Шандор Мараи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шандор Мараи
Márai Sándor
унгарски писател

Роден
Починал
21 февруари 1989 г. (88 г.)

Образование Лайпцигски университет[1]
Литература
Период 1918–1989
Жанрове роман, разказ, есе, мемоари, драма
Известни творби „Изповеди на един буржоа“ (1935)
Награди „Лайош Кошут“ (посмъртно)
Семейство
Баща Геза Гросшмид
Съпруга Илона Мацнер

Уебсайт
Шандор Мараи в Общомедия

Шандор Мараи (на унгарски: Márai Sándor) или Шандор Кароли Хенрик Гросшмид де Мара (Sándor Károly Henrik Grosschmied de Mára) е унгарски писател и публицист, автор на „Изповеди на един буржоа“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кошице в семейството на адвокат, дошъл от Кралство Саксония, майка му е унгарка. Следва в юридическия факултет на Будапещенския университет, взима участие в революционните събития от 1918-1919 г. След погрома над Унгарската съветска република емигрира през 1919 г. в Германия, следва журналистика в Лайпцигския университет. Публикува свои текстове в „Симплицисимус“ и „Франкфуртер цайтунг“, превежда и популяризира творчеството на Франц Кафка, замисля се дали да не започне да пише направо на немски език. Става свидетел на зараждането на германския нацизъм и последователно следва антифашистки възгледи.

През 1923 г. успява да се прехвърли в Париж, където следва философия. През 1925 г. взима интервю от Артър Конан Дойл. През 1928 г. се завръща в Будапеща, където активно се занимава с журналистика, като пише както за унгарски, така и за чужди вестници. Новите му книги се превръщат в бестселъри, пиесите му се поставят в най-добрите театри, той се превръща в един от най-известните съвременни писатели.

След Втората световна война в статии на Дьорд Лукач и други марксистки критици е определен като „буржоазен автор“. През 1948 г. емигрира в Швейцария, през 1950 г. се прехвърля в Италия, през 1952 г. заминава за САЩ, а през 1957 г. получава американско гражданство. През 1950-те години работи в радио „Свободна Европа“, подкрепя Унгарската революция от 1956 г., тежко преживява нейното потушаване.

Постепенно популярността му спада, той се оказва в изолация. През 1986 г. умира неговата съпруга еврейка (бракът им трае повече от 60 години), а през 1987 г. от инфаркт умира осиновеното му дете. В пристъп на депресия Мараи се застрелва.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Мараи в Кошице
  • A mészáros (1924)
  • Bébi, vagy az első szerelem (1928)
  • Zendülők (1930)
  • Idegen emberek (1931)
  • Csutora (1932)
  • A sziget (1934)
  • Egy polgár vallomásai (1935)
    Изповедите на един буржоа. Превод от унгарски Мартин Христов. София: Стигмати, 2002, 384 с.[2]
  • Válás Budán (1935)
  • A féltékenyek (1937)
  • Déli szél (1939)
  • Eszter hagyatéka (1939)
  • Vendégjáték Bolzanóban (1940)
  • Szindbád hazamegy (1940)
  • Az igazi (1941)
  • A gyertyák csonkig égnek (1942)
    Свещите изгарят докрай. София: Стигмати, 2006, 160 с.
  • Sirály (1943)
  • A nővér (1946)
  • Sértődöttek (1947-1948), трилогия
  • Béke Ithakában (1952)
  • San Gennaro vére (1965)
  • Ítélet Canudosban (1970)
  • Rómában történt valami (1971)
  • Erősítő (1975)
  • Judit… és az utóhang (1980)
  • Harminc ezüstpénz (1983)
  • A Garrenek műve (1988)
  • Szabadulás (2000), посмъртна публикация
  • Szívszerelem (2001), посмъртна публикация

Сборници с разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Panaszkönyv (1922)
  • Műsoron kivül (1931)
  • Bolhapiac (1934)
  • Kabala (1936)
  • Mágia (1941)
  • Medvetánc (1946)
  • Lucrétia fia (2004), съставен след смъртта му сборник
  • Lomha kaland (2005), съставен след смъртта му сборник
  • A régi szerető (2005), съставен след смъртта му сборник

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Emlékkönyv (1918)
  • Emberi hang (1921)
  • Mint a hal vagy a néger (1930)
  • A szegények iskolája (1933)
  • Verses Könyv (1945)
  • A delfin visszanézett (1978)

Творби за театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Männer (1921)
  • Kaland (1940)
  • A kassai polgárok (1942)
  • Varázs (1945)
  • Egy úr Velencéből (1960)
  • Jób... és a könyve (1982)
  • Parázs (1965), театрална адаптация на романа Les Braises

Есета[редактиране | редактиране на кода]

  • A szegények iskolája (1934)
  • Kassai őrjárat (1941)
  • Röpirat a nemzetnevelés ügyében (1942)
  • Ihlet és nemzedék (1946)

Дневници[редактиране | редактиране на кода]

  • Napló, 1943–1954 (1945), Budapest
  • Napló, 1945–1957 (1958), Washington
  • Napló, 1958–1967 (1968), New York
  • Napló, 1968–1975 (1976), Toronto
  • Napló, 1976–1983 (1985), Munich

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • Föld, föld!… (1972)
  • Hallgatni akartam (2013), посмъртна публикация

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • Istenek nyomában (1927)
  • Napnyugati őrjárat (1936)
  • Európa elrablása (1947)

Други издания[редактиране | редактиране на кода]

  • A négy évszak (1938), епиграми в проза
    Четирите сезона. Превод от унгарски Юлия Крумова. София: Прозорец, 2016, 232 с. ISBN 9789547338630[3]
  • Ég és föld (1942), афоризми
  • Füves könyv (1942), максими и епиграми в проза
  • Vasárnapi krónika (1943), хроники

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.hunlit.hu, Посетен на 23 ноември 2017.
  2. „Изповедите на един буржоа“ (откъс от том първи), сп. „Хемус“, кн.2 от 2001 г.
  3. Оля Стоянова, „Изповедите на един скептик“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 20 май 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]