 1907 г.
Фьоникс Карлсруе 1 1909 г.
Карлсруер ФФ 1 1910 г.
Холщайн Кил 1 1912 г.
Фортуна Дюселдорф 1 1933 г. Става шампион, без да допусне гол; първи шампион на германския Запад.
Рапид Виена 1 1941 г. Единствен шампион на Германия, който идва от град, извън днешните предели на Германия.
Манхайм 1 1949 г. Първи шампион на Западна Германия.
Хорх Цвикау 1 1950 г. Първи шампион на ГДР (шампион на източната зона).
Турбине Хале 1 1952 г. Шампион на източната зона под името Унион Хале.
Рот-Вайс Есен 1 1955 г.
Айнтрахт Франкфурт 1 1959 г.
Мюнхен 1860 1 1966 г.
Айнтрахт Брауншвайг 1 1967 г.
ФК Карл-Маркс-Щат 1 1967 г.
Ханза Росток 1 1991 г. Последен шампион на източногерманската Оберлига.
Волфсбург 1 2009 г.


Рекордни шампиони на ГФС[редактиране | редактиране на кода]

Шампионски трофеи[редактиране | редактиране на кода]

Между 1903 и 1944 г. германският шампион получава купа Виктория след победния финал. От 1949 г. в края на всеки сезон на най-добрия германски тим се връчва сребърната салатиера като шампионски трофей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Teams spielen Meistertitel von 1894 aus.“ Artikel im Focus vom 5. Oktober 2006.
  2. Spiegel Online: Kurzpässe: Nürnberg frustriert, Viktoria feiert. 28. Juli 2007