Шлезвиг-Холщайн-Готорп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шлезвиг-Холщайн-Готорп
      
Герб
Герб
Шлезвиг-Холщайн-Готорп (в жълто), 1650 г.
Шлезвиг-Холщайн-Готорп (в жълто), 1650 г.
Шлезвиг-Холщайн-Готорп в Общомедия

Шлезвиг-Холщайн-Готорп (Готорф) (на немски: Schleswig-Holstein-Gottorf; Schleswig-Holstein-Gottorp) е херцогство на Свещената Римска империя в днешна Германия от 1544 до 1773 г.

От Дом Готорп произлизат между 1751 и 1818 г. четирима шведски крале и от 1762 г. руските царе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създава се от херцогствата Шлезвиг-Холщайн. Управлява се от династията Дом Олденбург с резиденция в дворец Готорп, по-късно в Килския дворец.

След смъртта на крал Фридрих I от Дания и Норвегия († 1533, Готорп) неговият трети син Адолф I става от 1544 г. херцог на Шлезвиг-Холщайн-Готорп до 1586 г. Малкото разпокъсано херцогство става важна сила в Северна Европа.

През 1665 г. Християн Албрехт подарява Християн-Албрехт-Университет в Кил. Херцог Фридрих III построява от 1650 до 1664 г. в градината на двореца си прочутия „Готорпски голям глобус“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Dieter Lohmeier, Kleiner Staat ganz groß – Schleswig-Holstein-Gottorf. Boyens, Heide 1997, ISBN 3-8042-0793-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]