Шелдън Глашоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шелдън Глашоу
Sheldon Lee Glashow
американски физик

Роден
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Образование Университет „Корнел“
Харвардски университет
Работил в Бостънски университет
Харвардски университет
Известен с теория на електрослабото взаимодействие;
критика на теорията на суперструните
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1979)

Уебсайт Страница в IMDb
Шелдън Глашоу в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Шелдън Лий Глашоу (на английски: Sheldon Lee Glashow) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 декември 1932 година в Бруклин, Масачузетс. Завършва Природоматематическа гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици със Стивън Уайнбърг. Получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 г. в Харвард. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.

През 1960 г. предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Абдус Салам и Стивън Уайнбърг доразвиват в пълна теория[1], за което тримата споделят Нобеловата награда за 1979. По-късно заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично чаровния кварк.

Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нобелова лекция на Шелдън Глашоу ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]