Шести артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шести артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1 април 1889 – 16 юни 1945
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Пловдив (1 април 1889 – 21 септември 1890)
Сливен (от 21 септември 1890)

Шести артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Шести артилерийски полк е формиран с Указ №40 от 1 май 1889 година, когато в Пловдив, в състав от четири батареи и планински (горски) взвод, като кадри са взети от 3-ти артилерийски полк.[1] На 21 септември 1890 е преместен на постоянен гарнизон в Сливен.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в 6 полски скорострелен артилерийски полк, формира 6 нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 3 пехотна балканска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Петър Вариклечков.[3] Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.[2]

Шести нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3 пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.[4]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

За участие в Първата световна война (1915 – 1918) на основание телеграма № 4269 от 10 септември 1915 година на началника на 3-та дивизионна област, на 11 септември 6 артилерийски полк е отново мобилизиран и се развръща. Полкът е под командването на полковник Георги Тодоров, част е от 3-та артилерийска бригада (3 пехотна балканска дивизия, 2-ра армия).[5] Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.[2][1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 39
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1821
Коне: 1691
Волове: 70
Обикновени коли: 161
Товарни коли: 232
Специални коли: 2
Пушки и карабини: 60
Полски с.с. оръдия: 24
Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1921 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6 артилерийско отделение. През 1927 година отново се развръща в полк, като 6 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1942 година полкът е на Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителният етап на войната в състава на 3 пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година. [2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шести артилерийски полк (1 май 1889 – 24 септември 1912)
  • Шести полски скорострелен артилерийски полк (24 септември 1912 – 1913)
  • Шести артилерийски полк (1913 – 1 януари 1921)
  • Шесто полско артилерийско отделение (1 януари 1921 – 1924)
  • Шесто артилерийско отделение (1924 – 1927)
  • Шести артилерийски полк (1927 – 1938)
  • Шести дивизионен артилерийски полк (1938 – 1950)
  • Двадесети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1953)
  • Двадесети артилерийски полк (1954 – 1961)
  • Двадесети дивизионен артилерийски полк (1962 – 1987)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Павел Панов от април 1889
2. Майор Никола Брусев от август 1890
Подполковник Савов през 1892
Полковник Петър Вариклечков 1 януари 1898 – 1913
Полковник Никола Бакърджиев към 1904
Подполковник Радослав Каменов Балкански войни – януари 1915
Полковник Георги Тодоров от януари 1915
Полковник Иван Китайков Първа световна война
Подполковник Владимир Заимов 19 май 1923 – 22 декември 1923
Подполковник Стефан Бояджиев 1935 – 1940 (?)
Подполковник Иван Сапунджиев 1936 – 1939 (?)
Подполковник Боню Пиронков 1941 – 12 септември 1944
Подполковник Тодор Кацаров от 12 септември 1944

Други командири: Димитър Михайлов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  2. а б в г д е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 206-207
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644-645
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 821д, а.е. 14)
  5. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126

Източници[редактиране | редактиране на кода]