Шарл Азнавур
| Шарл Азнавур Charles Aznavour | |
|---|---|
| френски музикант | |
 Азнавур във Варшава, 2014 г. | |
| Роден | Шанур Вахинаг Азнавурян
|
| Починал | 1 октомври 2018 г.
Мурие, Франция |
| Погребан | Франция |
| Етнос | арменци[1] |
| Религия | християнство |
| Националност |  Франция |
| Награди | Национален герой на Армения (2004)[2] Зала на славата на американските автори на песни (1996) |
| Музикална кариера | |
| Стил | Шансон, джаз, поп |
| Инструменти | вокал |
| Глас | баритон |
| Активност | 1933 – 2018 |
| Лейбъл | И Ем Ай, Мъркюри Рекърдс |
| Семейство | |
| Съпруга | Мишелин Рюгел (1946 – 1952) Евелин Плеси (1956 – 1960) Уле Торсел (1967 – 2018) |
| Деца | Седа Азнавур (1947-) Шарл Азнавур мл. (1952 – ) Патрик Азнавур (1956 – 1981) Катя Азнавур (1969-) Миша Азнавур (1971-) Николà Азнавур (1977-) |
| Уебсайт | aznavourfoundation.org |
| Шарл Азнавур в Общомедия | |
Шарл Азнавур (на френски: Charles Aznavour; на арменски: Շառլ Ազնավուր) е френски певец и композитор от арменски произход, писател, поет и актьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Азнавур е роден в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Рожденото му име е Шанур Вахинаг Азнавурян (на арменски: Շահնուր Վաղինակ Ազնավուրյան). Докато е още в ранна възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра.
Той започва да пее на 9 години и скоро приема артистичното име Азнавур. За неговия пробив помага Едит Пиаф, която го чува да пее и го взема със себе си на турне във Франция и САЩ. Често наричан „френският Франк Синатра“, Азнавур създава песни преди всичко за любовта. Той е написал над 1000 песни и мюзикъли, направил е над 100 записа и е играл в 70 филма. Азнавур пее на 5 езика и е един от най-известните френски певци зад граница, като е изпълнявал песни в Карнеги Хол и на други известни места по света. Според резултатите от съвместна анкета на списание Time и CNN, проведена в цял свят през 1998 г., Азнавур е признат за най-добрия поп изпълнител на XX век, изпреварвайки Елвис Пресли и Боб Дилън.[3]
На 90-годишна възраст, през октомври 2014 г., Шарл Азнавур изнася с изключителен успех двучасов концерт в Москва.
През 1996 г. на Шарл Азнавур е отредено място в американската Зала на славата за автори на песни.
През 2009 г. певецът се съгласява да стане посланик на Армения[4] в Швейцария (Азнавур живее от 1976 г. в Женева).[5]
Азнавур се е женил три пъти: през 1946 г. – за Мишелин Рюгел, през 1956 г. – за Евелин Плеси, и през 1967 г. – за шведката Уле Торсел. Има 6 деца: Седа (Патриция, р. 1947), Шарл (р. 1952), Патрик (1956 – 1981), и от последния си брак – Катя (р. 1969), Миша (р. 1971) и Никола̀ (р. 1977).
Той често обича да се шегува с физиката си, по-специално с ниския си ръст. Висок е само 160 cm, и за него това е постоянен източник на шеги.
На 30 ноември 2017 г. Шарл Азнавур в съпровод на оркестъра си изнася 100-минутен концерт без антракт в зала Арена Армеец София.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Charles Aznavour chante... Charles Aznavour (1953)
- Charles Aznavour chante Charles Aznavour, vol.2 (1955)
- Charles Aznavour chante Charles Aznavour, vol.3 (1956)
- Bravos du music-hall à Charles Aznavour (1957)
- C'est ça (1958)
- Charles Aznavour (Les deux guitares) (1960)
- Charles Aznavour (Je m'voyais déjà) (1961)
- Charles Aznavour (Il faut savoir) (1961)
- Charles Aznavour accompagné par Burt Random et Paul Mauriat (1962)
- Qui? (1963)
- La mamma (1963)
- Charles Aznavour, volume 1 (1964)
- Charles Aznavour, volume 2 (1964)
- Charles Aznavour, volume 3 (1964)
- Charles Aznavour Accompagné Par Paul Mauriat Et Son Orchestre (1964)
- Aznavour 65 (1965)
- Charles Aznavour (La bohème) (1966)
- De t'avoir aimée... (1966)
- Entre deux rêves (1967)
- J'aime Charles Aznavour, vol.4 (1968)
- Désormais... (1969)
- Non, je n'ai rien oubilé (1971)
- Idiote je t'aime... (1972)
- Charles Aznavour raconte aux enfants... Le géant égoïste (1973)
- Visages de l'amour (1974)
- Hier... encore (1975)
- Voilà que tu reviens (1976)
- Je n'ai pas vu le temps passer... (1978)
- Un enfant est né... (1978)
- Autobiographie (1980)
- Je fais comme si... (1982)
- Une première danse/La légende de Stenka Razine (1982)
- Charles chante Aznavour et Dimey (1983)
- Aznavour (Embrasse-moi) (1986)
- Aznavour (Je bois) (1987)
- L'éveil, vol.1 (1989)
- L'élan, vol.2 (1989)
- L'envol, vol.3 (1989)
- Aznavour 92 (1991)
- Toi et moi (1994)
- Pierre Roche/Charles Aznavour (1996)
- Plus bleu... (1997)
- Jazznavour (1998)
- Aznavour 2000 (2000)
- Je voyage (2003)
- Insolitement vôtre (2005)
- Colore ma vie (2007)
- Duos (2008)
- Charles Aznavour and The Clayton Hamilton Jazz Orchestra (2009)
- Aznavour toujours (2011)
- Encores (2015)
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Le temps des Avants, Flammarion, 10/2003
- „Доброто старо време“, ИК „Изток Запад“, 2003 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Арменска съветска енциклопедия.
- ↑ CHARLES AZNAVOUR AND KIRK KERKORIAN NATIONAL HEROES OF ARMENIA. Публикувано в: PanARMENIAN.net. Дата на публикуване: 28 май 2004 г.
- ↑ Charles Aznavour: A chat with the legendary performer, winner of the TIME 100 Online poll as the Entertainer of the Century. // TIME. 9 юли 1998. Посетен на 1 октомври 2017.
- ↑ Съобщение на Интерфакс
- ↑ Aznavour: „J'ai été poussé à vivre en Suisse“. // lematin.ch. Посетен на 12 май 2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Шарл Азнавур- Официален сайт (френски, английски)
- Неофициален сайт (френски)
- Дискография (френски)
- Шарл Азнавур в
Internet Movie Database
|