Шикотан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шикотан
Сикотан
ShikotanSTS112-E-5660k.PNG
Сателитна снимка на острова
Kurily Shikotan.svg
Остров Шикотан в червено на картата на Курилските острови
Местоположение Курилски острови
Страна Flag of Russia.svg Русия
Акватория Тихия океан
Площ 225 km²
Население (2010) 2820 жители
12,5 души/km²
Най-висока точка 412
Russia edcp relief location map.jpg
43.8° с. ш. 146.75° и. д.
Местоположение в Русия
Шикотан в Общомедия

Шикотан (на айну: Сикотан, на японски: 色丹島 или Сикотан-то色丹島), превежда се като „най-доброто място“ („ши“ – най-добро; „котан“ – място)[1][2] е най-северният и най-големият остров на Малката верига на Курилските острови. Според административно-териториалното деление на Русия, влиза в Южнокурилския градски окръг на Сахалинска област; принадлежността на острова се оспорва от Япония, която го разглежда като част от окръг Немуро в префектура Хокайдо.[3][4][5] Има постоянно население.

География[редактиране | редактиране на кода]

Шикотан

Островът се простира в посока от североизток на югозапад и има дължина 27 km и ширина между 5 – 13 km. Площта му е 225 km2 (според други източници – 182 km2).[6] Максималната височина е 412 m (връх Шикотан) Второто по височина място е Плоската планина (363 m). Остравът се отличава с цялостната си геоложка платформа.[7] Релефът като цяло е плътно струпване на хълмове и нископланински масиви. Действащи вулкани на острова липсват.[2][8] От изгасналите вулкани се открояват Томари (358 m) и Нотори (356 m). Въпреки това, островът е сеизмологично опасен, възможни са цунами. Голяма известност в науката и пресата има Шикотанското земетресение и последвалото цунами на 5 октомври 1994 г.[7][9][10], довели до промени в релефа на острова. В геоложко отношение специален интерес на острова представляват горнокампанско-маастрихтските кредни натрупвания на северозападния бряг на Шикотан при малокурилското и матакатанското образуване.[11] На брега на Южнокурилския пролив са разположени заливите Малокурилская (в северната част на острова) и Крабовая (в централната част). Южното крайбрежие на Шикотан е обект на океанска ерозия. Именно благодарение на насечената си брегова линия и наличието на удобни заливи, островът получава айнското, а след това и японското си име „най-доброто място“.[2][12] Шикотан е отделен чрез Южнокурилския пролив от остров Кунашир, разположен на 57 km северозападно; а чрез пролива Шпанберг – от остров Полонски, разположен на 22 km югозападно и от островите Осколки, разположени на около 20 km югозападно.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Морски лед, образуван около Шикотан през зимата.

Климатът на Шикотан като цяло е класифициран като умерен, морски, намиращ се под влиянието на мусоните. Югоизточното крайбрежие на острова е с по-хладен и влажен климат от северозападното. Това се дължи на факта, че западното крайбрежие е затопляно от топлите води на течението Соя, а тихоокеанското крайбрежие е значително по-студено поради водите на студеното Курилско течение. Като цяло, лятото на острова е влажно и доста хладно. Поради повишената влажност на въздуха най-топлият месец от годината е август, когато средните дневни температури достигат +15,6 °C. Зимата на острова е значително по-мека отколкото на континента, и се характеризира с чести снеговалежи и разтопявания[13]. Средната температура на най-студения месец февруари е -5,2 °C. Средната температура през годината достига +5,2 °C. Това приблизително съответства на температурния режим на остров Кунашир. Поради по-голямата компактност на острова обаче, средната годишна температура тук леко надвишава кунаширската, където географската ѝ диференциация е по-голяма, тъй като Кунашир е значително по-удължен от север на юг.[14] Климатичните условия на острова като цяло са благоприятни за селско стопанство, включително за отглеждане на крави, овце, кокошки, зайци.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Източен динодон

Поради по-малките си размери и сравнително по-ниската си височина над морското равнище, Флората и фауната на Шикотан са по-бедни, отколкото на по-големите Курилски острови, но са по-богати, отколкото на другите острови от Малката Курилска верига. По данни за 2002 г., на острова има 663 вида висши растения (за сравнение, на Кунашир са 1067, на остров Зелени – само 166).[15] Хълмовете на острова са основно покрити с трева, срещат се дива лоза, ели, лиственица, бреза. Има и участъци от широколистни дървета[16]. В речните долини и заливните зони преобладават елшова растителност, крайбрежни върби и ливади с острица.[6]

От местните растения се отделя токсикодендрон, цветен прашец, което може да предизвика силно дразнене и рани по кожата. На Шикотан най-често срещаните хищници са лисица и морски орел. Те не представляват пряка заплаха за живота на човека. За разлика от Хокайдо, Кунашир и Итуруп, на Шикотан няма мечки.[17][18] На острова се среща шикотанска полевка – островен ендемичен вид[19][20]

Островът е богат на различни видове бръмбари, от които тук според най-новите открития на руски изследователи, има 72 вида. Този списък непрекъснато се увеличава: по-рано японски ентомолози са преброили 35 вида, отнасящи се до 16 рода.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През август 1945 г. цивилното население на японския окръг Сикотан е било 1038 души, представляващо смесица от японци и айну. През 1946 г. всички лица с японско гражданство са депортирани в Хокайдо. Съвременното население е около 2800 души.[21] То е образувано в резултат на миграционния обмен с континента през втората половина на 20 век. През 2012 г. на острова се раждат 80 деца.[18] Националният състав на острова е 80% руснаци, украинци и др.

Населени места:

  • Малокурилское
  • Крабозаводское

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното място на Шикотан е нос Край на света.[22]

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Крабозаводское

На Шикотан има множество малки езера и планински потоци, където се среща кунджа и редовно пристигат за да хвърлят хайвера си пасажи розова и куча сьомга. На някои потоци има малки водопади. Околните океански води са богати на морски биоресурси: тук живеят повече от 70 вида риби, раци, трепанг, морски таралеж и други.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Морски пътнически и товарни превози се извършват с между островите Сахалин – Итуруп – Кунашир – Шикотан с кораба „Игор Фархутдинов“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Шикотан има пристанище и голям рибоконсервен завод, който използва и труд на гастарбайтери.[18] Острова има своя собствена електростанция. През 2015 г. е построена модерна болница.[23] На острова се намира хидрофизична обсерватория, развит е риболова и улова на морски животни. Най-голямо стопанско значение имат следните морски видове: сребриста сайда, треска, калкан, раци, калмари, сайра.[18] Шикотан частично влиза в територията на държавния природен резерват от федерално значение „Малки Курили“.

Гранични войски[редактиране | редактиране на кода]

Като се има предвид граничното положение на острова в непосредствена близост до морската граница с Япония и териториалните спорове между двете страни, на острова от 1945 г. е разположен отряд погранични стражеви кораби на Руската федерация.[24] Една от основните задачи на морски погранични войски на Шикотан е ограничаването на незаконния улов на морска риба край острова от японски рибари.[25]

История[редактиране | редактиране на кода]

От края на I хил. пр.н.е. до II хил. пр.н.е. на Шикотан, както и на другите острови от Курилската верига и на Хокайдо, се разпространява охотската култура, възникнала на остров Сахалин. За етнографските и археологическите експедиции особен интерес представлява т.н. обекта от охотската култура близо до Залива на делфините.[26] В резултат на сливането на местната неолитична култура с традициите на населението, преселило се на островите от азиатския континент, се формира айнската етническа група, чиято култура преобладава на островите чак до средата на 19 век.

За европейците островът е открит от Втората Камчатска експедиция през 1733 – 1743 г. и е кръстен остров Фигурен. Шпанберг и Валтон изучават Курилската верига през 1739 г. Заслугите на Шпанберг са оценени от Броутън през 1796 г. и той дава на острова името на първооткривателя му. Заедно с иметоШпанберг, широко се използва и старото имеШикотан. Руските мореплаватели Головнин и Рикорд го наричатЧикотан[27]. От 1733 до 1855 година островът влиза в състава на Русия, след това на 7 февруари 1855 г. по японско-руския договор за търговия и граници („Симодски трактат“) е предаден на Япония, заедно с останалите южни Курили. Японската империя започва активна колонизация на острова и много айни са подложени на японизация. През 1945 г., след поражението на Япония във Втората световна война, преминава в състава на СССР. Официално съветската юрисдикция над Шикотан е установена на 2 февруари 1946 г.[18]

Проблемът с принадлежността[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежността на Шикотан се оспорва от Япония.

На 2 февруари 1946 г., в съответствие с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР,[28] Шикотан и другите Курилски острови, заедно с Южен Сахалин, е включен в състава на образуваната Южносахалинска област като част отХабаровския край на СССР. На 2 януари 1947 г. Южносахалинска област влиза в състава на новосформираната Сахалинска област в състава на СССР.

През 1956 година е подписана Съвместна декларация на СССР и Япония, която регистрира съгласието на СССР да предаде островите Хабомаи и Шикотан след подписването на мирен договор.[29] През 2004 г. Русия, като държава-приемник на СССР, признава Декларацията от 1956 г. и заявява готовността си да води на нейна основа териториални преговори с Япония.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на 21 век островът административно влиза в Южнокурилския градски район на Сахалинска област на Руската Федерация и се оспорва от Япония, която го включва в състава на окръг Немуро от префектура Хокайдо[30][31][32].

Острови в акваторията на Шикотан[редактиране | редактиране на кода]

  • Айвазовски – необитаем остров, намиращ се в Църковния залив на остров Шикотан. Името е дадено в чест на руския художник Иван Константинович Айвазовски.
  • Гнечко – остров (скала) на 50 метра от североизточната част на остров Шикотан.
  • Григ
  •  Далечен – необитаем остров в залива Димитров. Името е дадено според местоположението на острова в далечния край на залива.
  • Деветата вълна – необитаем остров в Църковния залива на Църковната. Името е вдъхновено от известната картина на Айвазовски „Деветата вълна“.
  • Фархутдинов – остров (скала) в близост до залива Маячная.
  •  Капици – остров в близост до залива Маячная.
  • Средни – необитаем остров в залива Димитров. Името е свързано с местоположението му в акваторията на залива.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • Лист от карта K-55-III Малокурильское. Мащаб: 1 : 200 000. Състояние на местността към 1981 год. Издание 1983 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 10 особенностей Курильских островов – Виктория Чернышева – Российская газета
  2. а б в Статьи – Большеклювые вороны на острове Шикотан
  3. Карта округа Нэмуро  (яп.
  4. Administrative map of Japan (As of April 1, 2014) (англ.)
  5. Управление по вопросам Северных территорий общего департамента губернаторства Хоккайдо
  6. а б в www.zin.ru
  7. а б Вышла в свет книга о шикотанском землетрясении 1994 года
  8. Курилы
  9. Глава 23. Курильские острова в 90-е годы XX столетия
  10. Имгиг Дво Ран
  11. www.ngtp.ru
  12. Статьи – Большеклювые вороны на острове Шикотан
  13. остров-итуруп.рф
  14. Экология.
  15. Остров Кунашир и Малая Курильская гряда / Том 5 / Водно-болотные угодия России
  16. Тисовая синица – Parus varius
  17. Travel Agency „Omega-Plus“
  18. а б в г д Ъ-Огонек – Необретаемый остров
  19. DisCollection.ru: Мелкие млекопитающие южных курильских островов
  20. Грызуны острова Сахалин
  21. WebCite query result
  22. Курилы
  23. Вести.
  24. www.satcomservice.ru
  25. Пограничье: Курилы: Служба на краю земли – Журнал „Братишка“
  26. www.kuriles-history.ru
  27. Головнин В. М. Записки флота капитана Головнина о приключениях его в плену у японцев в 1811, 1812 и 1813 годах.— в 3 ч.— СПб.: Морская типография, 1816.
  28. Из Указов Президиума ВС СССР от 2 февраля 1946 г.
  29. "Декларации, заявления и коммюнике Советского правительства с правительствами иностранных государств. 1954 – 1957*. М., 1957. С.313 – 316
  30. Карта округа Нэмуро  (яп.
  31. Administrative map of Japan (As of April 1, 2009)  (англ.
  32. Позиция губернаторства Хоккайдо в отношении проблемы Северных территорий

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шикотан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.