Сърдечни тонове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шести сърдечен тон)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сърдечни тонове са звуците, които се чуват при аускултация (преслушване) със стетоскоп (слушалка) на сърцето и са резултат на механичната работа на сърдечните клапи. Различават се нормални тонове, шум на сърцето и галоп. Колоквиално (на разговорен език) сърдечните тонове се наричат "биене на сърцето".

Нормални тонове[редактиране | редактиране на кода]

Нормалните сърдечни тонове са два: S1 и S2. Ритъмът на тоновете е:

  • (1.) S1,
  • (2.) S2,
  • (3.) пауза;

и съответствува на:

  • (А.) затваряне на атриално-вентрикуларните (трикуспидна и митрална) клапи, начало на систола
  • (Б.) следвани от изпомпване на кръвта от камерите, затваряне на "полумесечните" клапи на аортата и пулмонарната артерия и край на систола
  • (В.) отпускане на камерите, пауза: диастола.

Допълнителните тонове S3 и S4[редактиране | редактиране на кода]

Трети сърдечен тон[редактиране | редактиране на кода]

...наричан протодиастолен галоп или вентрикуларен галоп, се запомня лесно с думата "Кен-тъ-ки", където "кен" е S1, ударението "тъ" е S2 (силният звук от затваряне на полумесечните клапи) и се изпраща от допълнителна сричка "ки". Третият тон няма клапанен произход. Безобиден е при млади и активни хора, но с напредване на възрастта може да е сигнал за дилатирани кардиомиопатии и сърдечна недостатъчност. Смята се, че се получава от турбуленция на кръв останала в камерите или нахлуваща рано от предсърдията. Възможна друга причина за този звук е реверберация от пренатегнатите нишки chordae tendineae, държащи клапите.

Четвърти сърдечен тон[редактиране | редактиране на кода]

...се нарича пред-систолен и атриален галоп и предшествува S1 и S2. Подобно на третия шум, лесно е да се запомни с думата "Те-не-си", където ударението, края на систола, пада върху S2, а S4 е първата сричка "Те". При деца и тренирани атлети този звук е безобиден, но с напреднала възраст е симптом на ригдна камера и декомпенсирана лява камера.

Шести сърдечен тон[редактиране | редактиране на кода]

Шестият сърдечен тон или тон на Митев се открива от българския кардиоревматолог Иван Митев през 1973 г.

В началото на 1972 г. при фонокардиография на деца с недостатъчност на аортната клапа ни обърна внимание регистрацията на нискофреквентни телесистолични добавъчни колебания под формата на 1-2 зъбеца, откъснати от I и II тон… За изясняване на находката направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон.[1]

Шумове на сърцето[редактиране | редактиране на кода]

...отразяват турбулентни потоци опитващи се да навлязат или да напуснат камерите на сърцето. Шумовете може да са физиологически безобидни, но при тежки случаи и силни шумове може да се налага смяна на сърдечни клапи. Клапанна недостатъчност или стеноза се диагностицират лесно с преслушване съдечните тонове на пациента.

  • Недостатъчност на клапите води до обратен кръвен поток, който се чува като ниско-честотно мелодично "свирене" подобно на провлачено "Ш" по веме на систола, ако засяга атрио-вентрикуларните (големи) клапи и по време на диастола, ако засяга полумесечните (малки) клапи на аортата и белодробната артерия.
  • Стенозата подобно на недостатъчността на клапите виляе на шумовете, като при тях са разменени времевите параметри: големите клапи шумят по време на напълване – диастола, а малките по време на систола. Звукът от стеноза е по-високочестотен.
  • При калциране на листчетата на клапите се чува характерно тракане (клик) по средата на систола.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]