Шестдневна война
| Шестдневна война | ||||
|---|---|---|---|---|
| Арабско-израелски конфликт | ||||
 Израелски войници оглеждат свален арабски самолет. | ||||
| Информация | ||||
| Период | 5 – 10 юни 1967 г. | |||
| Място | Близък изток | |||
| Резултат | Решителна победа за Израел | |||
| Воюващи страни | ||||
| ||||
| Сили | ||||
| ||||
| Жертви и загуби | ||||
| ||||
| Шестдневна война в Общомедия | ||||
.svg){kind=small}
Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война и Юнската война, се води между Израел и арабските ѝ съседки: Египет, Йордания и Сирия.
Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.
Отношенията между Израел и съседите ѝ така и не се нормализират след Арабско-израелската война от 1948 г. През 1956 г. Израел нахлува в египетската част на Синай, като една от целите е отварянето на Тиранския проток, който е блокиран от Египет от 1950 г. Впоследствие Израел е принудена да се оттегли, но печели гаранция, че Тиранския проток ще остане отворен. Въпреки че на границата се разполагат международни войски, така и не се стига до договор за демилитаризация.[1]
В периода до юни 1967 г. напрежението става опасно високо. Израел повтаря позицията си от 1956 г., че затварянето на Тиранския проток за израелския флот би станало casus belli и в края на май Насер обявява, че протокът ще бъде затворен за израелски водни съдове. След това Израел мобилизира войски по границата с Израел и на 5 юни Израел нанася това, което определя като изпреварващи въздушни удари по египетски летища. Аргументи и контрааргументи, свързани с тази серия от събития, са само едни от ред противоречия, свързани с конфликта.
Египтяните са изненадани и почти целите ВВС на Египет са унищожени с малко израелски загуби, което дава въздушно превъзходство на израелците. По същото време Израел започва наземна офанзива в ивицата Газа и Синай, което пак изненадва Египет. След известна първоначална съпротива, египетският лидер Насер нарежда евакуация на Синай. Израелските войски настъпват на запад, гонейки египтяните, което им нанася тежки загуби, и завладяват Синай.
Насер убеждава Сирия и Йордания да започнат атака над Израел, използвайки първоначалното объркване и твърдейки, че Египет е надделял над израелските ВВС. Израелските контраатаки водят до превземането на Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания, докато отговорът на Израел срещу Сирия води до окупирането на Голанските възвишения.
На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато умрелите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия. Израелският морал и международен престиж се увеличават многократно след края на войната и израелските територии се утрояват. Все пак, скоростта и леснотата на израелската победа водят до прекалена самоувереност сред Израелските отбранителни сили, което допринася за първоначалния арабски успех в последвалата война от Йом Кипур (1973 г.). Преместването на цивилно население в резултат на войната има дълготрайни последици, тъй като 300 000 палестинци напускат Западния бряг и около 100 000 сирийци напускат Голанските възвишения, ставайки бежанци. Сред арабския свят еврейските малцинства са изпъдени и бежанци тръгват към Израел и Европа.
Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян – тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г.
Войната е блестящ военен успех за Израел.
- Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас.
- Египетските танкови сили са разгромени в Синайския полуостров, а на 7 юни нападателите достигат и Суецкия канал.
- Целият западен бряг на р. Йордан е окупиран за един ден – също на 7 юни.
- Израелската армия овладява Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия.
Резултати от войната[редактиране | редактиране на кода]
- Поражението на Египет отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър.
- Израел отваря отново залива Акаба.
- Израел премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове.
- Нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения.
Последиците от войната пряко повлияват на днешната геополитическа ситуация на региона. Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Major General Indar Jit Rikhye. The Sinai Blunder: Withdrawal of the United Nations Emergency Force Leading..... Taylor & Francis, 28 октомври 2013. ISBN 978-1-136-27985-0. с. 8–.
