Шишево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шишево
Шишево
— село —
Поглед към Шишево от църквата „Свети Атанасий“
Поглед към Шишево от църквата „Свети Атанасий“
North Macedonia relief location map.jpg
41.9742° с. ш. 21.3106° и. д.
Шишево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Сарай
Географска област Скопско поле
Надм. височина 483 m
Население (2002) 3376 души
МПС код SK
Шишево в Общомедия

Шишево (на македонска литературна норма: Шишево; на албански: Shisheva) е село в Община Сарай, Северна Македония. Гробищната църква на селото „Свети Атанасий“ е от XVII век, а южно от селото се намира средновековният манастир „Свети Никола“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападната част на Скопското поле, на десния бряг на река Треска (Голема) след изхода ѝ от пролома Матка. От столицата Скопие е отдалечено на 13 километра. Мост през реката го свързва с отсрещното село Глумово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Шишево е смесено село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Шишево живеят 80 българи християни, 75 турци и 12 цигани.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Шишево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Шишево (Šiševo) като албанско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шишево като смесено българо-албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Шишево има 3376 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 583
албанци 2776
турци 1
роми 1
власи 0
сърби 3
бошняци 3
други 9


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.208
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Сарай Coat of arms of Saraj Municipality.svg
Сарай | Арнакия | Бояне | Буковик | Глумово | Горно Свиларе | Гърчец | Дворце | Долно Свиларе | Кондово | Копаница | Крушопек | Ласкарци | Любин | Матка | Паничари | Радуша | Раович | Рашче | Рудник Радуша | Семенище | Чайлане | Шишево
     Портал „Македония“         Портал „Македония