Шарлота дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарлота дьо Бурбон
Charlotte de Bourbon
Янус и Шарлота
Янус и Шарлота

Родена
Починала
Погребана Кипър
Семейство
Род Бурбони
Баща Жан I Бурбон-Ла Марш
Братя/сестри Луи I Бурбон-Вандом
Жак II дьо Бурбон- Ла Марш
Съпруг Янус (1411)
Деца Йоан II Кипърски
Шарлота дьо Бурбон в Общомедия

Шарлота дьо Бурбон е кипърска кралица – втора съпруга на кипърския крал Янус дьо Лузинян.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е във Франция през 1388 г. Дъщеря е на Жан I дьо Бурбон, граф на Ла Марш, и Катерина дьо Вандом.

На 25 август 1411 г. Шарлота е венчана за кипърския крал Янус. Венчавката е извършена в катедралата в Никозия. Две години по-рано съпругът на Шарлота се е развел с първата си съпруга, от която не е имал деца, и е бил венчан по доверие с Шарлота на 9 август 1409 г. в Мелюн, Франция. Като нова съпруга на кипърския крал, Шарлота е обявена за кралица на Кипър и формално за кралица на Йерусалим и Армения.

Заедно с Шарлота в Никозия пристига и огромният ѝ френски антураж, в който влизат и много музиканти. Така присъствието на Шарлота предизвиква възраждане на френската култура в кипърския кралски двор, в който френската литература и музика процъфтяват.

Шарлота умира от чума на 15 януари 1422 г. Погребана в Кралския манастир „Сен Доминик“ в Никозия.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота ражда на Янус шест деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charlotte of Bourbon, Queen of Cyprus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.