Шатрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Кюстендилско. За бившето село в Пиринска Македония вижте Шатрово (Пирин).
Шатрово
Кметството на село Шатрово
Кметството на село Шатрово
Общи данни
Население85 души[1] (15 септември 2022 г.)
7,11 души/km²
Землище12,013 km²
Надм. височина600 m
Пощ. код2684
Тел. код07041
МПС кодКН
ЕКАТТЕ83082
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Бобов дол
Елза Величкова
(Партия на зелените)
Шатрово в Общомедия

Шатрово е село в Западна България. То се намира в Община Бобов дол, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шатрово се намира в западната част на Община Бобов дол и е разположено на площ от 12 кв. км. с надморска височина 550 метра, на 15 км западно от Дупница, 25 км.югозападно от Бобов дол, 30 км източно от Кюстендил и 3 км северозападно от пътя Дупница-Кюстендил.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Около 1940 година са живели между 900 и 1000 жители на селото, са 110 души и има около 90 къщи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданието на мястото на селото се намирали шатрите на цар Самуил, откъдето идва името на селото.

През 1905 – 1906 година учител в селото е Александър Димитров, деец на Българския земеделски народен съюз и бъдещ вътрешен и военен министър, който издава по това време вестник „Шатровски глас“.[2]

  • През 1944 г. е убит чиновника в кметството на село Шатрово – Яким Мацов от или с участието на бившия ратай от селото Кашукеев. Яким Мацов се помни като добър и умен човек. Веднъж, вървейки към дома на попа, видял ратая му Кашукеев да наднича, наблюдавайки обличащата се попска дъщеря. Възмутен, Яким прави остра забележка за неморалната ратайска постъпка. Ратаят не забравя това и след 9 септември 1944 г. успява да си отмъсти, обесвайки Яким с тел в местността Църна нива. Така става „активен“ борец против фашизма и се ползва от всичките облаги, полагащи се за „титлата“. Синът и дъщеря му са на отговорни длъжности...По-късно дъщеря му се самоубива.. Така се потвърждава поговорката „Няма ненаказано зло“.
  • Името на Шатрово е антично, няма конкретни доказателства за произхода му. Останала е легенда, че името произхожда от думата шатри, от шатрите на брата на цар Самуил – Арон, които са се намирали на това място. Още през 16 век в турски документи се е споменавало името на Шатрово и неговото население. Сегашния вид на селото идва към края на 17-и и началото на 18 век. Стари предания разказват, а археолозите доказват, че през римско време е съществувало селище в местността „Орловица“, югоизточно от селищното разположение на Шатрово. Непосредствено до „Орловица“ се намира местността „Заграднята“. В тази местност има надгробна могила, наричана от местните жители „Чуката“-висока около 5 м с диаметър 15 – 17 метра. Могилата е от тракийско време и до началото на 20 век не е проучвана. Тези исторически данни се намират в „Архив селищна късна античност“ в Историческия музей в град Кюстендил.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Нашите предци седем години с доброволен труд и дарения изграждат селската черква, която е наречена „Света Троица“ и е открита през 1882 г. Интересно за черквата като средище на духовен живот е, че в Шатрово се създава една от първите земеделски дружби в България през 1901 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Просвета“ е другото духовно средище в село Шатрово, учредено през 1902 г. по инициатива на местния учител Александър Димитров. По същото време е издаван и вестник „Шатровски глас“. Днес читалище „Просвета“ има 30 редовни членове, разполага с библиотечен фонд от 4895 тома книги. Честват се празници и се организират редовно екскурзии до забележителни местности. Секретар на читалището е Росица Вергилова Стойнева, има и читалищно настоятелство от 5 члена.В селото е имало сграда, строена през 1870 г., която е била училище, но по-късно е разрушена. Другото училище е работило до 1984-1985 г., но в момента е пустеещо.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Землището на село Шатрово е с шест дка обработваема земя и четири хиляди дка мери и пасища. Открай време в селото съществува ДЗС, ТКЗС, а от 1994 г. е учредена кооперация, наречена ППЗК „Шатрово-94“. Има 1300 дка черешова градина, а през 2006 г.се засажда сливова градина от 350 дка .Останалата земя се обработва от кооперацията, като на нея се засявят различни житни култури. Кооперацията осигурява работни места на 15 души постоянна работа,а на жителите от селото-сезонна.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 7 юни – празник на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 152 – 153.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40