Шкрапари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Гърция. За окръга в Албания вижте Скрапар.

Шкрапари
Ασπρονέρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 730 m
Население 17 души (2011 г.)
Икона на Свети Димитър и Свети Георги от Шкрапари, XIX век

Шкрàпари или Шкрàпар (срещат се и формите Скрапари и Скрапар, на гръцки: Ασπρονέρι, Аспронери, катаревуса: Ασπρονέριον, Аспронерион, до 1928 година Σκράπαρι, Скрапари[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 4 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 730 m надморска височина в северното подножие на планината Одре (Одрия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото „Свети Илия“ е построена в 1836 година и е изписна от Аргир Михайлов.[3] В края на XIX век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шкрапари има 90 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Шкрапари е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шкрепар (Chkrepar) има 50 българи екзархисти.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Шкрапари (Σκραπάρι) в 1910 година има 10 „българоговорещи гръцки семейства“.[7]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Шкрапар преди Балканската война има 8 български къщи,[8] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шкрапаръ е обозначено като българско селище.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шкрапари има 3 къщи славяни християни и 3 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[11] В 1928 година селото е прекръстено на Аспронери.

По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му се намалява наполовина. 26 деца от Шкрапари са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 46[2] 48[2] 47[2] 114[2] 57[2] 77[2] 51[2] 49[2] 46[2] 23 17

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шкрапари

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  3. Γεώργιος, Αλεξίου Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850).. // Посетен на 10 януари 2015.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  8. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  10. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asproneri[неработеща препратка].
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония