Шовинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шовинизмът е крайно поддържане на собствената група, съчетано със злонамереност и омраза към съперничеща група. На български обикновено се използва за краен национализъм. Самият термин произлиза от името на Никола Шовен, легендарен войник,[1] служил на Наполеон Бонапарт и станал известен с фанатичната си преданост. Терминът става популярен след сатиричното изобразяване на Шовен във френската пиеса La Cocarde Tricolore (Трицветната кокарда), поставена от братя Коняр през 1831 г.

Произходът и първоначалната употреба на термина подсказват, че той е станал синоним за краен национализъм или патриотизъм. Във Великобритания се използва терминът джингоизъм.

Хана Аренд пише в своята статия Империализъм, национализъм, шовинизъм[2]:

Шовинизмът е почти естествен резултат от националното схващане дотолкова, доколкото той произтича пряко от старата идея за „националната мисия“ ... Мисията на нацията може прецизно да се тълкува като осветляването на други, по-злочести народи, които по някаква причина като по чудо са оставени от историята без национална мисия. Стига това схващане да не прерасне в шовинистка идеология и да остане в относително неясната сфера на национална или дори националистическа гордост, то често резултира в добре развито чувство за отговорност за благополучието на изостаналите народи.

Друго значение[редактиране | редактиране на кода]

Понякога като шовинизъм се определя и омаловажаващото отношение на мъжете към жените и то се нарича мъжки шовинизъм от феминистките. За тях този израз е равносилен на анти-женски сексизъм. По подобен начин, идеята че хетеросексуалността е единствената възможна и допустима сексуалност, понякога се нарича хетерошовинизъм или хетеросексуален шовинизъм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Счита се доказано, че реално не е съществувал, а е разпознаваем митологически и по-късно фолклорен персонаж; вж. Gérard de Puymège, Chauvin, le soldat-laboureur. Contribution à l'étude des nationalismes, Paris:Gallimard, 1993.
  2. Arendt H., Imperialism, Nationalism, Chauvinism, The Review of Politics Vol. 7, No. 4 (Oct., 1945), pp. 441 – 463 [Jstor]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]