Шаторено (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Шаторено“
Châteaurenault
Бронепалубният крайцер „Шаторено“
Флаг Франция
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Д’Естре“
Предшестващ типГишен
ПроизводителForges et Chantiers de la Mediterranee в Ла Сен сюр Мер, Франция
Служба
Заложен12 октомври 1895 г.
Спуснат на вода12 май 1898 г.
Влиза в строй10 октомври 1902 г.
Потънал14 декември 1917 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост8025 t (нормална)
Дължина по водолинията
135,0 m
Ширина17,0 m
Газене7,39 m
(при пълна водоизместимост)
Броняна палубата: 40 – 100 mm;
щитове оръдия: 55 mm;
каземати: 40 – 60 mm;
на бойната рубка: 160 mm
Задвижване3 вертикални парни машини с тройно разширение;
14 водотръбни котли Normand Sigaudy
Мощност24 964 к.с. (18,4 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост24 възела
(44,4 km/h)
Далечина на
плаване
7500 мили на ход 12 възела;
Запас гориво: 2100 t въглища
Екипаж604 души
Кръстен в чест на:Франсоа дьо Шаторено
Въоръжение
Артилерия2×1 164 mm;
6×1 138 mm;
10×1 47 mm;
5×1 37 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 450 mm ТА[1]
„Шаторено“ в Общомедия

Шаторено (на френски: Châteaurenault) e бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Националните военноморски сили на Франция, построен през 1890-те г. на 19 век. Проектиран е като океански „супербързоходен“ изтребител на търговци. Поръчан е от Морския министър на Франция Феликс Фор, привърженик на „младата школа“, заедно с крайцера „Гишен“ (на френски: Guichen), който е със съвършено различна конструкция. Наречен е по името на вицеадмирал Франсоа дьо Шаторено от времето на Луи XIV.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на проекта е в резултат на желание да се създаде крайцер, който да е най-добре приспособен за операции на океанските комуникации на противника. Традиционните крайцери от 1890-те години като правило не са с необходимия радиус на действие и не могат дълго време да поддържат максималната си скорост, за разлика от трансатлантическите лайнери и пакетботи. Изискването е да се създаде кораб, който е много бързоходен, с голям запас гориво и надеждна силова установка. При това той следва да не е и много голям, по финансови причини, което предполага намаляване на защитата и въоръжението.[2].

Главен конструктор на „Шаторено“ е известния корабостроител А. Лаган. Историците на флота спорят, било ли е решението да се направи крайцера много подобен по силует на лайнерите от онова време съзнателно, за да се замаскира кораба или Лаган просто използва при конструирането особеностите на съдовете, които крайцера следвало да преследва[3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър включва две оръдия с калибър 164,7 mm, с дължина на ствола 45 калибра, поместени в краищата на крайцера зад бронирани щитове. Оръдието тежи 7040 kg и стреля с фугасни снаряди с тегло от 50,5 kg и бронебойни, тежащи 52 kg, с начална скорост от 770 m/s[4].

Вторият калибър на крайцера е от шест 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие със ствол 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди с тегло от 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранния модел от 1891 г. оръдието е с усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено заради оплакванията на артилеристите от прекомерно тежките унитарни снаряди. Скорострелността достига до 5 изстрела в минута. Тези оръдия са монтирани в каземати.

Противоминната артилерия е от традиционния за френските кораби набор от 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия произведени от фирмата „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие е с 40 калибров ствол, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряд с начална скорост от 610 m/s. 37 mm оръдие е със ствол от 35 калибра и тежи 35 килограма, стреля със снаряд от 0,455 kg и с начална скорост 402 m/s.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубният крайцер „Шаторено“. Схема на артилерията и бронирането.

Броневата защита на крайцера е от черупковидна (карапасна) бронирана палуба, скосовете на която слизат на 1,4 метра под водолинията, а плоската централна част се намира на 0,8 метра над нивото на водата. Палубата е направена от стоманена броня тип „Харви“, с дебелина в плоската част 55 милиметра (по краищата изтъняваща се до 40 милиметра), а на скосовете – 100 милиметра. Палубата защитава машинните отделения и погребите за боеприпаси от попадания на вражески снаряди.

Над основната бронирана палуба е разпололена тънка противоосколочна броня, дебела 15 mm. Тя е предназначена да задържа осколките на снарядите, взривили се над основната бронирана палуба. Пространството между палубите и до борда на крайцера е разделено на множество неголеми отсеци, служещи за локализация на повредите.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Крайцера се задвижва от три вертикални парни машини с тройно разширение и обща мощност от 23 000 к.с. Парата се осигурява от четиринайсет котли „Норманд-Сигоди“. Скоростта на измервателната миля достига 24 възела, което прави крайцера един от най-бързите кораби на своето време. На икономичен ход от 12 възела, крайцера може да измине 15 000 километра.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Шаторено“ е заложен май 1896 г. в Ла Сен, на стапелите на Forges et Chantiers de la Mediterranee. На вода крайцера е спуснат на 12 май 1898 г., а влиза в строй през 1902 г. През 1916 г.е частично разоръжен и използван като войскови транспорт. На 14 декември 1917 г., при превоз на войски в Йонийско море, до остров Кефалония, „Шаторено“ е атакуван от немската подводница UC-38. След първото торпедно попадение крайцера все още се държи над водата и дори води заградителна стрелба, но получавайки попадение на второ торпедо бързо потъва. От 1710 души на борда са спасени 1162[5].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Шаторено“ е считан за явно неудачен кораб и е подложен на рязка критика във френската военноморска преса. Дори е коментирано, че 32 милиона франка (стойността на „Гишен“ и „Шаторено“) са хвърлени на вятъра, а техните екипажи служат без всякаква полза за родината. Опитвайки се да намали щетите, командването на флота привлича крайцерите към превозването на войски, в тази си роля „Шаторено“ е по-подходящ, имайки по-просторни помещения. На него са оборудвани превъзходни адмиралски каюти и салони. Даже има предложение да се използва неудачния рейдер като своеобразна яхта за високопоставени лица, включително и президента на Франция. На практика „Шаторено“ се използва предимно по време на Първата световна война[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 207.
  2. Кофман В. Л. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор. 2009. с. 32.
  3. а б Кофман В. Л. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор. 2009. с. 33.
  4. 164.7 mm/45 Model 1893 – 1896
  5. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 208.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Якимович Д.Б. Крейсера „Шаторено“ и „Гишен“. Морская кампания. 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шаторено (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​