Шарл Франсоа Дюмурие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарл Франсоа Дюмурие
Charles Francois Dumourier.jpg

Звание Генерал
Служил на Flag of France.svg Франция
Битки/войни Седемгодишна война
Битка при Валми
Битка при Жемап

Роден
Починал
Шарл Франсоа Дюмурие в Общомедия

Шарл Франсоа Дюмурие (на френски: Charles François Dumouriez е френски генерал.

По време на Седемгодишната война е взет в плен и е освободен едва през 1761 г. През 1770 г. е изпратен от френското правителство в Полша с офицери и пари за барските конфедерати. Там Дюмурие самоволно сформира отряд, но е разбит от руските войски и бива отзован поради превишаване на пълномощията си. През 1772 г. се отправя с тайна мисия при краля на Швеция, но по заповед на министър д’Егильон е задържан в Хамбург и затворен в Бастилията.

Едва при Луи XVI е освободен и назначен за комендант на Шербур.

По време на Френската революция[редактиране | редактиране на кода]

В началото на революцията Дюмурие е сред привържениците на Мирабо, но по-късно преминава към жирондистите и благодарение на тяхното влияние през 1792 г. заема поста министър на външните работи. След бягството на маркиз дьо Лафайет е назначен за главнокомандващ на Северната армия. Дюмурие извършва с войските си забележително отстъпление през Аргонската гора, а след битката при Валми от 20 септември 1792 г. преминава към настъпление. Категоричната му победа над австрийците в битката при Жемап на 6 ноември предава в ръцете му цяла Белгия.

Опитите на Дюмурие да сключи сепаративен мир с Прусия се оказват неуспешни. Конвентът му отказва средства за продължаване на войната и завоюване на Холандия, а правителствените комисари се разпореждат самоволно в Белгия и деморализират войската му. След като е разбит при Неервинден и предвиждайки, че ще бъде свален, Дюмурие решава да обърне армията си срещу Париж, да свали Конвента и да възстанови конституционната монархия. За целта той влиза в тайно споразумение с австрийския главнокомандващ Фридрих Кобург-Заалфелд. Вече близо до френската граница, в лагера му близо до Конде пристига военният министър Бернонвил и 4 комисари, които искат да го арестуват. Дюмурие ги пленява и отправя в австрийския лагер, но когато прокламацията му за възстановяване на кралската власт не намира подкрепа и основната част от войската отказва да му се подчинява, през април 1793 г. той е принуден да избяга при австрийците.

След дълги скитания из Европа Дюмурие се заселва в Англия, а английското правителство му отпуска пенсия.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Освен множество политически брошури в духа на почти всички партии, написва през 1794 г. спомени („Mémoires“), преиздадени в „Bibliothèque des mémoires“, т. XI и XII, 1848 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Berville Barriée, „La vie et les mémoires du général D.“ (1822);
  • Boguslawski, „Das Leben des Gener. D.“ (1879);
  • Sorel, „un général diplomate au temps de la Ré volution“ (в „Revue des Deux Mondes“, 1884);
  • Welschinger, „le Roman de D.“ (1890).
  • а б Колективен нормативен архив, Посетен на 28 април 2014.
  • data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.