Направо към съдържанието

Школа за запасни офицери

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Школата за запасни офицери е вид военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (резерв) на въоръжените сили на държавата.

Главният вход на 1-ви район (с щаба и командването) на ШЗО „Христо Ботев“ в Плевен

В школата се обучават младежи със средно (с успех минимум добър 4) и висше образование, които отбиват редовната си военна служба.

Обучението в школата в последните десетилетия на нейното функциониране е с продължителност от 12 месеца (в 2 семестъра) за среднистите и 6 месеца (в 1 семестър) за висшистите. През този период обучаемите преминават през няколко военни звания за школници (всички с добавка школник): войнишки – школник (вместо редник и матрос), и по-късно сержантски (старшински във флота) в зависимост от заеманата длъжност (редови или командир на отделение, разчет и пр.) и показаните учебни резултати.

След завършване курса на обучението випускниците получават дипломи и звание старшина–школник (или съответно мичман–школник), а първенците на випуска – офицерското звание младши лейтенант.

Школниците продължават да служат в редовете на Българската армия (което е считано за стаж в офицерската им подготовка), обикновено на командни длъжности – най-често помощник/заместник-командир или командир на взвод и приравнени на тях. Випускниците имат право, пропускайки стажа, да продължат образованието си във висше военно училище или във Висшата специална школа „Георги Димитров“.

При уволняването им от срочна военна служба и зачисляването им в запаса старшини–школниците се произвеждат в първото офицерско звание младши лейтенант. Офицерите, желаещи да останат на свръхсрочна военна служба в БНА, може да служат само до звание капитан, а за следващо развитие им се изисква висше военно образование.

Макар че офицерите, випускници на ШЗО, заемат длъжности (вкл. командни) наравно с офицерите, завършили висши военни училища, обучението в ШЗО не е признато за висше образование дори със Закона за висшето образование от 27.12.1995 г. (както на дотогавашните полувисши колежи, бивши техникуми след средно образование). Класифицира се като професионално (военно) образование след завършено средно образование.

Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година

На 1 декември 1889 г. във Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери.

В 1891 г. към Военното министерство се създава Комитет по образованието и устройството на войската. До 1915 г. дейността по подготовката на офицерски кадри се ръководи от Оперативния отдел при министерството, а след това от отдел „Военни учебни заведения". През 1918 г. в подчинение на отдела са Военното училище и Школата за подготовка на запасни подпоручици.

С Указ № 2 от 1901 г. на княз Фердинанд I за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена Школа за приготвяне на запасни подпоручици. На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици в пехотата. Командири са майор Димитър Стойчев (1901 – 1902) и майор Никола Габровски (1902 – 1904).

Със Заповед № 32 от 23 май 1903 г. при Софийския крепостен батальон е открита Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната артилерия, която 2 г. по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 г.) се преименува в Школа за запасни подпоручици в артилерията. Командир – майор Иван Кръстев (1904 – 1905). В Школата ежегодно постъпват по 45 души, които имат средно или висше образование и отбиват военната си служба. О тях 15 души се подготвят за крепостна артилерия и 30 души за полска и планинска артилерия. До 1907 г. тази школа е подчинена на командира на крепостния батальон, след което се предават към Артилерийския отдел на Школата за подготвяне на запасни подпоручици от пехотата (откритата в 1901) в Княжево.

В 1908 г. двете школи са обединени в Школа за запасни офицери дислоцирана в с. Княжево (дн. кв. на София).

През месец май 1916 г. се създава Школата за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Борис Дрангов. Той напуска редиците на 5-и македонски полк и се завръща в родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 български младежи доброволци от цяла Македония. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:

Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.[1]

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, началникът ѝ подполковник Дрангов е повишен в началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

От 1941 до 1944 г. функционира школата на военното Въздушно свързочно училище в Скопие.

В 1943 г. е отворен Морски отдел на ШЗО – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за флота.[2]

ШЗО „Христо Ботев“

[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. 2-те школи се обединяват в Школа за запасни офицери. Седалището на школата е в с. Княжево (днес квартал на София), наричана е и Княжевско военно училище. Командир – генерал-майор Асен Константинов (1 октомври 1908 – 31 декември 1905).

На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“. През 1950 г. седалището на школата е преместено от София във Велико Търново. В 1961 г. Школата е отделена и преместена в Плевен в казармите на Четвърти пехотен плевенски полк.

През 1990-те години училището е преименувано в Школа за подготовка на запасни офицери. Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района (поделения) остава да функционира само модерния 3-ти район. Голямата част от бившия 2-ри район днес е застроена с търговски молове. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града в комплекс, построен още в 1888 г. за нуждите на войската, е преустроен в Плевенска музейна палата.

По-късно школата е редуцирана до армейска Учебна база „Христо Ботев“, която е закрита на 28 май 2008 г. в рамките на реформата в Българската армия 107-годишното военно училище с тържество. Бойното знаме е предадено за съхранение в Националния военноисторически музей в София.

В бившия и останал последно действащ 3-ти район на Школата е настанена изтеглената от южна България 5-а механизирана Шипченска бригада на БА също предвидена за закриване в 2011 г. по плана на т.нар. „бяла книга“ от военния министър Аню Ангелов.

Школа за запасни офицери е функционирала също и в Скопие, като полковник Борис Дрангов е бил назначен за неин началник през 1916 г.

По-късно са създадени малки школи за запасни офицери във висши военни училища, всяка от които с капацитет за обучение на ок. 200 школници. Те обаче не самостоятелни, а са в структурата на съответното училище:

Действала е също и Школа за преподготовка на запасни офицери „Гоце Делчев“ във Враца, подготвяла изключително висшисти в съкратени срокове (обикновено с курс на обучение от 3 месеца).

  • Школа за запасни офицери (до 5 март 1946 г.)
  • Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“(от 5 март 1946 г.)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Началници на Школата за запасни подпоручици от пехотата

[редактиране | редактиране на кода]
ЗваниеИменаПериодБележки
1.MайорДимитър Стойчев1901 – 1902началник на Школата за запасни подпоручици от пехотата
2.MайорНикола Габровски1902 – 1904началник на втория випуск на Школата за запасни подпоручици от пехотата
МайорНикола Жеков1903 – 1910началник на Школата за запасни подпоручици

Началник на Школата за запасни подпоручици от артилерията

[редактиране | редактиране на кода]
ЗваниеИменаПериодБележки
1.MайорИван Кръстев1904 – 1905началник на новосформираната Школа за приготовления на запасни подпоручици от артилерията

Началници на Школата за запасни офицери

[редактиране | редактиране на кода]
ЗваниеИменаПериодБележки
1.Генерал-майорАсен Константинов1 октомври 1908 – 31 декември 1908началник на Школата за запасни офицери
2.ПолковникПавел Павлов1908 – 1910началник на школата
ПолковникКонстантин Жостовот март 1912началник на Школата за запасни подпоручици
ПолковникХристо Бурмовмарт 1914 – 4 ноември 1914началник на Школата за запасни подпоручици
ПолковникСтефан Поповот 4 ноември 1914началник на Школата за запасни подпоручици
ПолковникИван Кирпиков1918 – 1920
ПолковникХристо Антонов1929 – 1930
ПолковникТодор Радев1930 – 1931
ПолковникВладимир Ангеловпрез 1931
ПолковникБорис Бръняковпрез 1931
ПолковникРашко Атанасов1931 – 1934
ПолковникБоян Урумов1934 – 1935
ПолковникКонстантин Лукаш1935
ПодполковникЛука Бозов1938 – 1939началник на Школата за запасни офицери
ПолковникАлександър Попдимитров1939 – 1941?началник на Школата за запасни офицери
ПолковникГеорги Младенов1941 – 1941началник на Школата за запасни офицери
ПолковникПетър Цанков1942 – 1944началник на Школата за запасни офицери
Генерал-майорГеорги Иванов12 септември 1944 – 17 януари 1946началник на ШЗО
ПолковникПетър Хаджииванов17 януари 1946 – 3 септември 1946началник на ШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майорЦоню Ганев3 септември 1946 – 15 септември 1950началник на ШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майорПетър Илиев1950 – 1953началник на ШЗО „Христо Ботев“
ПолковникПенчо Янкулов1953 – 1954началник на ШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майорИван Владов15 септември 1961 – 1972началник на НШЗО „Христо Ботев“
ПолковникПетър Симеонов1972 – 1973началник на НШЗО „Христо Ботев“
ПолковникИван Чавдаровоктомври 1973 – септември 1981началник на НШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майорГано Иванов1981 – 1985началник на НШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майорСлавейко Димитров1985 – 1990началник на НШЗО „Христо Ботев“
ПолковникДимитър Кръстев30 август 1990 – 17 юли 1992началник на НШЗО и ШЗО „Христо Ботев“
ПолковникХристо Иванов17 юли 1992 – 1998началник на ШЗО „Христо Ботев“
ПолковникХристо Иванов1998 – 1999началник на ЦУЦПМКН „Христо Ботев“
Бригаден генералТодор Георгиев3 май 2000 – 6 юни 2002началник на ЦУЦПМКН „Христо Ботев“
Бригаден генералГеорги Георгиев6 юни 2002 – 3 май 2004командир на Учебна база „Христо Ботев“
Бригаден генералЯнко Янев4 май 2004 – 1 юни 2006командир на Учебна база „Христо Ботев“
ПолковникГеорги Ганчев1 юни 2006 – 31 май 2008командир на Учебна база „Христо Ботев“

Началник на Школата за запасни офицери в Скопие

[редактиране | редактиране на кода]
ЗваниеИменаПериодБележки
1.ПодполковникБорис Дрангов15 май 1916 – 17 септември 1916
  1. Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55 – 56.
  2. „Други военни учебни заведения до 1944 г.“, „Eдин завет“ (блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус).