Шеол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шеол

Шеол, в еврейската Библия, е място на тъмнината, към което отиват всички мъртви, и праведните и неправедните, независимо от моралния избор, направен в живота, място на тишина и мрак, откъснати от живота и от Бога[1]. Жителите на Шеол са сенките, обекти без характер или сила[2]. Смята се, че при някои обстоятелства живите могат да се свържат с тях, но такива практики по принцип са забранени.

Докато еврейската Библия описва Шеол като постоянно място на мъртвите, в периода на втория храм се развива по-разнообразен набор от идеи. В някои текстове шеолът се счита за дом на праведните и нечестивите, разделени на отделни групи; в други се счита за място на наказание, предназначено само за нечестивите мъртви и е приравнено с Геена в Талмуда. Когато еврейските писания са преведени на гръцки език в древна Александрия около 200 г. пр. н. е., думата хадес (гръцкия подземен свят) заменя думата шеол. Това е отразено в Новия Завет, където Хадес е едновременно подземният свят на мъртвите и неговото олицетворяване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rainwater, Robert (1990). "Sheol". In Watson E. Mills (General Editor). Mercer Dictionary of the Bible. Mercer University Press. ISBN 9780865543737.
  2. Longenecker, Richard N. (2003). "Cosmology". In Gowan, Donald E. The Westminster Theological Wordbook of the Bible. Westminster John Knox Press. ISBN 9780664223946.