Шилка (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шилка.

Шилка
Relief Map of Zabaykalsky Krai.png
51.7064° с. ш. 115.8459° и. д.
53.3328° с. ш. 121.47° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Забайкалски край
Дължина 560 km
Водосборен басейн 206 000 km²
Отток 521 (на 149 km от устието) m³/s
Начало
Място Ингода (лява съставяща)
Онон (дясна съставяща)
Забайкалски край
Координати 51°42′23.04″ с. ш. 115°50′45.24″ и. д. / 51.7064° с. ш. 115.8459° и. д.
Надм. височина 496 m
Устие
Място АмурОхотско море
Координати 53°19′58.08″ с. ш. 121°28′12″ и. д. / 53.3328° с. ш. 121.47° и. д.
Шилка в Общомедия
Карта на водосборния басейн нарека Амур
Карта на водосборния басейн на река Шилка

Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море. Дължината ѝ е 560 km, която ѝ отрежда 164-то място по дължина сред реките на Русия.[1]

Река Шилка се образува от сливането на реките Ингода (708 km, лява съставяща) и Онон (818 km, дясна съставяща), на 496 m н.в., при малкото селце Онон, в централната част на Забайкалски край. По цялото си протежение река Шилка тече в североизточна посока, а последните 100 km – в източна, между хребетите Шилкински на северозапад и север и Боршчовочен на югоизток и юг. Цялото течение на реката има равнинен характер, като долината ѝ е широка, но долбока врязана между двата хребета. След образуването си реката образува широко отворени меандри и единични разклонения. Заливната ѝ тераса е едностранна и тясна, като до устието на река Нерча (ляв приток, при 483 km) тя е от лявата страна, а по-надолу, до град Сретенск – от дясната страна. Десните склонове на долината на Шилка по цялото ѝ протежение са значително по-стръмни от левите. След това между Сретенск и село Шилкинскияй Завод коритото ѝ е дълбоко врязано, без заливни тераси и меандри, почти праволинейно. По-надолу, до село Горбица течението ѝ продължава да е праволинейно, но тук таме се отделят ръкави с дълги и тесни острови между тях. Тук има заливна тераса, но е тясна и едностранна. От село Горбица до устието си коритото на Шилка е дълбоко врязано, без заливни тераси, праволинейно, тук-таме с острови. На 5 km източно от село Уст Стрелка, на 305 m н.в. Шилка се съединява с идващата отдясно река Аргун и двете заедно дават началото на голямата река Амур.[1]

Водосборният басейн на Шилка има площ от 206 хил. km2, което представлява 11,11% от водосборния басейн на река Амур и се простира в южната, централната и източна част на Забайкалски край, в ниските планини на Източното Забайкалие. Басейнът на реката е изграден от вулкански скали и конгломерати с палеозойска и протерозойска възраст. Климатът е рязко континентален: зимна температура -24 °C, лятна – +18 °C. Валежите (300 – 400 mm) прадат предимно под формата на дъжд.

Водосборният басейн на Шилка граничи със следните водосборни басейни:

  • на запад – водосборния басейн на река Енисей, вливаща се в Карско море;
  • на северозапад и север – водосборния басейн на река Лена, вливаща се в море Лаптеви;
  • на североизток – водосборния басейн на река Амазар, ляв приток на Амур;
  • на изток и югоизток – водосборния басейн на река Аргун, дясна съставяща на Амур;
  • на юг – водосборните басейни на реките Улдза (безотточна), вливаща се в езерото Барун-Торей и Керулен, вливаща се в езерото Далайнор.

Река Шилка получава множество притоци с дължина над 10 km, като 5 от тях са с дължина над 100 km:[2]

560 → Ингода 708 / 37 200
560 ← Онон 818 / 94 000
483 → Нерча 580 / 27 500
448 → Куенга 170 / 7000
402 ← Куренга 113 / 1720

Подхранването на реката е предимно дъждовно. Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие. Среден годишен отток на 149 km от устието 521 m3/s, което като обем се равнява на 16,443 km3, максимален отток 11400 m3/s, минимален 0,81 m3/s. Шилка замръзва в края на октомври, а се размразява в края на април.[1]

Среден многогодишен годишен отток (за 50 години) в m3/s при хидрометеорологична станция „Часовая“, при 149 km

По течението на Шилка са разположени 2 града: Шилка и Сретенск; 3 селища от градски тип: Холбон, Приисковий и Уст Кара и около 20 малки села.

При високи води Шилка е плавателна по цялото си протежение. Използва се за превозване със салове на дървен материал. На протежение от 112 km, по левия бряг на реката между селата Онон и Дунаево преминава участък от Трассибирската железопътна линия на Русия.

През 1654 г. руският казак Пьотър Бекетов по време на похода си от езерото Байкал открива реката и пръв плава надолу по цялото ѝ течение. През 1675 г. дипломатическата мисия на Русия възглавявана от руския дипломат от румънски произход Николае Милеску по пътя си към Пекин отново проследява цялото течение на реката, и Милеску прави първото ѝ описание. През 1734 г. немският естествоизпитател на руска служба Йохан Георг Гмелин извършва първите научни изследвания на реката и на част от басейнът ѝ. През 1857 г. германския зоолог и ботаник на руска служба Густав Раде извършва комплексни географски изследвания във водосборния басейн на Шилка.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]