Шести артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шести артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1 април 1889 – 16 юни 1945
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Пловдив (1 април 1889 – 21 септември 1890)
Сливен (от 21 септември 1890)

Шести артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Шести артилерийски полк е формиран с Указ №40 от 1 май 1889 година, когато в Пловдив, в състав от четири батареи и планински (горски) взвод, като кадри са взети от 3-ти артилерийски полк.[1] На 21 септември 1890 е преместен на постоянен гарнизон в Сливен.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в 6 полски скорострелен артилерийски полк, формира 6 нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 3 пехотна балканска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Петър Вариклечков.[3] Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.[2]

Шести нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3 пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.[4]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

За участие в Първата световна война (1915 – 1918) на основание телеграма № 4269 от 10 септември 1915 година на началника на 3-та дивизионна област, на 11 септември 6 артилерийски полк е отново мобилизиран и се развръща. Полкът е под командването на полковник Георги Тодоров, част е от 3-та артилерийска бригада (3 пехотна балканска дивизия, 2-ра армия).[5] Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.[2][1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 39
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1821
Коне: 1691
Волове: 70
Обикновени коли: 161
Товарни коли: 232
Специални коли: 2
Пушки и карабини: 60
Полски с.с. оръдия: 24
Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1921 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6 артилерийско отделение. През 1927 година отново се развръща в полк, като 6 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1942 година полкът е на Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителният етап на войната в състава на 3 пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година. [2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шести артилерийски полк (1 май 1889 – 24 септември 1912)
  • Шести полски скорострелен артилерийски полк (24 септември 1912 – 1913)
  • Шести артилерийски полк (1913 – 1 януари 1921)
  • Шесто полско артилерийско отделение (1 януари 1921 – 1924)
  • Шесто артилерийско отделение (1924 – 1927)
  • Шести артилерийски полк (1927 – 1938)
  • Шести дивизионен артилерийски полк (1938 – 1950)
  • Двадесети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1953)
  • Двадесети артилерийски полк (1954 – 1961)
  • Двадесети дивизионен артилерийски полк (1962 – 1987)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Павел Панов от април 1889
2. Майор Никола Брусев от август 1890
Майор Васил Севов от 1 януари 1891, временен
Полковник Петър Вариклечков 1 януари 1898 – 1913
Полковник Никола Бакърджиев към 1904
Полковник Васил Райнов 1 ноември 1913 – до края на 1914
Подполковник Радослав Каменов Балкански войни – януари 1915
Полковник Георги Тодоров от януари 1915
Полковник Иван Китайков Първа световна война
Подполковник Владимир Заимов 19 май 1923 – 22 декември 1923
Подполковник Стефан Бояджиев 1935 – 1940 (?)
Подполковник Иван Сапунджиев 1936 – 1939 (?)
Подполковник Боню Пиронков 1941 – 12 септември 1944
Подполковник Тодор Кацаров от 12 септември 1944

Други командири: Димитър Михайлов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. а б в г д е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 206 – 207
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644 – 645
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 821д, а.е. 14)
  5. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126

Източници[редактиране | редактиране на кода]