Шарлота фон Лигница-Бриг
| Шарлота фон Лигница-Бриг | |
| херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург | |
 Гробът на Шарлота в манастирсаката църква Требнитц | |
| Родена |
2 декември 1652 г.
|
|---|---|
| Починала | 24 декември 1707 г.
|
| Погребана | Вроцлав, Полша |
| Семейство | |
| Род | Пясти |
| Баща | Кристиан (Лигница-Бриг) |
| Майка | Луиза фон Анхалт-Десау (1631–1680) |
| Братя/сестри | Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг |
| Съпруг | Фридрих (октомври 1672) |
| Деца | Леополд (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург) |
| Шарлота фон Лигница-Бриг в Общомедия | |
Каролина Шарлота фон Лигница-Бриг-Волау (на немски: Karolina Charlotte von Liegnitz von Liegnitz-Brieg-Wohlau; * 2 декември 1652, Бриг; † 24 декември 1707, Вроцлав) от клон Лигница на рода на Силезийските Пясти, е последна херцогиня от Лигница-Бриг-Волов/Волау и чрез женитба херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на херцог Кристиан фон Лигница-Бриг (1618 – 1672) и съпругата му Луиза фон Анхалт-Десау (1631 – 1680), дъщеря на княз Йохан Казимир фон Анхалт-Десау и Агнес фон Хесен-Касел.[2] Брат ѝ Георг Вилхелм (1660 – 1675) е херцог на Лигница, Бриг и Волау (1672 – 1675), последен от тази фамилия.
Херцогиня Шарлота, която през последните си години живее разделена от съпруга си, умира през 1707 г. в Бреслау/Вроцлав на 55 години. Тя е погребана в капелата „Хедвиг“ на манастира Требнитц. В княжеската гробница в църквата „Йоханис“ в Лигница е поставена нейна статуя от алабастър.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Шарлота фон Лигница-Бриг се омъжва тайно през нощта на 14 юли 1672 г. в двореца Бриг за херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1652 – 1724).[3][4] Макар че са протестанти, те са венчани от католически свещеник.[5] Бракът е нещастен. През 1680 г. те се развеждат. Те имат един син:[6]
- Леополд (1674 – 1744), херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург, женен на 6 март 1713 за Мария Елизабет фон и цу Лихтенщайн (1683 – 1744).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel: Geschichte Schlesiens. Bd. 2, ISBN 3-7995-6342-3, S. 62f., 67.
- Norbert Conrads: Der Huldigungsbesuch des letzten Piasten 1675 in Wien. In: Schlesien in der Frühmoderne: Zur politischen und geistigen Kultur eines habsburgischen Landes. Neue Forschungen zur schlesischen Geschichte. Joachim Bahlcke. Weimar 2009, ISBN 3-412-20350-5, S. 80f.
- Anthony Stokvis, préface de H. F. Wijnman, Manuel d'histoire, de généalogie et de chronologie de tous les États du globe, depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours, éditions Brill à Leyde, 1890 – 1893; Généalogie des comtes et ducs de Holstein. Volume III, Chapitre VIII, Tableau Généalogique n°45.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 288.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 11.
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 3:11
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Piast 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ KAROLINE von Liegnitz-Brieg, fmg.ac
- ↑ Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Karolina Charlotte von Liegnitz, Thepeerage.com
- ↑ Piast 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Karoline von Liegnitz, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- KAROLINA PIASTÓWNA (1652 – 1707) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., „Gazecie Częstochowskiej“
- Charlotte von Liegnitz, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- Das Haus Schleswig-HolsteFriedrich, Duke of Schleswig-Holstein-Wiesenburgin-Sonderburg-Wiesenburg
- Wiesenburg