Широка лъка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Широка лъка
Центърът на Широка лъка с Народно читалище „Екзарх Стефан I“ (вляво)
Центърът на Широка лъка с Народно читалище „Екзарх Стефан I“ (вляво)
Общи данни
Население 468 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 54,62 km²
Надм. височина 1050 m
Пощ. код 4710
Тел. код 03030
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 83274
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Широка лъка
Васил Седянков
(ГЕРБ)
Широка лъка в Общомедия
Етнографският музей
Къщата на екзарх Стефан

Широ̀ка лъ̀ка е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.

Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лѫка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“.

Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там. През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Широка лъка се намира в планински район на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км от Пампорово, на 5 км от с. Стойките, на 22 км югоизточно от Девин. Надморската му височина е 1058 м.

Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 3 октомври 1899 година в Широка лъка се основава дружество на Македонската организация с председател иконом Никола. Дотогава в селото има дружество на „Странджа“. В Широколъшкото македоно-одринско дружество влизат и селата Стойките, Махмутица, Солища и Гела[1]=

В селото се намира и къщата на Капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението.

През последните години са публикувани няколко книги за Широка лъка: „Болгарский широколыкский говор“ с автор А. Н. Соболев (2001), „Широка лъка и говорът на широколъчани“ с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов, Г. Радичев (2004), „Широка лъка – огнище на вяра, просвета и култура в Родопите“ с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.

Селото има 2 църкви – „Успение Богородично“ и „Свети Никола“.

Сред местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Успение на Пресвета Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф от Самоков или от техни ученици. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В двора ѝ се намира килийното училище „Свети Панталеймон“, построено през 1835 (1888) година. В строежа му взема активно участие цялото население на селото. То функционира до 1936 година.

Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. В селото се намира Национално училище за фолклорни изкуства[2], открито като Средно музикално училище за народни песни и инструменти през 1972 г.

Селото е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат за обектите има в информационния център в Народно читалище „Екзарх Стефан I“ и в етнографския музей.

Църквата „Св. Богородица“ с килийното училище „Св. Пантелеймон“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник.

Съборът на село Гела е на Илинден (първата неделя от август).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 301
  2. Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Статията се основава на материали от shirokaluka.com, използвани с разрешение.
  • А. Н. Соболев. Болгарский широколыкский говор. Синтаксис. Лексика духовной культуры. Тексты. Марбург, 2001.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]