Шинано (самолетоносач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шинано.

Японски самолетоносач Шинано
Shinano photo.jpg
Флаг Naval Ensign of Japan.svg
Тип Самолетоносач
Живот
Започнат 4 май, 1940
Завършен 5 октомври, 1944
Пуснат на вода 19 ноември, 1944]
Изведен от
експлоатация
Потопен на 29 ноември 1944 от американската подводница Archer-Fish
Характеристика
Тонаж 71 890 тона (напълно зареден)
68 059 тона (стандартно)
Дължина 266.1 m
Ширина 36.9 m (по водолинията)
40 m (летателна палуба)
Газене 10.8 m
Задвижване • 12 котела Кампон, захранващи 4 парни турбини
114 MW (153,000 к.с. на вала)
Скорост 10,000 nm. at 27 knots
(18,400 km at 50 km/h)
Екипаж 2 515
Въоръжение
Оръдия 16 x 127 mm
12 x 120 mm
145 x 25 mm
Ракети 12 x 28-цевни 127 mm ПВО ракетни установки
Самолети 47 (възможност за съхранение на 120)
Други Броня: 127 mm (5 inch) side belt,
100 mm (4 inch) палуба,
79 mm (3.1 inch) летателна палуба

„Шинано“ (信濃) е самолетоносач от японския Императорски флот по време на Втората световна война. Построен е на основата на третия от общо петте суперкораби от клас „Ямато“. „Шинано“ е наречен на древната японска провинция Шинано. Също като самолетоносачите Кага и Акаги , „Шинано“ запазва оригиналното си име, въпреки че е преработен от линеен кораб на самолетоносач. Потопен е на 29 ноември 1944 година от американската подводница Archer-Fish.

Дизайн и конструиране[редактиране | edit source]

Основите на „Шинано“ са поставени през юни 1940 г. във Военноморската корабостроителница на Йокосука (днес под американска администрация), но строенето бива прекратено през лятото на 1941 година, за да освободи работна ръка и ресурси за започващите военни действия. След катастрофалните загуби в битката при Мидуей се взима решение „Шинано“ да се преустрои като самолетоносач.

По време на преустройствения процес на Шинано се обръща голямо внимание на бронята. Например, летателната палуба е проектирана със 17 700 тона стомана - достатъчно да издържи на удар от 453 килограмова бомба. С водоизместимост при пълно зареждане от почти 72 000 тона, той е най-големият самолетоносач построен някога до пускането на вода на USS Enterprise през 1961 година. [1] „Шинано“ е проектиран като ескортен самолетоносач, използващ обширните си работилници и големия си горивен капацитет да обслужва самолетите на другите самолетоносачи. Самият той има малка самолетна група и голям брой неназначени самолети, за да заместват загубите на другите самолетоносачи.

Съществуването на кораба се пази в тайна. Построени са високи огради на трите страни на сухия док и преустройствените работи са ограничени само до двора на корабостроителницата. Сериозни наказания, включително и смъртна присъда, очакват всички издали и една дума за новия японски самолетоносач. В резултат на това, „Шинано“ е единственият голям военен кораб построен през 20 век, който никога не е фотографиран официално по време на строителството му. [1]

При тези условия, „Шинано“ е завършен на 5 октомври 1944 година и е тържествено именуван на 8 октомври. Напуска корабостроителницата за да направи изпитания на 11 ноември и е приет на въоръжение на 19 ноември 1944 година.

На 28 ноември „Шинано“ отплава за Куре за допълнително въоръжаване, ескортиран от 3 миноносци. Капитан Тошио Абе командва екипаж от 2,176 офицери и войници. В допълнение към тях, на борда има още 300 работници от корабостроителницата и 40 цивилни. Обе избира да пътува нощем, след като разбира, че няма на разположение въздушна подкрепа за дневни преходи. Командирите на миноносците привеждат доводи за дневни преходи, обръщайки внимание на умората сред техните екипажи (те са участвали във втората битка за Филипинско море) и нуждата от наложителни ремонти. Въпреки това, Абе смята, че дневен преход без самолетна подкрепа би довело до катастрофа.

Японското военно командване има големи надежди за „Шинано“ - те се надяват, че той може да обърне хода на войната, която Япония очевидно губи. В действителност те придават толкова голямо значение на кораба, че Абе е предполжен за повишение в контраадмирал при пристигането си в Куре. Въпреки това, до времето в което кораба тръгва на първата си мисия, повечето от помещенията му не са тествани за водоиздръжливост. Въпреки, че целият екипаж има военна подготовка, с изключение на 700 души, те не са добре обучени да действат при поражения. Също и 4 от 12-те котли не са в изправност, заради липса на части. Абе всъщност пожелава отлагане на отплаването поради тези причини, но щаба „извива“ ръцете му, главно заради страховете от предстояща американска бомбардировка на острова. Дори само с 8 котела „Шинано“ може да се придвижва с 20 възела - по-бързо от американските подводници, обикалящи водите на юг от брега на Хоншу.[1]

Битката с Archer-Fish[редактиране | edit source]

USS Archer-Fish

„Шинано“ е само от няколко часа в открито море, когато е забелязан от USS Archer-Fish, подводница от клас Балао под командването на Командир Джоузеф Ф. Енрайт. Въпреки, че Абе има превъзхождаща огнева мощ на свое разположение, той смята, че Archer-Fish е флагманска подводница на вълча глутница. Според него Archer-Fish е примамка, която да отвлече един или повече от миноносците по нея, и да даде чисто пространство на другите подводници към „Шинано“. Всъщност Абе нарежда на един от миноносците да се откаже нападението над подводницата, като вероятно така пропуска най-добрият си шанс да я потопи. Всичките ходове на Абе са отбранителни, като главната му цел е да прибере „Шинано“ в Куре. Той става още по-защитен когато един от главните комини прегрява като скоростта пада до 18 възела, скорост равна на тази на повечето американски подводници. В припряността си да избяга предполагаемата вълча глутница, движейки се на зигзаг, няколко часа по-късно поставя „Шинано“ точно на пътя на Archer-Fish[1]

В 03:17 Archer-Fish изстрелва 6 торпеда. 4 повърхностни торпеда удрят Шинано между противоторпедното дъно и нивото на водата. Въпреки, че първоначално кораба продължава по пътя си, той губи мощност към 06:00. Екипажът е неспособен да се справи с наводняването и „Шинано“ потъва в 11:00 при координати 32°0′ Север и 137°0′ Изток. Приблизително 1400 от 2500 души загиват. С тях загива и самият Абе с неговите двама навигатори, които потъват с кораба.

Американското военоморско разузнаване дори не подозира за съществуването на Шинано когато напуска пристанището, но предполага, че има трети кораб от клас Ямато. Първоначално Archer-Fish получава признание за потопяването на 28 000 тонен самолетоносач. Едва след края на войната американците разкриват, че Archer-Fish всъщност е потопил 72 000 тонен Левиатан.

Следвоенните изследвания на американска военоморска техническа мисия в Япония заключава, че „Шинано“ има сериозни проектантски недостатъци. Свръзката между противоторпедната броня на корпуса и противоторпедното дъно на подводното тяло на кораба е зле проектирана; всичките торпеда на Archer-Fish експлодират в тази свръзка. Силата на експлозиите допълнително откъртва една от Н-образните носещи колони в котелното. Откъртената колона се превръща в таран като пробива дупка между двете котелни.[2]Пропуска да се тества водоиздръжливостта също изиграва своята роля. Оцелелите твърдят, че не са успели да регулират наводняването, защото водата се е изливала твърде бързо; някой твърдят, че са видели нитовете по спойките да се пръсват и така да допуснат нови водни разливи.[1]

До ден днешен „Шинано“ е най-големият военен кораб, прихванат и унищожен от подводница в историята.

Командващи офицери[редактиране | edit source]

Ранг Име Служба Бележки
Главен офицер по снабдяването
Капитан
Тошио Абе 15 август 1944
19 ноември 1944
Капитан / КАДМ* Тошио Абе 19 ноември 1944
29 ноември 1944
Убит по време на битка.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Enright, Joseph и др. Sea Assault. New York, St. Martin's Press, 2000. ISBN 0-312-97746-8. Originally published as Shinano! (ISBN 031200186X) in 1987.
  2. Reports of the US Naval Technical Mission to Japan, Ship and Related Targets
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Japanese aircraft carrier Shinano“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.