Шарл дю Канж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл дю Канж
френски изследовател и учен

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология, история
Шарл дю Канж в Общомедия

Шарл дю Канж (среща се на български и като Шарл Дюканж, на френски: Charles du Fresne, sieur du Cange) е френски лингвист и медиевист-византолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Получава образование в йезуетски колеж, след което завършва право. След завършване на образованието си заема поста ковчежник на Франция.

Титулна страница на изданието на Glossarium mediae et infimae Latinitatis от 1883 г.

Magnum opus на Дю Канж е неговия труд Glossarium mediae et infimae Latinitatis, излязъл в Париж през 1678 г. През 1688 г. излиза и другия негов значим труд, посветен на византийското минало.

Шарл дю Канж притежава за времето си изключителни исторически и езикови познания, както и такива в областта на археологията, географията и правото, което му дава възможност да създаде изключително ценни и до днес изследвания по класическа и византийска история и в частност просопографски такива.

Шарл дю Канж е един от онези историци, които век по-късно Едуард Гибън цитира най-често в неговия „Залез и упадък на Римската империя“. В една бележка под линия той нарича Дю Канж „незаменим и неуморен преоткривател на средновековието и византийската история“.

Произведенията на Шарл дю Канж са изключително ценен източник за българската история, понеже

Както българската история не може да се изучава без познанието на византийската, така и много въпроси на византийската история не могат да бъдат разяснени без знанието на българската.

— [1] Васил Златарски

Източници и препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 77. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.