Шандор Мараи

Шандор Мараи Márai Sándor
	унгарски писател
Роден	11 април 1900 г. Кошице, днешна Словакия
Починал	21 февруари 1989 г. (88 г.) Сан Диего, САЩ
Учил в	Лайпцигски университет; Будапещенски университет
Награди	Награда "Кошут" (1990)
Литература
Период	1918–1989
Жанрове	роман, разказ, есе, мемоари, драма
Известни творби	„Изповеди на един буржоа“ (1935)
Награди	„Лайош Кошут“ (посмъртно)
Семейство
Баща	Геза Гросшмид
Съпруга	Илона Мацнер
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Шандор Мараи в Общомедия

Шандор Мараи (на унгарски: Márai Sándor) или Шандор Карой Хенрик Гросшмид де Мара (Sándor Károly Henrik Grosschmied de Mára) е унгарски писател и публицист, автор на „Изповеди на един буржоа“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кошице в семейството на адвокат, дошъл от Кралство Саксония, майка му е унгарка. Следва в юридическия факултет на Будапещенския университет, взима участие в революционните събития от 1918-1919 г. След погрома над Унгарската съветска република емигрира през 1919 г. в Германия, следва журналистика в Лайпцигския университет. Публикува свои текстове в „Симплицисимус“ и „Франкфуртер цайтунг“, превежда и популяризира творчеството на Франц Кафка, замисля се дали да не започне да пише направо на немски език. Става свидетел на зараждането на германския нацизъм и последователно следва антифашистки възгледи.

През 1923 г. успява да се прехвърли в Париж, където следва философия. През 1925 г. взима интервю от Артър Конан Дойл. През 1928 г. се завръща в Будапеща, където активно се занимава с журналистика, като пише както за унгарски, така и за чужди вестници. Новите му книги се превръщат в бестселъри, пиесите му се поставят в най-добрите театри, той се превръща в един от най-известните съвременни писатели.

След Втората световна война в статии на Дьорд Лукач и други марксистки критици е определен като „буржоазен автор“. През 1948 г. емигрира в Швейцария, през 1950 г. се прехвърля в Италия, през 1952 г. заминава за САЩ, а през 1957 г. получава американско гражданство. През 1950-те години работи в радио „Свободна Европа“, подкрепя Унгарската революция от 1956 г., тежко преживява нейното потушаване.

Постепенно популярността му спада, той се оказва в изолация. През 1986 г. умира неговата съпруга еврейка (бракът им трае повече от 60 години), а през 1987 г. от инфаркт умира осиновеното му дете. В пристъп на депресия Мараи се застрелва.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Мараи в Кошице

A mészáros (1924)
Bébi, vagy az első szerelem (1928)
Zendülők (1930)
Idegen emberek (1931)
Csutora (1932)
A sziget (1934)
Egy polgár vallomásai (1935)
Изповедите на един буржоа. Превод от унгарски Мартин Христов. София: Стигмати, 2002, 384 с.^[2]
Válás Budán (1935)
A féltékenyek (1937)
Déli szél (1939)
Eszter hagyatéka (1939)
Vendégjáték Bolzanóban (1940)
Szindbád hazamegy (1940)
Az igazi (1941)
A gyertyák csonkig égnek (1942)
Свещите изгарят докрай. София: Стигмати, 2006, 160 с.
Sirály (1943)
A nővér (1946)
Sértődöttek (1947-1948), трилогия
Béke Ithakában (1952)
San Gennaro vére (1965)
Ítélet Canudosban (1970)
Rómában történt valami (1971)
Erősítő (1975)
Judit… és az utóhang (1980)
Harminc ezüstpénz (1983)
A Garrenek műve (1988)
Szabadulás (2000), посмъртна публикация
Szívszerelem (2001), посмъртна публикация

Сборници с разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

Panaszkönyv (1922)
Műsoron kivül (1931)
Bolhapiac (1934)
Kabala (1936)
Mágia (1941)
Medvetánc (1946)
Lucrétia fia (2004), съставен след смъртта му сборник
Lomha kaland (2005), съставен след смъртта му сборник
A régi szerető (2005), съставен след смъртта му сборник

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Emlékkönyv (1918)
Emberi hang (1921)
Mint a hal vagy a néger (1930)
A szegények iskolája (1933)
Verses Könyv (1945)
A delfin visszanézett (1978)

Творби за театър[редактиране | редактиране на кода]

Männer (1921)
Kaland (1940)
A kassai polgárok (1942)
Varázs (1945)
Egy úr Velencéből (1960)
Jób... és a könyve (1982)
Parázs (1965), театрална адаптация на романа Les Braises

Есета[редактиране | редактиране на кода]

A szegények iskolája (1934)
Kassai őrjárat (1941)
Röpirat a nemzetnevelés ügyében (1942)
Ihlet és nemzedék (1946)

Дневници[редактиране | редактиране на кода]

Napló, 1943–1954 (1945), Budapest
Napló, 1945–1957 (1958), Washington
Napló, 1958–1967 (1968), New York
Napló, 1968–1975 (1976), Toronto
Napló, 1976–1983 (1985), Munich

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

Föld, föld!… (1972)
Hallgatni akartam (2013), посмъртна публикация

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

Istenek nyomában (1927)
Napnyugati őrjárat (1936)
Európa elrablása (1947)

Други издания[редактиране | редактиране на кода]

A négy évszak (1938), епиграми в проза
Четирите сезона. Превод от унгарски Юлия Крумова. София: Прозорец, 2016, 232 с. ISBN 978-954-733-863-0^[3]
Ég és föld (1942), афоризми
Füves könyv (1942), максими и епиграми в проза
Vasárnapi krónika (1943), хроники

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.hunlit.hu. Посетен на 23 ноември 2017 г.
↑ „Изповедите на един буржоа“ (откъс от том първи), сп. „Хемус“, кн.2 от 2001 г.
↑ Оля Стоянова, „Изповедите на един скептик“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 20 май 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[wikidata-d03d6313d507fc177701404c805869bf5a9cdc2e-v3-1] www.hunlit.hu. Посетен на 23 ноември 2017 г.

[2] „Изповедите на един буржоа“ (откъс от том първи), сп. „Хемус“, кн.2 от 2001 г.

[3] Оля Стоянова, „Изповедите на един скептик“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 20 май 2016 г.

[1]

[2]

[3]