Шарл Люсиен Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Шарл Люсиен Бонапарт
Charles Lucien Jules Laurent Bonaparte
френски зоолог

Роден
Починал
29 юли 1857 г. (54 г.)
Научна дейност
Област Биология
Шарл Люсиен Бонапарт в Общомедия

Шарл Люсиен Жул Лоран Бонапарт (на френски: Charles Lucien Jules Laurent Bonaparte) е френски зоолог, работил главно в областта на орнитологията. Той е син на Люсиен Бонапарт и племенник на френския император Наполеон I, като носи титлата принц на Канино и Музиняно.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шарл Люсиен Бонапарт е роден през 1803 година в Париж, но прекарва детството си в Италия. През 1822 заминава за Съединените щати, където започва да се занимава с орнитология. Между 1825 и 1833 публикува четиритомната книга „American Ornithology“, която утвърждава репутацията му като учен. В края на 1826 се завръща в Европа и посещава Германия, където се запознава с Филип Якоб Крецшмар, и Англия, където се среща с Джон Едуард Грей. През 1828 се установява в Рим и между 1832 и 1841 издава голямо изследване на животните в Италия, озаглавено „Iconografia della Fauna Italica“.

През 1849 година Бонапарт се включва в революцията, насочена срещу австрийската власт в Италия. Той е избран в Римското събрание, което обявява създаването на независима Римска република. Участва и в защитата на града срещу френските войски, изпратени от братовчед му Луи Наполеон, но след разгрома на републиканците е принуден да напусне Италия.

През следващите години Шарл Бонапарт пътува в Нидерландия и Великобритания, докато получава разрешение да се върне в Париж, където остава до края на живота си. През този период той пише „Conspectus systematis ornithologiae, mastozoologiae, reptologiae et amphibologiae, ichthyologiae“ (1850), „Tableau des oiseaux-mouches“ (1854) и издадната посмъртно „Ornithologie fossile“ (1858).