Шефилд (лек крайцер, 1936)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шефилд.

„Шефилд“
HMS Sheffield (C24)
HMS Sheffield.jpg
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер от тип „Саутхемптън“
Производител Vickers Armstrong в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Заложен 31 януари 1935 г.
Спуснат на вода 23 юни 1936 г.
Влиза в строй 25 август 1937 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1967 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 170,1/180,3 m
Ширина 18,8 m
Газене 6,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
75 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 9100 t (стандартна)
11 350 t (пълна)
Броня пояс: 114 mm
траверси: 63 mm
палуба: 32 mm
погреби: 114 – 32 mm
кули: 25 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 748 души
Далечина на
плаване
7700 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
4x2 102 mm
Зенитна артилерия:
2x4 40 mm
3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Самолети 2 хидроплан,
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Шефилд“
HMS Sheffield (C24)
в Общомедия

Шефилд (на английски: HMS Sheffield (C24)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от първата серия крайцери тип „Таун“. Поръчан е на 17 декември 1934 г. на корабостроителницата Vickers Armstrong в Нюкасъл. Крайцера, който е спуснат на вода на 23 юли 1936 г. става първият кораб в Британския флот, който носи това име. На 25 август 1937 г. строителството е завършено и кораба влиза в строя на втора крайцерска ескадра на Home Fleet.

Девиза на кораба звучи така: „With God’s help I advance“ – „С Божията помощ съм напред!“ (може да се преведе и като „С Божията помощ потеглям!“ или „С Божията помощ атакувам!“). За време на службата си крайцера получава 12 звезди за бойни отличия (Норвегия 1940 г.; Боя при нос Спартивенто 1940 г.; Битката за Атлантика 1941 – 1943 г.; Лова на „Бисмарк“ 1941 г.; Средиземноморските сражения през 1941 г.; Малтийските конвои 1941 г.; Арктическите конвои 1941 – 1943 г.; Десанта в Северна Африка 1942 г.; Боя в Баренцево море 1942 г.; Десанта в Салерно 1943 г.; Боевете в Бискайския залив на 1943 г.; Боя при Нордкап 1943 г.).

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

През август 1938 г. крайцера получава радар за въздушно предупреждение Type 79Y, и, така, кораба става единия от трите кораба на кралския флот, снабден с новото устройство още в предвоенния период.

През февруари 1939 г. крайцер съвместно с еднотипния Southampton и разрушители има визита в португалската столица Лисабон, продължила от 2 до 8 февруари, след което корабите се насочват към Гибралтар за провеждането на съвместни учения със Средиземноморския флот. В хода на тези учения активно се използва радарната установка, и е получен практически опит за нейното използване. През март корабите се връщат в домашни води.

На 31 август крайцера отплава от Скапа Флоу на Оркнейските острови в състава на флот от линкорите „Nelson“, „Rodney“, „Ramillies“, „Royal Oak“, „Royal Sovereign“, линейните крайцери Hood и Repulse и разрушители от Home Fleet във връзка със заплахата от надвисващата война.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В състава на Home Fleet[редактиране | редактиране на кода]

Преди самото начало на войната крайцера е преведен в състава на 18-та крайцерска ескадра. Към началото на войната, на 3 септември, той в състава на ескадрата, влиза в състава на Home Fleet. На 5 септември в Скапа Флоу, заедно с флота, е подложен на въздушни атаки.

На 7 септември заедно с линкорите Nelson, Rodney, линейният крайцер Repulse, самолетоносача Ark Royal и крайцера Aurora е разгърнат западно от Хебридските острови за издирване на германските търговски съдове, опитващи се да се приберат вкъщи. На 9 септември крайцера се насочва в Скапа Флоу за дозареждане, където пристига на 10 септември.

На 12 септември се насочва към Sullom Voe за прихващащо патрулиране. На 18 септември за аналогичен патрул е разгърнат на Северозападните проходи.

На 22 септември заедно с 2-ра ескадра крайцери участва в набега във водите на Категат, но на 23 септември корабите се връщат в Скапа Флоу, след като се сблъскват разрушителите Jersey и Javelin.

На 26 септември съвместно с крайцерите Southampton, Glasgow и Aurora и 6 разрушителя отплава от Скапа Флоу за участие в съпровождането към базата на повредената в Северно море подводна лодка Spearfish. На 27 септември крайцера се връща в базата.

На 5 октомври крайцера отплава към Инвъргордън. На 6 октомври възобновява дежурството си в Скапа Флоу.

На 8 октомври излиза заедно с линейните крайцери Hood и Repulse и 4 разрушителя в морето за издирването на промъкналите се в Северно море немски линкор Gneisenau и крайцер Koln. на 10 октомври се връща в Скапа Флоу след безуспешното издирване.

На 15 октомври крайцера заедно с флота е преведен в Лох-Ю, след потопяването от немската подводница U-47 на линкора Royal Oak в Скапа Флоу. На 17 октомври от новата си база излиза на поредния патрул в Датския пролив. На 21 октомври той на позициите 65°30′ с. ш. 22°05′ з. д. / 65.5° с. ш. 22.083333° з. д. прихваща и пленява немския търговски съд Gloria (5896 БРТ.), което по-късно води до Керкуол в качеството на приз.

На 29 октомври крайцера започва ремонт в Розайт, който приключва на 9 ноември и веднага след това излиза на патрулиране към Севернозападните подходи. На 21 ноември крайцера се връща в Лох-Ю.

На 23 ноември излиза в състава на флота за издирване на немските линкори Scharnhorst и Gneisenau след като, те потопяват британския спомагателен крайцер Rawalpindi.

на 10 декември крайцера застава на док в Тайн в цивилна корабостроителница. На 17 декември приключва докуването и се отправя за Скапа Флоу за съединяване с ескадрата. В периода 18 – 28 декември отново излиза на патрулиране на Северозападните проходи. На 7 януари 1940 г. пореден патрул в същите води. На 30 януари крайцера попада в буря и получава повреди по корпуса, след което започва ремонт, който продължава през целия февруари и част от март, след който крайцера е привлечен за съпровождане на конвои за Норвегия.

Норвежката операция[редактиране | редактиране на кода]

На 7 април крайцера съвместно с линкорите Rodney (под флага на командващия флота), Valiant, линейния крайцер Repulse, крайцера Penelope и френския крайцер Emile Bertin под прикритието на разрушителите Codrington, Griffin, Jupiter, Electra, Escapade, Brazen, Bedouin, Punjabi, Eskimo и Kimberley се насочва за прихващане на немските кораби, плаващи в Северно море с направление Норвегия, които са открити от разузнавателен самолет. На 8 април крайцера остава заедно с Rodney и Valiant, а останалите кораби са изпратени самостоятелно в търсенето на север и в района на Берген – Тронхайм. на 9 април заедно със систершипите Manchester, и Birmingham и 7 разрушителя е отделен в отряд за атака на съдовете в Берген, но операцията е отменена от Адмиралтейството по време на прехода, а на обратния път корабите са подложени на въздушни атаки, в хода на които е потопен разрушителя Gurkha. На 10 април заедно със систершипа Glasgow е изпратен на патрул към Берген, след който корабите се връщат към главните сили и отплават за дозареждане в Скапа Флоу.

На 11 април крайцера съвместно с Glasgow и 6-те разрушителя от типа „Трайбъл“: Somali, Sikh, Mashona, Afridi, Matabele и Mohawk отново издирват немските десантни съдове. На 12 април корабите провеждат патрулиране северно от Олесун където според съобщения от разузнавателните самолети е открит немския десант.

На 13 април двата крайцера и същите разрушители са пренасочени за изпълнение на операцията „Хенри“ (Operation Henry): десант в Намсус на морската пехота. Корабите започват качване на войските. На 14 април десанта на авангарда, който е в Бангсунд (Bangsund), около Намсус преминава успешно. След десанта крайцерите заедно със систершипите Manchester и Birmingham патрулират на север (Operation Harry). Крайцера също прикрива десанта от войските на разрушителите, след което на 17 април пристига в Скапа Флоу за зареждане и в Розайт за качване на следващата партия войски.

На 20 април крайцера е отнесен в помощ на (Operation Sickle) – десанта на войски в Молде.

На 22 април съвместно с крайцерите Galatea и Glasgow и разрушителите Vansittart, Campbell, Icarus, Ivanhoe, Impulsive и Witch товари войски и отплава от Розайт за десантирането им. На 23 април корабите пристигат в Молде, след което Glasgow е отделен за подпомагане на десанта в Andalsnes. На 24 април „Шефилд“ стоварва войската и самостоятелно се насочва към Скапа Флоу. На 25 април съпровожда повредения крайцер Curacoa, също плаващ към Скапа Флоу.

На 26 април крайцера е определен в състава на командването Нор в Хамбър. На 28 април е назначен в състава на силите за прикритие на самолетоносача Ark Royal, осъществяващ въздушното прикритие на силите на флота действащи в Норвежки води (Operation DX).

На 30 април крайцера отплава в състава на силите: крайцерите Galatea, Arethusa, Southampton; Эсминцы Somali, Mashona, Sikh, Wanderer, Walker, Westcott и десантния транспорт Royal Ulster, осъществяващи евакуацията от Andalsnes. Крайцера поска котва и приема войски от борда на Walker. На 1 май той се насочва за Скапа Флоу, с 600 човека на борда си от силите на десанта.

На 10 май отплава от Скапа Флоу заедно с крайцера Manchester за прикритие на прехода на повредения в бой с немски торпедни катери разрушител Kelly в устието на Тайн.

Противодесантни операции[редактиране | редактиране на кода]

На 27 май пристига в Хъмбър за участие в антидесантни операции, в които участва и през юни.

През юли излиза заедно с линейните крайцери Repulse и Renown, и тежките крайцери Devonshire, York и Australia в издирване на немски кораби застрашаващи корабоплаването, след което отива за ремонт в Грийнок.

През август крайцера е определен в състава на силите на Съединение H, заменяйки излезлият в ремонт крайцер Arethusa. След краткия ремонт в Грийнок крайцера на 22 август отплава за Гибралтар, попътно прикривайки конвои за Александрия. На 29 август крайцера пристига на новото си място за носене на своята служба.

В състава на Съединение „H“[редактиране | редактиране на кода]

Още на 30 август крайцера в състава на съединението е в открито море за участие в прехвърлянето на подкрепления за Средиземноморския флот плаващи в състава на Съединение „F“ (Операция Hats). След като Съединение „F“ влиза в проливите, Съединение „H“ се разгръща в Гибралтар. По пътя към вкъщи, самолетите на самолетоносача Ark Royal нанасят удар по летището в Каляри (Операции Smash и Grab). На 3 септември Съединението в пълен състав се връща в Гибралтар.

На 4 септември крайцера е назначен за прикритие на войсковия конвой за Клайд и на 5 септември отплава за Великобритания. Но в метрополията и крайцера е за кратко. На 3 октомври той излиза като част от прикритието на войсковия конвой WS3A (бавен). На 13 октомври е сменен като прикритие на конвоя от крайцера Cumberland и се насочва към Гибралтар за съединяване със Съединение „H“.

На 27 октомври крайцера излиза за безуспешното издирване на немските блокадопробивачи, тръгнали, по донесения, от Азорските острови. На 5 ноември той спира в Атлантика френския лайнер Messila, плаващ от Ливърпул, но по-късно му разрешава да продължи своя вояж.

На 7 ноември крайцера в състава на Соединения „H“: самолетоносача Ark Royal и разрушителите Duncan, Encounter, Faulknor, Firedrake, Forester, Fortune и Fury отплава за прикритие на преминаването на поредните подкрепления за Средиземноморския флот – Съединение „X“ в състав: линкора Barham, крайцерите Berwick и Glasgow, а също разрушителите Gallant, Greyhound и Griffin (Операция Coat). На 9 ноември самолетите от самолетоносача правят повторна атака над Каляри (Операция Crack) след което Съединение „H“ обръща към Гибралтар, а неговите подопечни се насочват към Малта, като за усилване към тях са придадени от състава на състава на Съединение „H“ разрушителите Encounter, Faulknor, Fortune и Fury. Съединение „X“ пристига в Малта на 10 ноември, а Съединение „H“ в пълен състав на 14 ноември в Гибралтар.

Още на 15 ноември крайцера участвова съвместно с линейния крайцер Renown, самолетоносача Ark Royal, и разрушителите Faulknor, Firedrake, Forester, Fortune и Foxhound в друга операция – прикритие на самолетоносача Argus, доставящ въздушни подкрепления за Малта (Операция White). На 17 ноември самолетоносача успешно пуска своите самолети, а „Шефилд“ в същото време е отделен за самостоятелна операции по издирване на немските спомагателни крайцери в Атлантика. Обаче на 21 ноември западно от Гибралтар той се среща своите систершипи Manchester и Southampton, прикриващи поредните съдове и кораби за Средиземноморския флот (Операция Collar). На 25 ноември крайцера заедно със съединение „H“ в състав линейния крайцер Renown, самолетоносача Ark Royal, крайцераDespatch и 8 разрушителя: Encounter, Faulknor, Firedrake, Forester, Fury, Jaguar, Kelvin, Wishart отплава от Гибралтар за съпровождение на тези кораби в Средиземно море. Този поход в крайна сметка, води до сражението, известно като боя при нос Спартивенто, от 27 ноември. На 29 ноември крайцера заедно със Съединението се връща в Гибралтар.

На 14 декември крайцера излиза на патрулно плаване към Азорските острови, продължило до 18 декември.

След това, крайцера заедно със Съединение „H“, в рамките на операция „Hide“, посреща линкора Malaya и конвоя MG-1 плаващ от Малта. На 24 декември всички кораби пристигат в Гибралтар.

На 25 декември „Шефилд“ заедно с линейния крайцер Renown и самолетоносача Ark Royal излиза за защита на конвоя WS5A, който е атакуван при бреговете на Испания от немския тежък крайцер Адмирал Хипер.

На 1 януари крайцера излиза в Средиземно море, връща се в Гибралтар на 4 януари.

От 7 януари крайцера заедно със съединението участва в операциите по превеждане на поредния конвой в Малта (Операция Excess).

От 27 януари „Шефилд“, в течение на два дена съпровожда конвоя плаващ към Великобритания, след което се връща в Гибралтар.

Атаката над Генуа[редактиране | редактиране на кода]

На 31 януари крайцера и Съединение „H“ излиза за атака със самолетите на самолетоносача на стената на язовира на река Тирсо в Сардиния (Операция Picket). Дадената операция е отвличаща маневра от планиращ се обстрел на Генуа от корабите на Съединение „H“ (Операция Result), но последното е отменено поради неблагоприятни походни условия и на 4 февруари Съединението се връща в Гибралтар.

На 6 февруари операцията е решено да се повтори под друго име (Операция Grog) и корабите потеглят към Генуа. На 9 февруари крайцера съвместно с линкора и линейния крайцер обстрелват залива на Генуа, в същото време самолетите изпълняват атаки на брегови цели и миниране. Операцията преминава успешно и Съединението, избягвайки прихващане от италианския флот, благополучно пристига в Гибралтар на 11 февруари.

На 13 февруари корабите на Съединението илизат в Атлантика, след като крайцера „Адмирал Хипер“ извършва клането на съдовете от конвоя SL-64. На 18 февруари „Шефилд“ заменя крайцера в качеството на ескорт на конвоя SL-65, с който остава до 1 март.

На 10 март заедно с крайцера Arethusa съпровожда транспорта Strathmore плаващ за Клайд.

На 12 март – плановое докуване в Гибралтар.

На 17 март в паравана на крайцера се взривяват две противолодочни британски мини, но последствията не изискват ремонт.

на 21 март съпровожда базата за подводници Maidstone плаваща за Гибралтар.

На 30 март прихваща Вишистски конвой при Оран. Подложен е на ответен огън от бреговите батареи и атака на 2 френски самолета, получавайки повреди.

На 2 април в състава на Съединения „H“ участва в прикритието на самолетоносача Ark Royal, доставящ въздушни подкрепления за Малта (Операция Winch).

На 5 април крайцера влиза в док, за отстраняване на повредите, получени по време на атаките от 30 март.

От 6 до 16 април крайцера, след края на докуването, се присъединява в Атлантика към Ark Royal, Renown, крайцера Fiji и разрушителите от 8-та флотилия за издирване на линкорите „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“.

На 20 април крайцера съпровожда самолетоносача Argus, носещ на борда си самолети за предаване в Гибралтар на борда на Ark Royal, за последващо транспортиране в Малта (Операция Dunlop). На 24 април крайцер излиза в състава на Съединение „H“ за изпълняване на операции и попътно съпровождане на крайцера Dido в състава на Средиземноморския флот (Операция Transit).

На 6 май крайцера в състава на съединението прикрива преминаването на поредните подкрепления: линкора Queen Elizabeth, крайцерите Fiji, Gloucester и Naiad и конвой с танкове за 8-ма армия (Операция „Tiger“). На 12 май, на завършващия етап на операцията съпровожда в Гибралтар повредения разрушител Fortune.

На 19 май със Съединение „H“ ескортира самолетоносачите Ark Royal и Furious, доставящи поредните самолети на Малта (Операция Splice).

В преследване на „Бисмарк“[редактиране | редактиране на кода]

На 24 май Съединение „H“ се присъединява към издирването на преминалия в Атлантика линкор „Бисмарк“. На 26 май крайцера, плаващ пред съединението, по следите на „Бисмарк“ е подложен по погрешка на атака от палубните торпедоносци Swordfish от борда на Ark Royal, но благодарение на неизправности в взривателите на торпедата избягва сериозни повреди и впоследствие участвова в боя с „Бисмарк“. Въпреки това на крайцера има повреди по горната палуба, радиолокационното оборудване е изключено, а 3 моряка от екишажа загиват. На 29 май Съединение „H“ се връща в Гибралтар.

На 5 юни е поредно прикритие за доставка на самолети в Малта от самолетоносачите Ark Royal и Furious (Операция Rocket). На 8 юни е планирана и операция с участието на самолетоносача Victorious в качеството на транспорт, но тя е задържана.

Междувременно, на 10 юни „Шефилд“ е заменен в състава на Съединение „H“ от крайцера Hermione и е привлечен към участие в патрулиране в Атлантика. Още на 14 юни в точката 44°44′ с. ш. 22°20′ з. д. / 44.733333° с. ш. 22.333333° з. д. той задържа и потопява немския танкер– снабдителен съд за подводни лодки Fredriche Breme (10 397 БРТ.), с 88 души екипаж, които спасява. На 20 юни „Шефилд“ се присъединява към крайцера Cumberland, усилвайки ескорта на конвой за Великобритания.

Отново в състава на Home Fleet[редактиране | редактиране на кода]

С пристигането си във Великобритания „Шефилд“ започва ремонт в Розайт, в хода на който са поставени радарите Type 284 за управление огъня на главния калибър, Type 285 за управление на огъня на зенитните оръдие на средния калибър, а също са поставени 6 Ерликона за усилване на зенитната батарея на малкия калибър. След края на ремонта, крайцера на 12 август в Скапа Флоу влиза в състава на 10-та крайцерска ескадра на Home Fleet’а.

На 30 август излиза като ескорт за войсковия конвой WS11 заедно със самолетоносача Furious, линейния крайцер Repulse, крайцера Cairo спомагателния крайцер Derbyshire. На 2 септември „Шефилд“ се отделя от конвоя и се връща в Скапа Флоу.

Конвоя „Алебарда“[редактиране | редактиране на кода]

На 12 септември „Шефилд“ е изпратен от Клайд в Гибралтар с 300 войника на борда и автомати Oerlikon, предназначени за поставяне на корабите от Съединение „H“ в качество на усилване на зенитната им артилерия. там пристига на 17 септември. Крайцера участва в поредното прикритие на конвой за Малта (Operation Halberd). На 27 септември крайцера е готов за отразяване на въздушни атаки и атаки на италианския флот, но тези заплахи не се материализират.

С пристигането в Гибралтар, „Шефилд“, заедно с крайцера Kenya е изпратен в Атлантика за прихващане на немски съдове за снабдяване, местоположението на които е определено по резултатите от прихващане на радиопреговори. На 3 октомври хидроплан от Kenya открива немския съд Kota Pinang (7275 брт.), което немците самостоятелно подпалват и потопяват до идването на британских крайцери. На 6 октомври крайцерите съвместно пристигат в Гринок и отново влизат в състава на Home Fleet.

Съпровождане на Арктическите конвои[редактиране | редактиране на кода]

Крайцера „Шефилд“ съпровожда арктически конвой. Декември 1941 г.

На 3 ноември „Шефилд“ заедно с 18-та ескадра крайцери е разгърнат в Исландия за прикритие на арктическите конвои. На 1 декември той отплава като ескорт на конвоя PQ-5. На 7 декември се отделя от конвоя заедно с тралчиците Hazard и Hebe за оказване на помощ за тралчиците Bramble и Seagull, след което корабите се насочват към Колския залив.

На 16 декември заедно с крайцерите Kenya и Suffolk излиза в търсене на линкора „Тирпиц“, който според съобщенията е успял да премине в Атлантика.

Сблъсък с мина[редактиране | редактиране на кода]

На 27 януари 1942 г. крайцера съвместно с крайцерите Kenya и Trinidad е включен в състава на Северния патрул между Исландия и Фарерските острови. В състава на патрула „Шефилд“ е до 4 март, когато при подготовката за ескорт на конвоя PQ-12 североизточно от Исландия се натъква на мина. Основните повреди се падат в кърмата, където е убит и часовоя – морски пехотинец. Крайцера под ескорта на разрушителите Faulknor и Eskimo. (по други данни Bedouin и Faulknor) се насочва към Seidisfiord където пристига на 6 възела скорост на 6 март. На 27 март, след края на временния ремонт крайцера се насочва за Скапа Флоу. На 2 април влиза за ремонт на стапелите на корабостроителницата Palmer’s Yard в Hebburn-on-Tyne. В хода на ремонта на кораба поставят радар за надводно наблюдение Type 273, а радара за въздушно наблюдение Type 79Y е заменен с нов – Type 281. Поставена е система за радиолокационно опознаване и радиотелефони американско производство за междукорабна комуникация. Също са поставени и допълнителни Ерликони. Ремонта продължава до юли, след което, с провеждане на изпитанията „Шефилд“ на 24 юли се връща в състава на 18-та крайцерска ескадра в Скапа Флоу.

На 8 септември заедно с крайцера Cumberland и разрушителя Eclipse „Шефилд“ поема към Исландия, откъдето отплава на 14 септември заедно с крайцерите Cumberland, Norfolk, Suffolk, London и разрушители. На 16 септември заедно с Cumberland и разрушителя Eclipse се отделя и насочва към Шпицберген за стоварване на оборудване и припаси за неговия гарнизон. На 23 септември крайцера прикрива конвоя QP-14 по време на прехода в Скапа Флоу.

На 9 октомври крайцера се намира в Скапа Флоу по време на визитата на министър-председателя и сър Ричард Крипс.

Операция „Торч“[редактиране | редактиране на кода]

На 24 октомври излиза заедно с крайцера Jamaica и самолетоносача Argus към Северозападните подходи за прикритие на планиращите се десанти. На 26 октомври натоварва на борда си 670 американски бойци и се насочва към Гибралтар. На 27 октомври се присъединява като ескорт към войскови конвой, превозващ войски за нахлуването в Северна Африка (Operation Torch). На 5 ноември след дозареждане се присъединява към конвоя KMF1 заедно със самолетоносачите Argus и Avenger и крайцерите Scylla и Charybdis. На 6 ноември заедно с крайцера Bermuda влиза в състава на силите на Източното съединение, прикриващо десанта в Алжир. На 7 ноември предава американските войски на разрушителите Malcolm и Broke за последващия им десат. На 9 ноември е разгърнат за патрулиране в района на десанта. На 10 ноември ескортира войсковия транспорт, носещ десанта за Беджая. На 11 ноември крайцера се сблъсква с тралчика Cadmus, получава неголеми повреди на шкафута и на горната палуба загива един огняр. На 13 ноември крайцера се насочва към Гибралтар в съпровождение на разрушителя Clare. На 14 ноември отплава за Скапа Флоу в съпровождение на крайцера Jamaica. На 20 ноември крайцера започва ремонт в Скапа Флоу, след което се заема с бойната си подготовка.

Завръщане в Арктика[редактиране | редактиране на кода]

14 декември отплава от Лох-Ю за среща с крайцера Jamaica, след която крайцерите и разрушителите Beagle, Matchless и Opportune на 15 декабря се насочват към Seidisfjord (Исландия) за последващо прикритие на конвоя JW51, насочващ се към СССР. На 19 декември тези кораби образуват Съединение „R“, което подсигурява близкото прикритие на конвоя JW51A за прехода му към Колския залив. Линкора King George V и тежкия крайцер Berwick съставляват далечното прикритие.

Боя в Баренцево море[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември крайцерите отплават от Мурманск, за да се стрещнат с втората секция на конвоя – JW51B, и на 31 декември участват в боя с немската ескадра, атакуваща конвоя. В боя с артилерийския огън на крайцера Шефилд е потопен германския разрушител Фридрих Еколдт.

На 1 януари 1943 г. крайцерите се присъединяват към защитата на обратния конвой RA51 в Исландия, който напускат на 2 януари и се насочват към Великобритания.

На 23 януари крайцера влиза заедно с линкора Anson в състава на далечното прикритие на конвоя JW52 и после на обратния – RA52.

През февруари крайцера преминава в Исландия, където заедно с крайцерите Belfast и Cumberland съставя ескорта на поредния конвой – JW53. На 15 февруари крайцера отплава от Seidisfjord заедно с ескортния самолетоносач Dasher, като в същото време конвоя в този ден отплава от Лох-Ю. В този поход, в условията на ужасно време, крайцера получава значителни повреди – напълно е отнесен върха на кула „A“. На 27 февруари крайцера влиза за ремонт в Клайд. „Шефилд“ остава в операционна готовност и на 1 март предприема прикритието на обратния конвой RA53 към Лох-Ю, след което отново отива в Клайд, където пристига на 11 март, започвайки ремонт и преоборудване в гражданска корабостроителница. В частност е свалено авиационното въоръжение, но са оставени и двата подемни крана и са поставени допълнителни Ерликони. Ремонта продължава до юни. Сле него се връща към служба в Скапа Флоу.

Десант в Сицилия и в Италия[редактиране | редактиране на кода]

От 22 юни плава към югозападните подходи за прикритие на войсковите конвои участващи в нахлуването в Сицилия (Operation Husky).

През юли крайцера е на ремонт корабостроителницата в Девънпорт за ремонт на котелното оборудване. С края на ремонта, през август се връща към служба, участва в операциите по поддържане на морската блокада в Бискайския залив и прикритие на конвоите за Гибралтар.

През септември крайцера е назначен на служба в състава на 15-й ескадра крайцери в Средиземно море. На 14 септември оказва огнева поддръжка при десанта в Салерно (Operation Avalanche). През октомври крайцера остава в централното Средиземноморие оказвайки артилерийска и зенитна поддръжка.

През ноември крайцера е базиран в Алжир. На 19 ноември крайцера е в Оран по време на визитата на американския линкор Iowa с президента Франклин Рузвелт на борда. На 20 ноември крайцера отплава към Великобритания и на 7 декември влиза в състава на 10-та крайцерска ескадра.

Повторно връщане в Арктика[редактиране | редактиране на кода]

На 12 декември крайцера заедно с крайцерите Belfast и Norfolk отплава в състава на силите за прикритие на конвоя за СССР JW55A, пристигайки в Колския залив на 19 декември.

Боя при Нордкап[редактиране | редактиране на кода]

На 23 декември крайцерите излизат от Колския залив, за да пострешнат друга секция на конвоя JW-55A, и да съпровождат обратния конвой RA-55A. На 26 декември крайцерите участват в боя с немския линеен крайцер Шарнхорст, при който последния е потопен от линкора Duke of York. В хода на боя „Шефилд“ е покрит от залпа на немския кораб, който поврежда лагер на вътрешния вал, предизвикало падане на скоростта на крайцера до 22 възела. На 27 декември британските кораби с победа се връщат в Колския залив. В началото на януари 1944 г. те се връщат в Скапа Флоу, след което „Шефилд“ отплава за Ливърпул, където на 25 януари започва ремонт на вала и преоборудване.

На 16 февруари крайцера се връща на служба в състава на 10-та крайцерска ескадра, действайки в северните води и при северозападните подходи.

Авионосни операции при бреговете на Норвегия[редактиране | редактиране на кода]

На 30 март „Шефилд“ заедно със самолетоносача Furious, крайцера Jamaica и ескортните самолетоносачи Emperor, Fencer, Pursuer и Searcher в състава на Съединение 2 е насочен за прикритие на поредния арктически конвой JW58 и обратния RA58. Съединение 1 съставляват линкорите Duke of York, Anson, крайцерите Belfast, Royalist и самолетоносача Victorious. На 3 април самолетоносачите под ескорт на крайцери нанасят удар по немския линкор „Тирпиц“, стоящ в Алтен-фьорде. Тази операция (операция Tungsten) е изпълнена паралелно със съпровождането на конвоите. На 6 април крайцера заедно с корабите от флота се връща в Скапа Флоу.

На 15 април крайцера съпровожда ескортните самолетоносачи в противолодъчна операция при северозападните подходи (операция Pitchbowl), след което отива в Клайд. На 21 април той започва ремонт в Грийнок, в хода на който броя на Ерликоните е доведен до 22.

на 7 май крайцера се връща в състава на 10-та ескадра крайцери, и на 11 май е в Скапа Флоу по време на визитата на крал Джордж VI.

На 12 май крайцера отплава заедно с линкора Anson, и самолетоносачите Victorious и Furious за нанасяне на поредния удар по „Тирпиц“, но операцията е отменена поради лошото време над целта.

На 14 май ескортира ескортните самолетоносачи Emperor и Striker съвместно с крайцера Royalist и 6 разрушителя в операции по нарушаване на вражеското корабоплаване при бреговете на Норвегия в района на Рьорвик – Stadtlandet, завръщайки се в Скапа Флоу на 16 май.

На 20 юни крайцера заедно вместе с ескортните самолетоносачи Striker, Fencer и разрушители излиза на активно патрулиране зад полярния кръг в Норвежки води (операция Wanderer). Цел на операцията е имитация на съпровождане на поредния арктически конвой или десант в Северна Норвегия с цел отвличане на вниманието от операциите в Ла Манш.

Ремонт в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

На 18 юли 1944 года крайцер отплава за ремонт в САЩ, в Бостънската морска корабостроителница, където и пристига на 25 юли. Ремонта продължава до май 1945 г., след което „Шефилд“ едва на 28 май отплава за Великобритания. С пристигането, той на 5 юни започва поредното преоборудване с ново радиолокационно въоръжение. Края на Втората световна война крайцера посреща в ремонт, който завършва едва през юли 1946 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В.. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. ISBN 978-5-699-75584-4.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Дашьян, А. В., Патянин С. В., и др.. Флоты Второй мировой. ISBN 978-5-699-33872-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Sheffield (1936)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.