Шишево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шишево
Шишево
— село —
Поглед към Шишево от църквата „Свети Атанасий“
Поглед към Шишево от църквата „Свети Атанасий“
North Macedonia relief location map.jpg
41.9742° с. ш. 21.3106° и. д.
Шишево
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Сарай
Географска област Скопско поле
Надм. височина 483 m
Население 3376 души (2002)
Пощенски код 1060
МПС код SK
Шишево в Общомедия

Шишево (на македонска литературна норма: Шишево; на албански: Shisheva) е село в Община Сарай, Северна Македония. Гробищната църква на селото „Свети Атанасий“ е от XVII век, а южно от селото се намира средновековният манастир „Свети Никола“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападната част на Скопското поле, на десния бряг на река Треска (Голема) след изхода ѝ от пролома Матка. От столицата Скопие е отдалечено на 13 километра. Мост през реката го свързва с отсрещното село Глумово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Шишево е смесено село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Шишево живеят 80 българи християни, 75 турци и 12 цигани.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Шишево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Шишево (Šiševo) като албанско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шишево като смесено българо-албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Шишево има 3376 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 583
албанци 2776
турци 1
роми 1
власи 0
сърби 3
бошняци 3
други 9


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония