Шелдън Глашоу
| Шелдън Глашоу Sheldon Lee Glashow |
|
|---|---|
| американски физик | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
5 декември 1932 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Образование | Университет „Корнел“ Харвардски университет |
| Работил в | Бостънски университет Харвардски университет |
| Известен с | теория на електрослабото взаимодействие; критика на теорията на суперструните |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1979) |
|
|
|
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Шелдън Глашоу в Общомедия | |
Шелдън Лий Глашоу (на английски: Sheldon Lee Glashow) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 декември 1932 година в Бруклин, Масачузетс. Завършва Природоматематическа гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици със Стивън Уайнбърг. Получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 г. в Харвард. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.
През 1960 г. предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Абдус Салам и Стивън Уайнбърг доразвиват в пълна теория[1], за което тримата споделят Нобеловата награда за 1979. По-късно заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично чаровния кварк.
Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
||||||||||||||||||||
|
