Шогун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Този страница е за японския термин. За романа „Шогун“ на Джеймс Клавел вижте Шогун (роман)

Шoгýн (на японски: 将軍 - shogùn) е военно звание и управленска титла в Средновековна Япония.

Условно се приравнява на генералисимус - най-високото военно звание. Представлява съкращение от „сей-и тайшогун“ (征夷大将軍 - sei-i taishogùn). Първоначално титлата е използвана от императорския двор в Киото за награждаване на водачи на военни походи, а по-късно се отнася за ръководители на военни правителства в историята на Япония.

Шогун означава върховен военнокомандващ, диктатор. Само един-единствен от всички даймьо (самураи-феодали) може да притежава титлата; само императорът, в качеството му на божествен син на небето, може да му даде титлата. С назначаването си шогунът получава абсолютна власт: печата и правата на императора. Шогунът управлява от името на императора.

Управляващата военна система и периодът на управление на шогун се наричат шогунат[1], а управленската структура - бакуфу (幕府 - лагер, стан). Йеритомо Минамото е първият шогун от шогуната Камакура. Той се превръща в главния владетел на Япония и получава титлата шогун. Впоследствие водачи на още 3 шогуната получават същата титла. Използването на титлата продължава до периода на Реставрацията Мейджи.

Период Хейан[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално титлата „сей тайшогун“ е давана на военачалници по време на ранния период Хейан (7941185 г.) Най-известен от тези шогуни е Саканоуе но Тамурамаро, който успява да завладее Айну в името на император Каму. Титлата спира да се използва в края на периода.

Феодален период[редактиране | редактиране на кода]

Шогунат Камакура[редактиране | редактиране на кода]

През 1100 г. войните между родовете на Минамото и Тайра, които завършват с поражение на рода Тайра през 1185 г. във войната Дженрей. Минамото но Йоритомо изземва властта от императора и установява феодална система на управление, разположена в Камакура. Самураите поемат политическата власт, докато императорът на Япония и аристокрацията в Киото остават само привидно владетели. През 1192 г. Йоритомо е възнаграден с титлата „сей тайшогун“ от императора. Политическата система, която изработва, става известна като шогунат. Шогунатът на Камакура властва в продължение на 150 години — от 1192 до 1333 г.

Реставрация Кемму[редактиране | редактиране на кода]

Краят на Шогуната Камакура идва, когато Камакура пада през 1333 г. и регентството на Hōjō е унищожено. Императорските семейства Go-Saga старши и Go-Daigo младши имат претенции към трона. Проблемът е решен със застъпничеството на Камакура Шогуната. Това продължаава до 1331 г., когато семейството на Go-Daigo отказва да се редува със семейството на Go-Saga. В резултат Go-Daigo е заточен. Около 1334-1336 г. Ашикага Такауджи помага на семейството Go-Daigo да си върне трона.

Борбата срещу Шогуната оставя новия император с твърде много хора, които претендират за наличието на ограничени доставки в земите им. Ашикага Такауджи се обръща срещу императора, когато нараства недоволството за разпределение на земята. През 1336 г. императорът е заточен отново, в полза на новия император.

По време на реставрацията на Кемму, след падението на Камакура Шогуната през на 1333 г., друг краткотраен шогунът се появява. Принц Морийоши (също известен като принц Моринага), син на император Go-Daigo, е удостоен с титлата Sei-Taishōgun. Въпреки това принц Морийоши е поставен под домашен арест, а през 1335 г. е убит от Ашикага Тадайоши.

Шогунати Муромачи и Едо[редактиране | редактиране на кода]

Ашикага Такауджи, произхождащ от принцовете Минамото, е награден с титлата „сей тайшогун“ и създава бакуфу. Шогунатът Ашикага продължава от 1338 г. до 1573 г. След това през 1600 г. Токугава Иеясу взема властта и се устоновява в Едо (днешното Токио). През 1603 г. получава титлата шогун. Шогунатът Токугава продължава до 1868 г.

Реставрация Мейджи[редактиране | редактиране на кода]

Титлата sei-i taishōgun е премахната по време на реставрацията Мейджи през 1868 г., когато върховната власт е напълно върната на императора.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Мендрин, В. М. История сегуната в Японии (Нихон гайси). Т 1-2. М., Летний Сад, 1999, 480 +380 с. (Восточная коллекция)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Не е японска дума.