Школа за запасни офицери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Главният вход на 1-ви район (с щаба и командването) на ШЗО „Христо Ботев“ в Плевен

Школата за запасни офицери е вид военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (днес: резерв) на въоръжените сили на държавата.

Подготовка[редактиране | edit source]

В школата се обучават младежи със средно (с успех минимум добър 4) и висше образование, които отбиват редовната си военна служба.

Обучението в школата в последните десетилетия на нейното функциониране е с продължителност от 12 месеца (в 2 семестъра) за среднистите и 6 месеца (в 1 семестър) за висшистите. През този период обучаемите преминават през няколко военни звания за школници (всички с добавка школник): войнишки - школник (вместо редник и матрос), и по-късно сержантски (старшински във флота) в зависимост от заеманата длъжност (редови или командир на отделение, разчет и пр.) и показаните учебни резултати.

След завършване курса на обучението випускниците получават дипломи и звание старшина–школник (или съответно мичман–школник), а първенците на випуска - офицерското звание младши лейтенант.

Школниците продължават да служат в редовете на Българската армия (което е считано за стаж в офицерската им подготовка), обикновено на командни длъжности - най-често помощник/заместник-командир или командир на взвод и приравнени на тях. Випускниците имат право, пропускайки стажа, да продължат образованието си във висше военно училище или във Висшата специална школа „Георги Димитров“.

При уволняването им от срочна военна служба и зачисляването им в запаса старшини–школниците се произвеждат в първото офицерско звание младши лейтенант. Офицерите, желаещи да останат на свръхсрочна военна служба в БНА, може да служат само до звание капитан, а за следващо развитие им се изисква висше военно образование.

Макар че офицерите, випускници на ШЗО, заемат длъжности (вкл. командни) наравно с офицерите, завършили висши военни училища, обучението в ШЗО не е признато за висше образование дори със Закона за висшето образование от 27.12.1995 г. (както на дотогавашните полувисши колежи, бивши техникуми след средно образование). Класифицира се като професионално (военно) образование след завършено средно образование.

Първи школи[редактиране | edit source]

На 1 декември 1889 г. във Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери.

С Указ № 2 от 1901 г. на княз Фердинанд I за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена Школа за приготвяне на запасни подпоручици. На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици в пехотата. Командири са майор Димитър Стойчев (1901 - 1902) и майор Никола Габровски (1902 - 1904).

Със Заповед № 32 от 23 май 1903 г. при Софийския крепостен батальон е открита Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната артилерия, която 2 год. по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 г.) се преименува в Школа за запасни подпоручици в артилерията. Командир - майор Иван Кръстев (1904 - 1905).

ШЗО „Христо Ботев“[редактиране | edit source]

През 1908 г. 2-те школи се обединяват в Школа за запасни офицери. Седалището на школата е в с. Княжево (днес квартал на София), наричана е и Княжевско военно училище. Командир - генерал-майор Асен Константинов (1 октомври 1908 - 31 декември 1905).

На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“. През 1950 г. седалището на школата е преместено от София във Велико Търново. Школата се отделя и се установява в Плевен през 1961 г.

През 1990-те год. училището е преименувано в Школа за подготовка на запасни офицери. Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района (поделения) остава да функционира само 3-ти район. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града, е преустроен в Плевенска музейна палата.

През 1998 г. успоредно с школническите батальони са сформирани и батальони за подготовка на младши командири (сержанти) и батальони за подготовка на новобранци. От началото на 2002 г. паралелно с подготовката на новобранци със срок на обучение 1,5 мес. са обучавани и войници специалисти със срок на обучение 3 мес.

По-късно школата е преобразувана в Учебна база „Христо Ботев“.

На 28 май 2008 г. в рамките на реформата в Българската армия 107-годишното военно училище е тържествено закрито. Бойното знаме е предадено в Националния военноисторически музей в София.

Други школи[редактиране | edit source]

Школа за запасни офицери е функционирала също и в Скопие, като полковник Борис Дрангов е бил назначен за неин началник през 1916 г.

По-късно са създадени малки школи за запасни офицери във висши военни училища, всяка от които с капацитет за обучение на ок. 200 школници. Те обаче не самостоятелни, а са в структурата на съответното училище:

Действала е също и Школа за преподготовка на запасни офицери „Гоце Делчев“ във Враца, подготвяла изключително висшисти в съкратени срокове (обикновено с курс на обучение от 3 месеца).

Външни препратки[редактиране | edit source]