Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцогиня Шарлоте, ок. 1800
Херцогиня Шарлоте фон Саксония-Хилдбургхаузен (1769–1818), ок. 1790
Херцогиня Шарлоте фон Саксония-Хилдбургхаузен, ок. 1815

Шарлота Георгина Луиза Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц (на немски: Charlotte Georgine Luise Friederike Herzogin zu Mecklenburg-Strelitz; * 17 ноември 1769 в Хановер;, † 14 май 1818 в Хилдбургхаузен) е принцеса от Мекленбург и чрез женитба херцогиня на Саксония-Хилдбургхаузен.

Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Карл II фон Мекленбург-Щрелиц (1741–1816) и Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1752–1782), дъщеря на ландграф Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат. Нейната леля София Шарлота е съпруга на английския крал Джордж III. Майка ѝ умира, когато е на 12 години.

Тя е сестра на Луиза Августа, кралица на Прусия, на Фридерика Каролина, кралица на Хановер, и на княгиня Тереза фон Турн и Таксис. Тя и нейните сестри са смятани по това време за най-красивите жени на света.

Шарлота Георгина Луиза се омъжва на 15 години на 3 септември 1785 г. за Фридрих от род Ернестини, от 1826 г. херцог на Саксония-Хилдбургхаузен (1763–1834). Той е до 1787 г. под опекунството на роднината му Йозеф Фридрих (1702–1787). Скоро той се отнася студено с по-умната си съпруга. Пруската кралска двойка, Фридрих Вилхелм III и нейната сестра Луиза, ги посещава през 1803 и 1805 г. в Хилдбургхаузен.

Шарлота умира след дълго боледуване на 14 май 1818 г.Тя е пожелала да бъде погребана в новото гробище Бакщайнфелд в Хилдбургхаузен. Погребана е първо в дворцовата църква на Хилдбургхаузен.

Могилата на Шарлота в Хилдбургхаузен

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота и Фридрих имат 12 деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Armin Human: Chronik der Stadt Hildburghausen. Hildburghausen 1886, S. 200
  • Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg. Bozen 1917, Neudruck Altenburg 1992
  • H. P. Wulff-Woesten: Hildburghäuser Hoheiten – dem Volk verbunden, Hildburghausen 1992
  • Jean Paul, Christian Otto: Jean Pauls Briefwechsel mit seinem Freunde Christian Otto, Bd. 1, Berlin 1829