Шелдън Глашоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шелдън Глашоу
Sheldon Lee Glashow
американски физик

Роден

Религияатеизъм
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вХарвардски университет[1]
Университет „Корнел“
Бостънски университет
НаградиНобелова награда за физика (1979)[2][3]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вБостънски университет
Харвардски университет
Известен стеория на електрослабото взаимодействие;
критика на теорията на суперструните
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1979)

Уебсайт
Шелдън Глашоу в Общомедия

Шелдън Лий Глашоу (на английски: Sheldon Lee Glashow) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 декември 1932 година в Бруклин, Масачузетс. Завършва Природоматематическа гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици със Стивън Уайнбърг. Получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 г. в Харвард. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.

През 1960 г. предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Абдус Салам и Стивън Уайнбърг доразвиват в пълна теория[4], за което тримата споделят Нобеловата награда за 1979. По-късно заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично чаровния кварк.

Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.nndb.com. NNDB.
  2. The Nobel Prize in Physics 1979. // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  3. Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  4. Нобелова лекция на Шелдън Глашоу ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]