Шарл Франсоа Дюмурие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл Франсоа Дюмурие
Генерал
Charles Francois Dumourier.jpg
Информация
Служил на Flag of France.svg Франция
Битки Седемгодишна война
Битка при Валми
Битка при Жемап

Роден
Починал
14 март 1823 г. (84 г.) 1823
Шарл Франсоа Дюмурие в Общомедия

Шарл Франсоа Дюмурие (на френски: Charles François Dumouriez е френски генерал.

По време на Седемгодишната война е взет в плен и е освободен едва през 1761 г. През 1770 г. е изпратен от френското правителство в Полша с офицери и пари за барските конфедерати. Там Дюмурие самоволно сформира отряд, но е разбит от руските войски и бива отзован поради превишаване на пълномощията си. През 1772 г. се отправя с тайна мисия при краля на Швеция, но по заповед на министър д’Егильон е задържан в Хамбург и затворен в Бастилията.

Едва при Луи XVI е освободен и назначен за комендант на Шербург.

По време на Френската революция[редактиране | редактиране на кода]

В началото на революцията Дюмурие е сред привържениците на Мирабо, но по-късно преминава към жирондистите и благодарение на тяхното влияние през 1792 г. заема поста министър на външните работи. След бягството на маркиз дьо Лафайет е назначен за главнокомандващ на Северната армия. Дюмурие извършва с войските си забележително отстъпление през Аргонската гора, а след битката при Валми от 20 септември 1792 г. преминава към настъпление. Категоричната му победа над австрийците в битката при Жемап на 6 ноември предава в ръцете му цяла Белгия.

Опитите на Дюмурие да сключи сепаративен мир с Прусия се оказват неуспешни. Конвентът му отказва средства за продължаване на войната и завоюване на Холандия, а правителствените комисари се разпореждат самоволно в Белгия и деморализират войската му. След като е разбит при Неервинден и предвиждайки, че ще бъде свален, Дюмурие решава да обърне армията си срещу Париж, да свали Конвента и да възстанови конституционната монархия. За целта той влиза в тайно споразумение с австрийския главнокомандващ Фридрих Кобург-Заалфелд. Вече близо до френската граница, в лагера му близо до Конде пристига военният министър Бернонвил и 4 комисари, които искат да го арестуват. Дюмурие ги пленява и отправя в австрийския лагер, но когато прокламацията му за възстановяване на кралската власт не намира подкрепа и основната част от войската отказва да му се подчинява, през април 1793 г. той е принуден да избяга при австрийците.

След дълги скитания из Европа Дюмурие се заселва в Англия, а английското правителство му отпуска пенсия.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Освен множество политически брошури в духа на почти всички партии, написва през 1794 г. спомени („Mémoires“), преиздадени в „Bibliothèque des mémoires“, т. XI и XII, 1848 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Berville Barriée, „La vie et les mémoires du général D.“ (1822);
  • Boguslawski, „Das Leben des Gener. D.“ (1879);
  • Sorel, „un général diplomate au temps de la Ré volution“ (в „Revue des Deux Mondes“, 1884);
  • Welschinger, „le Roman de D.“ (1890).