Школа за запасни офицери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Главният вход на 1-ви район (с щаба и командването) на ШЗО „Христо Ботев“ в Плевен

Школата за запасни офицери е вид военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (днес: резерв) на въоръжените сили на държавата.

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

В школата се обучават младежи със средно (с успех минимум добър 4) и висше образование, които отбиват редовната си военна служба.

Обучението в школата в последните десетилетия на нейното функциониране е с продължителност от 12 месеца (в 2 семестъра) за среднистите и 6 месеца (в 1 семестър) за висшистите. През този период обучаемите преминават през няколко военни звания за школници (всички с добавка школник): войнишки – школник (вместо редник и матрос), и по-късно сержантски (старшински във флота) в зависимост от заеманата длъжност (редови или командир на отделение, разчет и пр.) и показаните учебни резултати.

След завършване курса на обучението випускниците получават дипломи и звание старшина–школник (или съответно мичман–школник), а първенците на випуска – офицерското звание младши лейтенант.

Школниците продължават да служат в редовете на Българската армия (което е считано за стаж в офицерската им подготовка), обикновено на командни длъжности – най-често помощник/заместник-командир или командир на взвод и приравнени на тях. Випускниците имат право, пропускайки стажа, да продължат образованието си във висше военно училище или във Висшата специална школа „Георги Димитров“.

При уволняването им от срочна военна служба и зачисляването им в запаса старшини–школниците се произвеждат в първото офицерско звание младши лейтенант. Офицерите, желаещи да останат на свръхсрочна военна служба в БНА, може да служат само до звание капитан, а за следващо развитие им се изисква висше военно образование.

Макар че офицерите, випускници на ШЗО, заемат длъжности (вкл. командни) наравно с офицерите, завършили висши военни училища, обучението в ШЗО не е признато за висше образование дори със Закона за висшето образование от 27.12.1995 г. (както на дотогавашните полувисши колежи, бивши техникуми след средно образование). Класифицира се като професионално (военно) образование след завършено средно образование.

Първи школи[редактиране | редактиране на кода]

Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година
Борис Дрангов със своите помощници от Школата за запасни подпоручици в Скопие, 1916

На 1 декември 1889 г. във Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери.

В 1891 г. към Военното министерство се създава Комитет по образованието и устройството на войската. До 1915 г. дейността по подготовката на офицерски кадри се ръководи от Оперативния отдел при министерството, а след това от отдел „Военни учебни заведения". През 1918 г. в подчинение на отдела са Военното училище и Школата за подготовка на запасни подпоручици.

С Указ № 2 от 1901 г. на княз Фердинанд I за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена Школа за приготвяне на запасни подпоручици. На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици в пехотата. Командири са майор Димитър Стойчев (1901 – 1902) и майор Никола Габровски (1902 – 1904).

Със Заповед № 32 от 23 май 1903 г. при Софийския крепостен батальон е открита Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната артилерия, която 2 г. по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 г.) се преименува в Школа за запасни подпоручици в артилерията. Командир – майор Иван Кръстев (1904 – 1905). В Школата ежегодно постъпват по 45 души, които имат средно или висше образование и отбиват военната си служба. О тях 15 души се подготвят за крепостна артилерия и 30 души за полска и планинска артилерия. До 1907 г. тази школа е подчинена на командира на крепостния батальон, след което се предават към Артилерийския отдел на Школата за подготвяне на запасни подпоручици от пехотата (откритата в 1901) в Княжево.

В 1908 г. двете школи са обединени в Школа за запасни офицери дислоцирана в с. Княжево (дн. кв. на София).

През месец май 1916 г. се създава Школата за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Борис Дрангов. Той напуска редиците на 5-и македонски полк и се завръща в родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 български младежи доброволци от цяла Македония. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:

Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.[1]

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, началникът ѝ подполковник Дрангов е повишен в началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

От 1941 до 1944 г. функционира школата на военното Въздушно свързочно училище в Скопие.

В 1943 г. е отворен Морски отдел на ШЗО – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за флота.[2]

ШЗО „Христо Ботев“[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. 2-те школи се обединяват в Школа за запасни офицери. Седалището на школата е в с. Княжево (днес квартал на София), наричана е и Княжевско военно училище. Командир – генерал-майор Асен Константинов (1 октомври 1908 – 31 декември 1905).

На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“. През 1950 г. седалището на школата е преместено от София във Велико Търново. В 1961 г. Школата е отделена и преместена в Плевен в казармите на Четвърти пехотен плевенски полк.

През 1990-те години училището е преименувано в Школа за подготовка на запасни офицери. Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района (поделения) остава да функционира само модерния 3-ти район. Голямата част от бившия 2-ри район днес е застроена с търговски молове. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града в комплекс, построен още в 1888 г. за нуждите на войската, е преустроен в Плевенска музейна палата.

По-късно школата е редуцирана до армейска Учебна база „Христо Ботев“, която е закрита на 28 май 2008 г. в рамките на реформата в Българската армия 107-годишното военно училище с тържество. Бойното знаме е предадено за съхранение в Националния военноисторически музей в София.

В бившият и останал последно действащ 3-ти район на Школата е настанена изтеглената от южна България 5-та механизирана Шипченска бригада на БА също предвидена за закриване в 2011 г. по плана на т.н. „бяла книга“ от военния министър Аню Ангелов.

Други школи[редактиране | редактиране на кода]

Школа за запасни офицери е функционирала също и в Скопие, като полковник Борис Дрангов е бил назначен за неин началник през 1916 г.

По-късно са създадени малки школи за запасни офицери във висши военни училища, всяка от които с капацитет за обучение на ок. 200 школници. Те обаче не самостоятелни, а са в структурата на съответното училище:

Действала е също и Школа за преподготовка на запасни офицери „Гоце Делчев“ във Враца, подготвяла изключително висшисти в съкратени срокове (обикновено с курс на обучение от 3 месеца).

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Началници на Школата за запасни подпоручици от пехотата[редактиране | редактиране на кода]

Звание Имена Период Бележки
1. Mайор Димитър Стойчев 1901 – 1902 началник на Школата за запасни подпоручици от пехотата
2. Mайор Никола Габровски 1902 – 1904 началник на втория випуск на Школата за запасни подпоручици от пехотата
Майор Никола Жеков 1903 – 1910 началник на Школата за запасни подпоручици

Началник на Школата за запасни подпоручици от артилерията[редактиране | редактиране на кода]

Звание Имена Период Бележки
1. Mайор Иван Кръстев 1904 – 1905 началник на новосформираната Школа за приготовления на запасни подпоручици от артилерията

Началници на Школата за запасни офицери[редактиране | редактиране на кода]

Звание Имена Период Бележки
1. Генерал-майор Асен Константинов 1 октомври 1908 – 31 декември 1908 началник на Школата за запасни офицери
2. Полковник Павел Павлов 1908 – 1910 началник на школата
Полковник Константин Жостов от март 1912 началник на Школата за запасни подпоручици
Полковник Христо Бурмов март 1914 – 4 ноември 1914 началник на Школата за запасни подпоручици
Полковник Стефан Попов от 4 ноември 1914 началник на Школата за запасни подпоручици
Полковник Владимир Ангелов през 1931
Полковник Борис Бръняков през 1931
Полковник Рашко Атанасов 1931 – 1934
Полковник Боян Урумов 1934 – 1935
Полковник Константин Лукаш 1935
Подполковник Лука Бозов 1938 – 1939 началник на Школата за запасни офицери
Полковник Александър Попдимитров 1939 – 1941? началник на Школата за запасни офицери
Полковник Георги Младенов 1941 – 1941 началник на Школата за запасни офицери
Полковник Петър Цанков 1942 – 1944 началник на Школата за запасни офицери
Генерал-майор Георги Иванов 12 септември 1944 – 17 януари 1946 началник на ШЗО
Полковник Петър Хаджииванов 17 януари 1946 – 3 септември 1946 началник на ШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майор Цоньо Ганев 3 септември 1946 – 15 септември 1950 началник на ШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майор Петър Илиев 1950 – 1953 началник на ШЗО „Христо Ботев“
Полковник Янкулов 1953 – 1954 началник на ШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майор Иван Владов 15 септември 1961 – 1972 началник на НШЗО „Христо Ботев“
Полковник Петър Симеонов 1972 – 1973 началник на НШЗО „Христо Ботев“
Полковник Иван Чавдаров октомври 1973 – септември 1981 началник на НШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майор Ганьо Иванов 1981 – 1985 началник на НШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майор Славейко Димитров 1985 – 1990 началник на НШЗО „Христо Ботев“
Генерал-майор Димитър Кръстев 1990 – 1992 началник на НШЗО и ШЗО „Христо Ботев“
Полковник Христо Иванов 1992 – 1998 началник на ШЗО „Христо Ботев“
Полковник Христо Иванов 1998 – 1999 началник на ЦУЦПМКН „Христо Ботев“
Бригаден генерал Тодор Георгиев май 2000 – юни 2002 началник на ЦУЦПМКН „Христо Ботев“
Бригаден генерал Георги Георгиев юни 2002 – май 2004 командир на Учебна база „Христо Ботев“
Бригаден генерал Янко Янев май 2004 – юни 2006 командир на Учебна база „Христо Ботев“
Полковник Георги Ганчев юни 2006 – 31 май 2008 командир на Учебна база „Христо Ботев“

Началник на Школата за запасни офицери в Скопие[редактиране | редактиране на кода]

Звание Имена Период Бележки
1. Подполковник Борис Дрангов 15 май 1916 – 17 септември 1916

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55 – 56.
  2. „Други военни учебни заведения до 1944 г.“, „Eдин завет“ (блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]