Шльопинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шльопинци
Δογάνης
Гърция
41.0942° с. ш. 22.5228° и. д.
Шльопинци
Централна Македония
41.0942° с. ш. 22.5228° и. д.
Шльопинци
Кукушко
41.0942° с. ш. 22.5228° и. д.
Шльопинци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 102 m
Население 49 души (2001)
Шльопинци в Общомедия

Шльопинци или Шлопинци (на гръцки: Δογάνης, Доганис, до 1928 година Σλώπνιτσα, Слопница[1] или Σλοπ, Слоп) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 49 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Боймица (Аксиуполи) на десния бряг на Вардар (Аксиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Шльопинци е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Шлюпници (Chliupnitzi) е посочено като село каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 236 жители българи.[2]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шльопинци е село в Гевгелийска каза с 410 жители българи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шльопенци (Chliopentzi) има 420 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

По време на Балканската война 2 души от Шльопинци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1928 година Шльопинци е смесено местно-бежанско село с 27 семейства и 113 жители бежанци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шльопинци
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Николов Малкочов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Петров Папуцчиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Савов Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Мицов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Георгиев Чаушев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Траянов (Троянов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорта на МОО, Нестроева рота на 3 солунска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Христов Гюргев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Христов Колев (? – 1927), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Цунев (? - 1920), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Трайков, български революционер, дееци на ВМОРО[3][9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Узун Траянов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Караризов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Атанасов Дучков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Мицев Трайков (1876 – 1901), войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Гонев (Ганев, Гонов, 1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, 4 и Нестроева рота на 14 воденска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Мицев Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  3. а б в г д е ж з и к л м н „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 730.
  9. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 954-9514-56-0
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
     Портал „Македония“         Портал „Македония