Шодековци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шодековци
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище  – [1] km²
Надм. височина 391 m
Пощ. код 5053
Тел. код 06129
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 83418
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Шодековци е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шодековци се намира на 20 км южно от град Велико Търново и е разположено в полите на средния Предбалкан на около 400 м надморска височина в регион централна Стара планина.

През землището на селото тече река Еньовица, която на 6 км след него се влива в река Белица. Тясно асфалтирано шосе свързва селото с главен път Е55. По цялото си продължение шосето лъкатуши покрай река Еньовица, преминава през село Габровци и излиза на разклона на главния път със село Нацовци. На около 1 км южно от образуваното кръстовище се намира легендарният Килифаревски манастир. Главен път Е55 свързва Северна България с Южна България, преминавайки през старопланинския Проход на Републиката.

От село Шодековци може да се стигне до махалите Долен Еневец, Горен Еневец, Свирци, Димитровци, Деветаците, Пъровци и Бойчеви колиби.

История[редактиране | редактиране на кода]

c. Шодековци в полите на Предбалкана

Точната година на възникване на селото не е известна, но се предполага, че първите заселници се установяват в местността ″Еленското″ в началните години от падането на България под османска власт.

В резултат на своето развитие и разрастване, селото се мести първоначално в местността ″Дядо Колев харман″, а по-късно в местността ″Дядови Славчови″. На тези места и в наши дни могат да бъдат различени основите на някогашните постройки. Последното преместване на селото на сегашния, огрян от слънцето склон, датира от преди около 230 години и може да бъде свързано с последвалото разширяване на правата на християнското население, под натиска на Великите сили в резултат на загубените от Османската империя Руско-турска война от 1768 – 1774 и последвалата Руско-турска война от 1787 – 1792 година.

Село Шодековци е едно от 72-те селца и махали в Килифарската долина, известни като ″Килифарските колиби″. Това е един от районите, в който се е подвизавал прочутият Филип Тотю войвода.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 149
1946 119
1956 95
1965 48
1975 26
1985 5
1992 11
2001 8
2011 3

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 3 100.00
Българи 3 100.00
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 0 0.00

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата ″Свети Архангел Михаил″

Село Шодековци попада в диоцеза на Великотърновската епархия. Изповядваната в селото религия е православното християнство.

Посветената на небесния архистратиг ″Свети Архангел Михаил″ църква е построена от неизвестен майстор през 1894 година, като средствата, необходими за построяването ѝ, са изцяло от дарения от населението на селото и близките махали. Изграденият от дялан камък храм е с дължина 18 метра, широчина 10 метра и височина 8 метра. Камбанарията е отделно от него и се намира от лявата му страна. Към нея е пристроено малко едностайно жилище с преддверие и огнище в него. По време на църковни празници, огнището се е ползвало за подгряване на вода и за варене на курбани. Жилището е давано на наетия от селото учител.

През годините в църквата са служили следните Свещенослужители: Станчо Попов, Върбан Велков, Ангел Михайлов, Илия Проданов, Петър Томов, Павел Павлов и Тотю Тотев. Тези свещеници са служили и в църквата ″Свети Димитър″ на село Габровци. Село Шодековци е било винаги съставна енория на село Габровци.

Културни и исторически свидетелства[редактиране | редактиране на кода]

  • Първото училище в селото е било килийното, което се е намирало в същия двор, в който по-късно е изградена и църквата. След нейното построяване бива преместено и се помещава в преддверието ѝ. През 1908 година отваря вратите си, построеното изцяло със средства на местните жители начално училище ″Св. Кирил и Методий″. Непосредствено след откриването му, намиращото се в църквата килийно училище бива закрито.
  • В двора на църквата се намира паметникът на загиналите от района, във водените Войни за национално обединение на България, и за присъединяване на териториите с българско население, откъснати от страната от Берлинския конгрес.

Природни забележителности и околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Усойната е горски масив в землището на село Шодековци.

В покрайнините на селото река Еньовица прави живописен 3-метров праг, през който водите ѝ падат в недълбок вир и обливат околните скали. Този природен феномен се нарича ″Скока″. Гладките скални плочи под него са чудесно място за отмора и разхлада през горещите летни дни. В реката се ловят мряна, кефал и раци. В по-дълбоките вирове могат да бъдат забелязани и видри.

Заобикалящите селото гори са предимно широколистни с преобладаващи представители на бук, дъб, габър и цер. Иглолистните видове са по-рядко срещани и са в резултат на залесителна дейност, извършена в района в края на 60-те и началото на 70-те години. Крайречните дървета са представени от върбата и ракитата.

Околността е богата на гъби от видовете: манатарка, сърнела, печурка, пачи крак и масловка.

По близките поляни се берат бял равнец, жълт кантарион и мащерка. Животинският свят е представен в пълната си палитра, типична за Предбалкана, като в последните години се забелязва чувствително нарастване на популацията от чакали и диви прасета.

Районът е с умерено-континентален климат и се характеризира с горещо, оскъдно на валежи лято и студена зима.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В чест на Свети Архангел Михаил и църквата, носеща името му, празникът на селото е на Архангеловден – 8 ноември.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска книга: Енциклопедия, Ани Гергова – стр.274
  • Нестихващия огън. История на колибарския Тревненски и Килифаревски предбалкан 1185 – 1876, Иван Марков
  • Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, Николай Мичев и Петър Коледаров
  • Централен военен архив – В. Търново ф. 39, оп.1, a.e. 122, л. 64
  • История на Великотърновската епархия, Асен Петков – Том 2, ч.1, стр.158

Други[редактиране | редактиране на кода]

Чистият въздух, привлекателната природа, както и непосредствената близост до град Велико Търново са фактори, които още през 70-те години повлияват за създаването и на вилната зона в покрайнините на селото.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шодековци е разположено в землището на село Габровци
  2. ((bg))  „Справка за населението на село Шодековци, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2018.
  3. ((en))  „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 декември 2018.
  4. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България