Шекерлия
| Шекерлия Ζαχαράτο | |
| — село — | |
  Шекерлия  Шекерлия  Шекерлия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 232 m |
| Население | 101 души (2001) |
Шекерлия или Шекерли (на гръцки: Ζαχαράτο, Захарато, на катаревуса: Ζαχαράτον, Захаратон, до 1927 година Σεκερλή, Секерли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 591 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 4 километра северно от град Кукуш (Килкис).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Шекерлия е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Шаркерлия (Charkerlya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 22 домакинства, като жителите му са 100 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шекерли е село в Кукушка каза с 65 жители българи християни.[3]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Шекерлия (Chekerlia) е село в Кукушка каза с 80 души българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Шекерли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години името на селото е преведено на Захарато.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 64 семейства и 213 жители бежанци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Шекерлия
Тано Панов (Понов, Пончов, 1876/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кукуш, Кукушка чета, нестроева рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[8]- Хр. Гоцев, македоно-одрински опълченец, четата на Методи Стойчев[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 536.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
