Шантарски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Шантарски острови
Шантарские острова
Okhotsk-Japan5SHA.png
Разположение на Шантарските острови в Охотско море.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Тугуро-Чумикански район
Площ 2500 km²
Най-висока точка 720 m
Russia edcp relief location map.jpg
55° с. ш. 137.75° и. д.
Местоположение в Русия
Шантарски острови в Общомедия

Шанта́раските острови (на руски: Шантарские острова) са архипелаг от 15 острова, разположени на западния бряг на Охотско море. Административно се отнасят към Тугуро-Чумикански район на Хабаровски край, Русия.

Островната група включва следните острови: Болшой Шантар, Остров Феклистова, Мали Шантар, Беличий, Медвежий, Птичий, Утичий, Сахарная Голова, Остров Кусова, Остров Прокофиева, Сивучи Камни, Сухотина, Северни, Средни, Южни и Камни Диомида. Общата площ на архипелага възлиза на около 2,5 хил. km².

Релефът на островите е преобладаващо планински. Най-високата им точка се намира на о. Болшой Шантар – връх Веселая (720 m).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Шантарските острови.

Първите изследвания на Шантарските острови се провеждат през април 1640 г., когато руският изследовател Иван Москвитин, заедно с група казаци, отплава до устието на река Амур и забелязва Шантарските острови на връщане. Москвитин докладва откритието си на принц Шчербатов, войводата на Томск. Позовавайки се на Иван Москвитин, първата руска карта на Далечния Изток е нарисувана през март 1642 г. По-късно Шантарските острови са изследвани от руски топографи в периода 1711 – 1725 г.[2]

Американски китоловни кораби ловуват гренландски китове в района на островите между 1852 и 1874 г. Те се закотвяли сред островите и оттам изпращали китоловни кораби към заливи на юг и на запад. Сред островите те намират освен убежище от бури, дърва и вода. В архипелага са корабокруширали поне три кораба: два на Междвежи[3] и един на Болшой Шантар.[4]

В днешно време островите са необитаеми, но в миналото тук са ловували нивхи.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

По-големите острови от групата са покрити с умерени иглолистни гори, в които присъстват смърчове, лиственици, Pinus pumila, ели и брези.[5]

През 19 век Шантарски острови рядко са посещавани от учени, поради труднодостъпността и отдалечеността им от основните морски маршрути. Първото описание на птици, срещани на островите, е съставено от руснака Александър Мидендорф през 1851 г. В началото на 20 век в хода на двугодишната си работа на островите зоологът Дулкейт описва 214 вида животни. Резултатите от работата му полагат основата на първия списък с птици, съставен съвместно с орнитолога Леонид Шулпин. Списъкът включва 172 вида пернати. Съветският орнитолог Всеволод Яхонтов допълва още 205 вида през втората половина на 20 век.

На по-големите острови живеят много хищни бозайници: кафява мечка, вълк, червена лисица, енотовидно куче, росомаха, видра, хермелин, невестулка, самур. Срещат се и 11 вида морски птици. Броя на индивидите и броя на колониите се изменя значително от година на година. Учените са преброили през 1971, 1978 и 1982 г. около 18 хил. – 20 хил. птици, гнездящи на архипелага. Най-големите колонии от около 7 хил. и 3 хил. индивида са били разположени на островите Утичий и Птичий. В периода 1991 – 1992 г. само на Утичий са гнездили около 17,5 хил. индивиди.

През 1999 г. Шантарският архипелаг и акваторията му са включени в резерват „Шантарски острови“.[6] В края на 2013 г. е създаден природен парк „Шантарски Острови“, с цел предпазване на дивата природа на островите.[7] Площта на парка е 515 000 ха, като включва и прилежащата акватория от Охотско море с площ 274 284 ха. Островите са обитавани от много застрашени видове. Водите около островите са замръзнали в продължение на 8 месеца средногодишно, така че архипелагът е слят с материка по-голямата част от годината.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерен, мусонен с черти на субарктичен.

Климатични данни за Шантарски острови
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
Средни температури (°C) −19,9 −18,9 −13,1 −3,9 2,1 7,1 11,0 12,5 8,4 1,1 −8,9 −17,2
Средни месечни валежи (mm) 33 17 22 31 54 47 53 74 70 75 54 30
Източник: Метеостанция „Большой Шантар“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shantar Islands“ и страницата „Шантарские острова“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.