Шанън (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шенън (броненосен крайцер))
Вижте пояснителната страница за други значения на Шанън.

„Шанън“
HMS Shannon
Броненосният крайцер „Шанън“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосен крайцер
Следващ типБроненосни крайцери тип „Нелсън“
Предшестващ типняма
ПроизводителАдмиралтейска корабостроителница, Пембрук Док, Англия
Служба
Заложен29 август 1873 г.
Спуснат на вода11 ноември 1875 г.
Влиза в строй17 септември 1877 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1899 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Тип ветрилно стъкмяванеПълно ветрилно стъкмяване
впоследствие
тримачтов барк
Водоизместимост5670 t (стандартна)
Дължина90,5 m
Ширина16,46 m
Газене7,4 m
Броняказемати: 152 mm;
на борда: 51 – 152 mm;
на палубата: 25 – 76 mm;
на бойната рубка: 305 mm
ЗадвижванеПлатна;
1 парна машина;
8 парни котли
Площ на ветрилата2200
Мощност3370 к.с. (2,5 МВ)
Движител1 гребен винт
Скорост12,25 възела
(~23 km/h)
Екипаж452 души
Въоръжение
Артилерия2×1 254 mm (10 дюйма);
7×1 229 mm (9 дюйма)[1]
„Шанън“ в Общомедия

Шанън (на английски: HMS Shannon) е броненосен крайцер на Кралския военноморски флот, това е първият британски броненосен крайцер. Проектът получава развитие в броненосните крайцери тип „Нелсън“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосният крайцер „Шанън“. Схема на бронирането и артилерията.

„Шанън“ е построен в отговор на две заплахи. Инструкциите на Адмиралтейството към проектанта, Натаниъл Барнаби, са да проектира броненосец „способен да се конкурира с броненосците на чуждестранните военноморски сили“. Това означава по-специално десетте френски бронирани корвети клас „Alma“ и „La Galissonnière“, така и за борба с второкласните броненосци на по-малките военноморските сили от Азия, Северна и Южна Америка. В същото време, когато „Шанън“ е в процес на планиране, руският флот строи първите бронирани крайцери – „Генерал-адмирал“ и „Херцог на Единбург“. Тези кораби са предназначени за крайцерски набези срещу търговски кораби, но са бронирани и въоръжени като второкласни броненосци. Тяхното съществуване налага „Шанън“ да се бори с тях в защита на морските комуникации и търговския флот в открито море, далеч от метрополията.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корабът разполага с таран, който в мирно време се сваля, а монтажът му може да се извърши в случай на война.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Гребният винт е потопен само при използване на парната машина за движение. При използване на ветрилата винтът се вдига, за да се намали съпротивлението и съответно да се увеличи скоростта.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Корабната броня е от ковано желязо. Бронираният пояс не покрива целия кораб. Носът остава неброниран.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Двете оръдия на главния калибър са разположени към носа на кораба, защитени от бронирани каземати. Шест оръдия от по-малкия калибър са разделени побордно без защита. Седмото е на кърмата, също без да е защитено.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 91.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Shannon (1875)“ и страницата „HMS Shannon (1875)“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.