Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принцеса Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал, по-късна херцогиня на Саксония-Майнинген
Херцогиня Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал

Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (на немски: Charlotte Amalie von Hessen-Philippsthal; * 11 август 1730 във Филипстал на Вера; † 7 септември 1801 в Майнинген) е ландграфиня от Хесен-Филипстал и чрез женитба херцогиня и от 1763 до 1782 г. регентка на Саксония-Майнинген.

Тя е дъщеря на ландграф Карл I фон Хесен-Филипстал (1682–1770) и съпругата му принцеса Каролина Христина фон Саксония-Айзенах (1699 – 1743), дъщеря на херцог Йохан Вилхелм фон Саксония-Айзенах.

Шарлота Амалия се омъжва на 20 години през 1750 г. за 63-годишния херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (1687–1763). Тя е втората му съпруга и е с 43 години по-млада от него.

Херцогът определя в завещанието си Шарлота Амалия за единствена регентка на страната и опекун на синовете им. Антон Улрих управлява от 1742 г. Саксония-Майнинген от Франкфурт на Майн. След неговата смърт през 1763 г. Шарлота Амалия се мести в Майнинген и поема регентството за синовете си до 1782 г.

Тя основава 1773 г. на нея назованата масонска ложа „Charlotte zu den drei Nelken“. През 1785 г. тя купува наречения на нея „чифлик Амалиенру“ като своя вдовишка резиденция и го разширява богато. Шарлота Амалия не е погребана в княжеската гробница, а по нейно желание в градските гробища в Майнинген.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота Амалия има в брака си с херцог Улрих фон Саксония-Майнинген до 1762 г. осем деца:

∞ херцог Ернст II фон Саксония-Гота-Алтенбург (1745–1804)
∞ 1781 ландграф Адолф фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (1743–1803)
  • Елизабет (1753–1754)
  • Карл (1754–1782), херцог на Саксония-Майнинген
∞ 1780 принцеса Луиза фон Щолберг-Гедерн (1764–1834)
  • Фридрих Франц (1756–1761)
  • Фридрих Вилхелм (1757–1758)
  • Георг I (1761–1803), херцог на Саксония-Майнинген
∞ 1782 принцеса Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург (1763–1837)
∞ 1783 княз Хайнрих Карл Ердман фон Каролат-Беутен (1759–1817)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • L. Hertel: Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart. Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde, 47. Heft, Hildburghausen 1904.