Шикотан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шикотан
Сикотан
Сателитна снимка на острова
Остров Шикотан в червено на картата на Курилските острови
МестоположениеКурилски острови
Страна Русия
АкваторияТихия океан
Площ225 km²
Население2820 души (2010)
12,5 души/km²
Най-висока точка412 m н.в.
43.8° с. ш. 146.75° и. д.
Местоположение в Русия
Шикотан в Общомедия

Шикотан (на айнски: Сикотан, на японски: 色丹島 или Сикотан-то色丹島), превежда се като „най-доброто място“ („ши“ – най-добро; „котан“ – място)[1][2] е най-северният и най-големият остров на Малката верига на Курилските острови. Според административно-териториалното деление на Русия, влиза в Южнокурилския градски окръг на Сахалинска област; принадлежността на острова се оспорва от Япония, която го разглежда като част от окръг Немуро в префектура Хокайдо.[3][4][5] Има постоянно население.

География[редактиране | редактиране на кода]

Шикотан

Островът се простира в посока от североизток на югозапад и има дължина 27 km и ширина между 5 и 13 km. Площта му е 225 km2 (според други източници – 182 km2).[6] Максималната височина е 412 m (връх Шикотан) Второто по височина място е Плоската планина (363 m). Остравът се отличава с цялостната си геоложка платформа.[7] Релефът като цяло е плътно струпване на хълмове и нископланински масиви. Действащи вулкани на острова липсват.[2][8] От изгасналите вулкани се открояват Томари (358 m) и Нотори (356 m). Въпреки това, островът е сеизмологично опасен, възможни са цунами. Голяма известност в науката и пресата има Шикотанското земетресение и последвалото цунами на 5 октомври 1994 г.[7][9][10], довели до промени в релефа на острова. В геоложко отношение специален интерес на острова представляват горнокампанско-маастрихтските кредни натрупвания на северозападния бряг на Шикотан при малокурилското и матакатанското образуване.[11] На брега на Южнокурилския пролив са разположени заливите Малокурилская (в северната част на острова) и Крабовая (в централната част). Южното крайбрежие на Шикотан е обект на океанска ерозия. Именно благодарение на насечената си брегова линия и наличието на удобни заливи, островът получава айнското, а след това и японското си име „най-доброто място“.[2][12] Шикотан е отделен чрез Южнокурилския пролив от остров Кунашир, разположен на 57 km северозападно; а чрез пролива Шпанберг – от остров Полонски, разположен на 22 km югозападно и от островите Осколки, разположени на около 20 km югозападно.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Морски лед, образуван около Шикотан през зимата.

Климатът на Шикотан като цяло е класифициран като умерен, морски, намиращ се под влиянието на мусоните. Югоизточното крайбрежие на острова е с по-хладен и влажен климат от северозападното. Това се дължи на факта, че западното крайбрежие е затопляно от топлите води на течението Соя, а тихоокеанското крайбрежие е значително по-студено поради водите на студеното Курилско течение. Като цяло, лятото на острова е влажно и доста хладно. Поради повишената влажност на въздуха най-топлият месец от годината е август, когато средните дневни температури достигат +15,6 °C. Зимата на острова е значително по-мека отколкото на континента, и се характеризира с чести снеговалежи и разтопявания[13]. Средната температура на най-студения месец февруари е -5,2 °C. Средната температура през годината достига +5,2 °C. Това приблизително съответства на температурния режим на остров Кунашир. Поради по-голямата компактност на острова обаче, средната годишна температура тук леко надвишава кунаширската, където географската ѝ диференциация е по-голяма, тъй като Кунашир е значително по-удължен от север на юг.[14] Климатичните условия на острова като цяло са благоприятни за селско стопанство, включително за отглеждане на крави, овце, кокошки, зайци.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Източен динодон

Поради по-малките си размери и сравнително по-ниската си височина над морското равнище, Флората и фауната на Шикотан са по-бедни, отколкото на по-големите Курилски острови, но са по-богати, отколкото на другите острови от Малката Курилска верига. По данни за 2002 г., на острова има 663 вида висши растения (за сравнение, на Кунашир са 1067, на остров Зелени – само 166).[15] Хълмовете на острова са основно покрити с трева, срещат се дива лоза, ели, лиственица, бреза. Има и участъци от широколистни дървета[16]. В речните долини и заливните зони преобладават елшова растителност, крайбрежни върби и ливади с острица.[6]

От местните растения се отделя токсикодендрон, цветен прашец, което може да предизвика силно дразнене и рани по кожата. На Шикотан най-често срещаните хищници са лисица и морски орел. Те не представляват пряка заплаха за живота на човека. За разлика от Хокайдо, Кунашир и Итуруп, на Шикотан няма мечки.[17][18] На острова се среща шикотанска полевка – островен ендемичен вид[19][20]

Островът е богат на различни видове бръмбари, от които тук според най-новите открития на руски изследователи, има 72 вида. Този списък непрекъснато се увеличава: по-рано японски ентомолози са преброили 35 вида, отнасящи се до 16 рода.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През август 1945 г. цивилното население на японския окръг Сикотан е било 1038 души, представляващо смесица от японци и айну. През 1946 г. всички лица с японско гражданство са депортирани в Хокайдо. Съвременното население е около 2800 души.[21] То е образувано в резултат на миграционния обмен с континента през втората половина на 20 век. През 2012 г. на острова се раждат 80 деца.[18] Националният състав на острова е 80% руснаци, украинци и др.

Населени места:

  • Малокурилское
  • Крабозаводское

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното място на Шикотан е нос Край на света.[22]

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Крабозаводское

На Шикотан има множество малки езера и планински потоци, където се среща кунджа и редовно пристигат за да хвърлят хайвера си пасажи розова и куча сьомга. На някои потоци има малки водопади. Околните океански води са богати на морски биоресурси: тук живеят повече от 70 вида риби, раци, трепанг, морски таралеж и други.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Морски пътнически и товарни превози се извършват с между островите Сахалин – Итуруп – Кунашир – Шикотан с кораба „Игор Фархутдинов“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Шикотан има пристанище и голям рибоконсервен завод, който използва и труд на гастарбайтери.[18] Острова има своя собствена електростанция. През 2015 г. е построена модерна болница.[23] На острова се намира хидрофизична обсерватория, развит е риболова и улова на морски животни. Най-голямо стопанско значение имат следните морски видове: сребриста сайда, треска, калкан, раци, калмари, сайра.[18] Шикотан частично влиза в територията на държавния природен резерват от федерално значение „Малки Курили“.

Гранични войски[редактиране | редактиране на кода]

Като се има предвид граничното положение на острова в непосредствена близост до морската граница с Япония и териториалните спорове между двете страни, на острова от 1945 г. е разположен отряд погранични стражеви кораби на Руската федерация.[24] Една от основните задачи на морски погранични войски на Шикотан е ограничаването на незаконния улов на морска риба край острова от японски рибари.[25]

История[редактиране | редактиране на кода]

От края на I хил. пр.н.е. до II хил. пр.н.е. на Шикотан, както и на другите острови от Курилската верига и на Хокайдо, се разпространява охотската култура, възникнала на остров Сахалин. За етнографските и археологическите експедиции особен интерес представлява т.нар. обекта от охотската култура близо до Залива на делфините.[26] В резултат на сливането на местната неолитична култура с традициите на населението, преселило се на островите от азиатския континент, се формира айнската етническа група, чиято култура преобладава на островите чак до средата на 19 век.

За европейците островът е открит от Втората Камчатска експедиция през 1733 – 1743 г. и е кръстен остров Фигурен. Шпанберг и Валтон изучават Курилската верига през 1739 г. Заслугите на Шпанберг са оценени от Броутън през 1796 г. и той дава на острова името на първооткривателя му. Заедно с иметоШпанберг, широко се използва и старото имеШикотан. Руските мореплаватели Головнин и Рикорд го наричатЧикотан[27]. От 1733 до 1855 година островът влиза в състава на Русия, след това на 7 февруари 1855 г. по японско-руския договор за търговия и граници („Симодски трактат“) е предаден на Япония, заедно с останалите южни Курили. Японската империя започва активна колонизация на острова и много айни са подложени на японизация. През 1945 г., след поражението на Япония във Втората световна война, преминава в състава на СССР. Официално съветската юрисдикция над Шикотан е установена на 2 февруари 1946 г.[18]

Проблемът с принадлежността[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежността на Шикотан се оспорва от Япония.

На 2 февруари 1946 г., в съответствие с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР,[28] Шикотан и другите Курилски острови, заедно с Южен Сахалин, е включен в състава на образуваната Южносахалинска област като част отХабаровския край на СССР. На 2 януари 1947 г. Южносахалинска област влиза в състава на новосформираната Сахалинска област в състава на СССР.

През 1956 година е подписана Съвместна декларация на СССР и Япония, която регистрира съгласието на СССР да предаде островите Хабомаи и Шикотан след подписването на мирен договор.[29] През 2004 г. Русия, като държава-приемник на СССР, признава Декларацията от 1956 г. и заявява готовността си да води на нейна основа териториални преговори с Япония.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на 21 век островът административно влиза в Южнокурилския градски район на Сахалинска област на Руската Федерация и се оспорва от Япония, която го включва в състава на окръг Немуро от префектура Хокайдо[30][31][32].

Острови в акваторията на Шикотан[редактиране | редактиране на кода]

  • Айвазовски – необитаем остров, намиращ се в Църковния залив на остров Шикотан. Името е дадено в чест на руския художник Иван Константинович Айвазовски.
  • Гнечко – остров (скала) на 50 метра от североизточната част на остров Шикотан.
  • Григ
  •  Далечен – необитаем остров в залива Димитров. Името е дадено според местоположението на острова в далечния край на залива.
  • Деветата вълна – необитаем остров в Църковния залива на Църковната. Името е вдъхновено от известната картина на Айвазовски „Деветата вълна“.
  • Фархутдинов – остров (скала) в близост до залива Маячная.
  •  Капици – остров в близост до залива Маячная.
  • Средни – необитаем остров в залива Димитров. Името е свързано с местоположението му в акваторията на залива.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • Лист от карта K-55-III Малокурильское. Мащаб: 1 : 200 000. Състояние на местността към 1981 год. Издание 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 10 особенностей Курильских островов – Виктория Чернышева – Российская газета
  2. а б в Статьи – Большеклювые вороны на острове Шикотан
  3. Карта округа Нэмуро Архив на оригинала от 2020-01-28 в Wayback Machine.  (яп.
  4. Administrative map of Japan (As of April 1, 2014) (англ.)
  5. Управление по вопросам Северных территорий общего департамента губернаторства Хоккайдо
  6. а б в www.zin.ru
  7. а б Вышла в свет книга о шикотанском землетрясении 1994 года
  8. Курилы, архив на оригинала от 6 февруари 2013, https://www.webcitation.org/6EEF7HRWz?url=http://www.x-team.ru/category.php?tags=%CA%F3%F0%E8%EB%FB, посетен на 2016-11-07 
  9. Глава 23. Курильские острова в 90-е годы XX столетия
  10. Имгиг Дво Ран, архив на оригинала от 23 март 2016, https://web.archive.org/web/20160323181452/http://www.imgg.ru/ru/news/70, посетен на 2016-11-07 
  11. www.ngtp.ru // Архивиран от оригинала на 2016-03-23. Посетен на 2016-11-07.
  12. Статьи – Большеклювые вороны на острове Шикотан
  13. остров-итуруп.рф[неработеща препратка]
  14. Экология Архив на оригинала от 2015-12-08 в archive.today.
  15. Остров Кунашир и Малая Курильская гряда / Том 5 / Водно-болотные угодия России
  16. Тисовая синица – Parus varius
  17. Travel Agency „Omega-Plus“, архив на оригинала от 27 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131227212039/http://www.omega-plus.ru/tours/shikotan/, посетен на 2016-11-07 
  18. а б в г д Ъ-Огонек – Необретаемый остров
  19. DisCollection.ru: Мелкие млекопитающие южных курильских островов, архив на оригинала от 25 април 2014, https://web.archive.org/web/20140425020932/http://discollection.ru/article/08102008_grigor_ev_evgenij_mihajlovich_84257/5, посетен на 2016-11-07 
  20. Грызуны острова Сахалин
  21. WebCite query result, архив на оригинала от 28 юли 2014, https://www.webcitation.org/6RPB9plO8?url=http://sakhalinstat.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/sakhalinstat/resources/b7451680420c302db621fe2d59c15b71/5.pdf, посетен на 2014-07-28 
  22. Курилы, архив на оригинала от 6 февруари 2013, https://www.webcitation.org/6EEF7HRWz?url=http://www.x-team.ru/category.php?tags=%CA%F3%F0%E8%EB%FB, посетен на 2016-11-07 
  23. Вести.
  24. www.satcomservice.ru
  25. Пограничье: Курилы: Служба на краю земли – Журнал „Братишка“, архив на оригинала от 27 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161227224259/http://www.bratishka.ru/archiv/2012/01/2012_1_10.php, посетен на 2016-11-07 
  26. www.kuriles-history.ru
  27. Головнин В. М. Записки флота капитана Головнина о приключениях его в плену у японцев в 1811, 1812 и 1813 годах.— в 3 ч.— СПб.: Морская типография, 1816.
  28. Из Указов Президиума ВС СССР от 2 февраля 1946 г.
  29. "Декларации, заявления и коммюнике Советского правительства с правительствами иностранных государств. 1954 – 1957*. М., 1957. С.313 – 316
  30. Карта округа Нэмуро[неработеща препратка] (яп.
  31. Administrative map of Japan (As of April 1, 2009)  (англ.
  32. Позиция губернаторства Хоккайдо в отношении проблемы Северных территорий

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шикотан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​