Направо към съдържанието

Вариола при маймуните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шарка по маймуните)
Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Вариола при маймуните
Човек болен от маймунска шарка
Класификация и външни ресурси
МКБ-111E71
МКБ-10B04
МКБ-9059.01
Вариола при маймуните в Общомедия

Шарка по маймуните (на френски: variole du singe, на английски: monkeypox) е екзотично вирусно инфекциозно заболяване, зооноза причинявано от Monkeypox virus.

Болестта е идентифицирана за първи път през 1959 г. в зоопарка на Копенхаген сред маймуни. Това е причината тя да бъде наречена и с това име, макар че при естествени условия боледуват предимно някои африкански видове гризачи. Разпространена е в Централна и Западна Африка. Първите случаи на шарка по маймуните при хора са наблюдавани през 1970 г. През 2003 г. възниква и огнище в САЩ.[1]

Шарката е разпространена в страните от Централна и Западна Африка. Епизодично е наблюдавана и в зоопаркове сред маймуни в различни части на света. През 2003 г. възниква епидемия от шарка и сред хората в САЩ. В периода май – юни 2003 г. в няколко средноамерикански щата заболяват около 50 души.[2] Всичките заболели са си закупили прерийни кученца от магазин за домашни любимци.

Причинител на заболяването е вирус от семейство Poxviridae, род Orthopoxvirus. В този род са класифицирани няколко шаркови вируса като четири от тях предизвикват различен вид шарка и при хората. Вирусът на шарката по маймуните може лесно да бъде инокулиран в кожата на зайци и така да ги зарази. Той може и да се препасира серийно, чрез интрацеребрално инокулиране на мишки. И четирите ортопоксвируси, причиняващи заболяване при хората при инокулация в кокоши ембриони, предизвикват микроскопични изменения в хориоалантоисната мембрана. Доказано е наличието на два генетични варианта на вируса причиняващ шарка в западна и централна Африка. Молекулярните проучвания доказват, че Monkeypox virus няма потомствена връзка с вируса на вариола.

Освен хора и маймуни от този вид шарка боледуват най-вече африкански видове плъхове и катерици от родовете Cricetomys, Graphiurus, Heliosciurus и Funisciurus. Те представляват и резервоар на вируса.

Хората боледуват от този вид шарка предимно в отдалечените села от Централна и Западна Африка, в близост до тропическите гори. Тук те имат контакт със заразени животни. Заразяват се предимно от гризачи, домашни любимци и примати, чрез контакт с кръвта на животното или чрез ухапване. Традициите местното население да консумира диви гризачи са причина за заразяване при дране и консумация на животните. Проучване в Демократична република Конго установява, че 72% от случаите на заразяване са в резултат на контакт с животни. Останалите 28% от хората са се заразили при пряк контакт помежду си. За разлика от едрата шарка, при маймунската не е наблюдавано аерогенно заразяване.

Вирусът прониква през кожата откъдето достига регионалните лимфни възли. Там се намножава бързо и посредством кръвта се разпространява до всички органи, включително и кожата.

Инкубационният период при хората е в рамките на 7 – 17 дена (средно 12). При хората заболяването много наподобява на едрата шарка с тази разлика, че при маймунската се увеличават лимфните възли. Болестта започва с повишаване на телесната температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, общо чувство на дискомфорт и изтощение. След 1 до 3 дена от появата на първите клинични признаци пациентът развива пъпковиден обрив – обикновено първо по лицето и постепенно се развива по други части на тялото. Процентът на смъртност е сравнително нисък 1 – 10%.

Лабораторна диагноза

[редактиране | редактиране на кода]

За лабораторна диагноза се използва електронна микроскопия и изолиране на вируса в клетъчни култури с последващ рестриктазен анализ на геномната вирусна ДНК.

Диференциална диагноза

[редактиране | редактиране на кода]

В диференциално отношение трябва да се вземат предвид останалите видове шарка. Тук липсват характерните за вариолата кръвоизливи, а процента на смъртност е доста по-нисък.

Към момента няма ефективно лечение. Прилага се симптоматична терапия. Използват се антивирусни препарати, антипиретици и аналгетици, грижа за обрива. Болните се изолират.[3]

Профилактика и контрол

[редактиране | редактиране на кода]

Няма разработена ваксина. Важно е сред рисковата част на населението да се провежда ограмотяване и обучение за риска от заразяване.

Това е рядко инфекциозно заболяване, което протича по-леко от едрата шарка. Трудно може да бъде предсказан ходът на болестта и да се прогнозира появата на усложнения. Смъртността достига до 10%.

  1. Bayer-Garner IB. Monkeypox virus: histologic, immunohistochemical and electron-microscopic findings // J. Cutan. Pathol. 32 (1). 2005. DOI:10.1111/j.0303-6987.2005.00254.x. с. 28 – 34.
  2. Monkeypox outbreak among pet owners // Архивиран от оригинала на 2013-08-01. Посетен на 2009-09-12.
  3. д-р Лилия Пашова-Стоянова. МАЙМУНСКА ШАРКА // 2022-06-09. Посетен на 2022-05-26.