Шкрапари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За окръга в Албания вижте Скрапар.

Шкрапари
Ασπρονέρι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 971 m
Население (2001) 23 души
Икона на Свети Димитър и Свети Георги от Шкрапари, XIX век

Шкрапари или Шкрапар (срещат се и формите Скрапари и Скрапар, на гръцки: Ασπρονέρι, Аспронери, катаревуса: Ασπρονέριον, Аспронерион, до 1928 Σκράπαρι, Скрапари[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 23 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 7 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в северното подножие на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото „Свети Илия“ е построена в 1836 година и е изписна от Аргир Михайлов.[2] В края на XIX век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Шкрапари има 90 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Шкрапари е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шкрепар (Chkrepar) има 50 българи екзархисти.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Шкрапари (Σκραπάρι) в 1910 година има 10 „българоговорещи гръцки семейства“.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Шкрапар преди Балканската война има 8 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година селото е прекръстено на Аспронери.

По време на Гражданската война 26 деца от Шкрапари са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[9]

Преброявания
  • 1913 – 46 жители
  • 1920 – 48 жители
  • 1928 – 47 жители
  • 1940 – 55 жители
  • 1951 – 57 жители
  • 1961 – 77 жители
  • 1971 – 51 жители
  • 1981 – 49 жители
  • 1991 – 46 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шкрапари

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αλεξίου Τ. Γεώργιος. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σκράπαρι -- Ασπρονέρι
  2. Γεώργιος, Αλεξίου Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850).. // Посетен на 10 януари 2015.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asproneri.
     Портал „Македония“         Портал „Македония