Шишман I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шишман (деспот))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шишман I
деспот на Видин
цар на Видин
Лични данни
Управление 1270 – 1313
Роден ?
Починал 1313
вероятно Видин
Наследник Михаил III Шишман Асен
Династия Шишмановци
Крепостта Баба Вида – замъкът на Шишман I

Шишман I (fl. 1270-те/1280-те – пр. 1308/1313) е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.

Българската държава в края на 13 век.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Шишман е с благородно потекло, много вероятно от кумански произход.[1][2][3]

Годините на издигането на Шишман в аристократичната пирамида не са добре документирани. Знае се, че е женен за неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора, като по този начин става родственик на Иван Асен II.

Известно е, че през 1270 г. получава титлата деспот, а под властта му е поставен Видин, (вероятно) от цар Константин I Асен.[4]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1280 г. нововъзкачилият се на българския трон Георги I Тертер не може да се справи с нарастващия сепаратизъм на болярите. Те провеждат независима политика в дадените им от царя владения и се обявяват за независими владетели. Според българския историк Пламен Павлов Шишман вероятно е близък роднина на цар Георги Тертер (негов брат?), който отказва да признае за законен владетел узурпатора Смилец (1292 – 1298), като се обявява за цар във Видин. Според данните на Бориловия Синодик, официален паметник на Търновската патриаршия, след Георги Тертер цар става именно Шишман, докато узурпаторът Смилец и неговият син Иван Смилец отсъстват.

България през 1307 г.

Възползвайки се от това през 1280 г. Шишман, преди просто деспот на Видинско, се обявява за независим владетел и цар.[4] [5] Това е приветствано с радост от жителите на областта, които още от времето на Борил се стремят към независимост.

Крал Стефан Милутин

През 1291 г. сръбският крал Стефан II Милутин напада владенията на братята-владетели Дърман и Куделин, които са васали на Шишман в областта Браничево. Въпреки че отбиват множество атаки, те са победени от краля. След това столицата им Ждрело е обсадена и превзета.

Шишман I, виждайки в това възможност да придобие плячка и нови земи, през 1292 г. се отправя на поход към Браничевска област. След незначителни успехи Шишман се отправя все по-навътре и достига Ждрело. Пред стените на града се разиграва решителната битка, в която побеждават сърбите, а на деспота му се налага да бяга и да се укрепи в собствените си владения.

Това поражение е почти фатално за Шишман. В него той губи повечето своя войска, а крал Стефан Милутин нахлува във Видинското царство. Много от крепостите му падат, след което самият Видин е обсаден. Шишман I отново успява да избяга, този път при татарите във Влахия.[4]

Въпреки че столицата на Видинското царство е превзета, Шишман все още не е напълно победен. Той моли за помощ татарския темник Ногай и по този начин притиска Милутин да започне преговори за мир, изправен пред война със силната татарска държава. Постигнато е компромисно споразумение, с което сърбите отстъпват обратно Видин на Шишман I, в замяна на което Ногай не им обявява война. Договорът е скрепен с династичен брак между Шишмановия син Михаил Шишман и Анна Неда.

След тази татарска помощ властта на Шишман I малко по малко запада и той става зависим от Ногай, разполагащ със силна войска, на която и повечето европейски страни не биха могли да устоят. Деспотът обаче донякъде печели от упадъка на Българското царство при цар Смилец и малолетния му син, от чието име управлява царицата-майка Смилцена, тъй като по този начин източната му граница е подсигурена срещу нахлуване на търновски войски.

През 1300 г. става превратно събитие в Търновското царство.Теодор Светослав и Чака свалят от престола малолетния Иван IV Смилец и цар става именно Светослав. Постепенно новият владетел започва да унищожава или подчинява болярските държавици и така да възстановява единението на България. Дори да е поддържал мир с царството, Шишман I малко по малко става зависим от Търново. През 1313 г. той официално признава върховенството на Теодор Светослав във Видинско.

Деспот Шишман е споменат и в Бориловия синодик с тези думи:

На благоверния цар Шишман вечна памет.

След смъртта му[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Шишман I, при възцаряването на Михаил Шишман на бащиния му престол в Бдин през 1323 г, Видинското царство вероятно продължава да бъде отделно, но все още зависимо от Търновското. Видинско отново е включено в България едва когато Михаил става български цар под името Михаил III Шишман Асен през 1330 г.

Още същата година обаче Михаил умира в битката при Велбъжд, а на трона застава синът му Иван Стефан. След преврат начело на държавата застава Иван Александър, Ловешки деспот и племенник на убития цар. Белаур (Бела Урош?) – братът на Михаил, отново отцепва Видин като независима държава, недоволен от кардиналната смяна на властта. Причинява много беди на Иван Александър, но най-накрая е разбит в Битката при Дерманци.

Накрая самият Иван Александър, след като лишава от престола на Търново сина си Иван Срацимир, му поверява управлението на Видинското царство, който след война с Търновското царство (около 1378, недоказана, като единствено доказателство е, че в стара карта като владение на Иван Срацимир е дадена и Сердика (София)) е пленен от османците през 1396 г.

В периода 1396 – 1422 Видин се обособява като владение, подчинено на султана на Османската империя, под управлението на Константин II Асен – син на Иван Срацимир.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Шишман I е женен за неизвестна дъщеря на Ана-Теодора, което го прави родственик на Иван Асен II и претендент за българския престол в Търново. Той е основоположник на последната българска владетелска династия. От нея има 3 деца:

От децата си Шишман има 10 внука, сред които са:

По този начин има и поне 4 правнуци:

Във венециански документ се твърди, че Михаил Шишман и Светослав Тертер са братовчеди:

„И тъй, както вече бе казано, Иван Асен II имал от Ирина Комнина 2 дъщери: Мария, която стана жена на Мицо и май­ка на Иван Асен III, и Теодора-Анна, чиято безименна дъщеря се омъжила за владетеля на Видин куманина Шишман, така че майката на Михаил Шишман била внучка на Иван Асен ІІ, а Михаил е правнук на същия велик наш цар.

От друга страна, ако читателят си спомня, Георги Тертер, като заряза първата си жена, се ожени за сестрата на Иван Асен III, която също е внучка на Иван Асен ІІ, а дъщеря­та на тази внучка от Тертер – Анна Тертер, се пада, значи, правнучка на Иван Асен ІІ.

Обаче, както видяхме, и Михаил Шишман е правнук на Иван Асен II, следователно се пада братовчед на Анна Тертер, а тъй като тя е сестра на Светослав, макар от друга майка – то и Михаил, и Светослав минавали за братовчеди.“

Ivan Alexandar.jpg

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Цанев – „Български хроники“ том 1
  • Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
  • Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365. Cambridge University Press, 2005. ISBN 978-0-521-83756-9.
  • ШИШМАН (II половина на XIII в.-началото на XIV в.). // Електронно издание „История на България“. София, Труд, Сирма, 2003. ISBN 954528613X. (на български)
  • Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. (на български)
  • Павлов, Пламен. Метежници и претенденти за търновската царска корона през XIV век. // Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна, LiterNet, 2005. ISBN 954-304-152-0. Посетен на 21 март 2011. (на български)
  • Иван Божилов, Васил Гюзелев: История на България в три тома. Том І. История на средновековна България VІІ-ХІV век, Издателска къща Анубис, София, 1999 г.
  • Vásáry, István (2005), Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 (en inglés), Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83756-9
  • Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999), Кой кой е в средновековна България, Петър Берон, ISBN 978-954-402-047-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vásáry, p. 65
  2. Андреев, p. 21
  3. Божилов, pp. 112–113
  4. а б в Андреев, p. 395
  5. Павлов
... цар на Видин (1280 – 1313) Михаил Шишман Асен