Шарлота фон Саксония-Хилдбургхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принцеса Шарлота фон Саксония-Хилдбургхаузен

Катерина Шарлота Георгина Фридерика София Тереза фон Саксония-Хилдбургхаузен (на немски: Katherine Charlotte Georgine Friederike Sophie Therese von Sachsen-Hildburghausen; „Prinzessin Paul von Württemberg“; * 17 юни 1787 в Хилдбургхаузен; † 12 декември 1847 в Бамберг) e Ернестинска принцеса от Саксония-Хилдбургхаузен и чрез женитба принцеса от Кралство Вюртемберг и е наричана „принцеса Паул фон Вюртемберг“.[1]

Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Фридрих фон Саксония-Хилдбургхаузен-Алтенбург (1763 – 1834) и съпругата му принцеса Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц (1769−1818), дъщеря на херцог Карл II фон Мекленбург-Щрелиц и принцеса Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат. Майка ѝ е сестра на Луиза, от 1797 г. кралица на Прусия.[2] Сестра ѝ Тереза (1792 – 1854) се омъжва 1810 г. за крал Лудвиг I от Бавария (1786 – 1868).

Шарлота умира на 12 декември 1847 г. на 60 години в двореца резиденция в Бамберг и е погребана в гробницата на Вютембергите в Лудвигсбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота се омъжва на 28 септември 1805 г. в Лудвигсбург за принц Паул Хайнрих Карл Фридрих Август фон Вюртемберг (1785 – 1852), вторият син на крал Фридрих фон Вюртемберг (1754 – 1816) и първата му съпруга принцеса Августа фон Брауншайг-Волфенбютел (1764 – 1788). Той е брат на крал Вилхелм I фон Вюртемберг. По-късно те се разделят. Те нямат право да се разведат. Тя отива обратно в Хилдбургхаузен, където се грижи за бедните.[3] Тя живее в къщата в Хилдбургхаузен, построена от принц Ойген фон Саксония-Хилдбургхаузен.

Домът на принцеса Паул фон Вюртемберг в Хилдбургхаузен

Шарлота фон Саксония-Хилдбургхаузен и Паул фон Вюртемберг имат децата:[4][5]

Шарлота е баба на крал Вилхелм II фон Вюртемберг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg. Bozen 1917, Neudruck, Altenburg 1992.
  • Dr. Rudolf Armin Human: Chronik der Stadt Hildburghausen. 1886. Hildburghausen 1886, Neudruck, Kessinger Publishing, 2010, ISBN 1168163331.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 104. Hereinafter cited as The Book of Kings.

Източници[редактиране | редактиране на кода]