Шести пехотен търновски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шести пехотен търновски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
6th Infantry Regiment (Bulgaria) leaving Sofia, WWI.jpg
Заминаването на полка от София (1915 г.)
Информация
Шеф Цар Фердинанд I
Активна 12 октомври 1884 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб София
Годишнини 10 ноември – победата при Драгоман

Шести пехотен търновски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Шести пехотен търновски полк е формиран под името Шести пеши търновски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. В състава му влизат Търновска №17 пеша дружина , Габровска №18 пеша дружина и Еленска №21 пеша дружина.

На 15 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Никифор Никифоров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва дружина капитан Димитър Витанов, на 2-ра капитан Димитър Неделкович, на 3-та капитан Ненчо Цачев и на 4-та капитан Христофор Паков.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) полкът под командването на капитан Никифоров взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Към 1 октомври 1885 г. в състава на полка влизат 3700 души.[2]

Веднага след възкачването на престола, шефството на полка се поема от княз Фердинанд. През 1889 година се извършва реформа в българската армия и със заповед от 1 април 12-те пехотни полка от българската войска са развърнати в 24 такива. Така от 18-та габровска и 21 еленска дружина се образува 18-ти пехотен етърски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Мобилизация на Първи и Шести полк през септември 1912 г.

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 1-ва армия и в състава му влизат 4899 души. Води боеве при Люлебургас, Татарлар, Кадъкьой и Чаталджа.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 3-та Българска армия.[3]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 99
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 4617
Коне: 438
Волове: 98
Обикновени коли: 66 Пушки и карабини: 4012
Картечници: 4

В атаката на Тутракан полкът участва заедно с 1-ви пехотен полк от неговата 1-ва бригада. Води успешни сражения в Добруджа.

Перз пролетта на 1917 г.заедно с дивизията е прехвърлен в Македония. Там остава до края а войната през есента на 1918 г. Съгласно сключената конвенция между България и Източното командване на войските на Съглашението на 2 октомври 1918 година предава оръжието си и остава в плен.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

на 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6 пехотна търновска дружина. През 1922 година за командир на дружината е назначен подполковник Михаил Йовов. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 6 пехотна търновска дружина и 2-ра жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. Състои се от две дружини, две картечни роти, една специална рота и една нестроева рота.[4]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 и 1944) в района на Свиленград. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия с която участва в боевете при Стражин, Страцин, река Пчиня и Скопие.[4]

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт) в мирновременния му гарнизон се формира 6-та допълваща дружина. [4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шести пеши търновски полк (12 октомври 1884 – 1892)
  • Шести пехотен търновски полк (1892 – 1920)
  • Шеста пехотна търновска дружина (1820 – 1928)
  • Шести пехотен търновски полк (1928 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Капитан Никифор Никифоров от 15 септември 1885
Капитан Никола Бочев от 1886
Капитан Никола Бонев от 1886
Капитан Александър Фудулаки 27 януари 1887 – 8 декември 1888
Майор Иван Цончев от 24 януари 1890
Майор Йосиф Ангелов
Майор Христофор Хесапчиев 1896 – 1898
Подполковник Иван Фичев 1 януари 1899 (1900)
Полковник Янко Драганов 1903 – 1905
Полковник Панайот Бърнев 1912 – 1913
Полковник Иван Червенаков януари или май 1915 – 1916
Подполковник Христо Паунов Първа световна война
Подполковник Михаил Попов Първа световна война
Подполковник Кимон Георгиев 2 ноември 1919 – 9 септември 1920
Подполковник Михаил Йовов от 1922
Подполковник Иван Димчев от 1923
Подполковник Георги Тановски от 16 ноември 1929
Полковник Цанко Цанов 1931 – 1932?
Полковник Никола Хаджипетков от 10 май 1932
Полковник Александър Попдимитров 1935 – 1939
Полковник Георги Младенов 1940 – 1941
Полковник Никола Алексиев 1941 – 1943
Подполковник Никола Пейчев 1944 – 1944
Подполковник Минко Хаджилилов 1944 – 1945
Полковник Стоян Драгиев от 1945

Други командири: Парашкев Печигаргов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 57
  2. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
  3. а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  4. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 26

Източници[редактиране | редактиране на кода]