Шодековци
| Шодековци | |
  Шодековци  Шодековци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 9 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | –[2] km² |
| Надм. височина | 391 m |
| Пощ. код | 5053 |
| Тел. код | 06129 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 83418 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
Шодековци е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Шодековци се намира на 20 км южно от град Велико Търново и е разположено в полите на средния Предбалкан на около 400 м надморска височина в регион централна Стара планина.
През землището на селото тече река Еньовица, която на 6 км след него се влива в река Белица. Тясно асфалтирано шосе свързва селото с главен път Е55. По цялото си продължение шосето лъкатуши покрай река Еньовица, преминава през село Габровци и излиза на разклона на главния път със село Нацовци. На около 1 км южно от образуваното кръстовище се намира легендарният Килифаревски манастир. Главен път Е55 свързва Северна България с Южна България, преминавайки през старопланинския Проход на Републиката.
От село Шодековци може да се стигне до махалите Долен Еневец, Горен Еневец, Свирци, Димитровци, Деветаците, Пъровци и Бойчеви колиби.
История[редактиране | редактиране на кода]
Точната година на възникване на селото не е известна, но се предполага, че първите заселници се установяват в местността ″Еленското″ в началните години от падането на България под османска власт.
В резултат на своето развитие и разрастване, селото се мести първоначално в местността ″Дядо Колев харман″, а по-късно в местността ″Дядови Славчови″. На тези места и в наши дни могат да бъдат различени основите на някогашните постройки. Последното преместване на селото на сегашния, огрян от слънцето склон, датира от преди около 230 години и може да бъде свързано с последвалото разширяване на правата на християнското население, под натиска на Великите сили в резултат на загубените от Османската империя Руско-турска война от 1768 – 1774 и последвалата Руско-турска война от 1787 – 1792 година.
Село Шодековци е едно от 72-те селца и махали в Килифарската долина, известни като ″Килифарските колиби″. Това е един от районите, в който се е подвизавал прочутият Филип Тотю войвода.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3 | 100.00 |
| Българи | 3 | 100.00 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Село Шодековци попада в диоцеза на Великотърновската епархия. Изповядваната в селото религия е православното християнство.
Посветената на небесния архистратиг ″Свети Архангел Михаил″ църква е построена от неизвестен майстор през 1894 година, като средствата, необходими за построяването ѝ, са изцяло от дарения от населението на селото и близките махали. Изграденият от дялан камък храм е с дължина 18 метра, широчина 10 метра и височина 8 метра. Камбанарията е отделно от него и се намира от лявата му страна. Към нея е пристроено малко едностайно жилище с преддверие и огнище в него. По време на църковни празници, огнището се е ползвало за подгряване на вода и за варене на курбани. Жилището е давано на наетия от селото учител.
През годините в църквата са служили следните Свещенослужители: Станчо Попов, Върбан Велков, Ангел Михайлов, Илия Проданов, Петър Томов, Павел Павлов и Тотю Тотев. Тези свещеници са служили и в църквата ″Свети Димитър″ на село Габровци. Село Шодековци е било винаги съставна енория на село Габровци.
Културни и исторически свидетелства[редактиране | редактиране на кода]
- Първото училище в селото е било килийното, което се е намирало в същия двор, в който по-късно е изградена и църквата. След нейното построяване бива преместено и се помещава в преддверието ѝ. През 1908 година отваря вратите си, построеното изцяло със средства на местните жители начално училище ″Св. Кирил и Методий″. Непосредствено след откриването му, намиращото се в църквата килийно училище бива закрито.
- В двора на църквата се намира паметникът на загиналите от района, във водените Войни за национално обединение на България, и за присъединяване на териториите с българско население, откъснати от страната от Берлинския конгрес.
Природни забележителности и околна среда[редактиране | редактиране на кода]
В покрайнините на селото река Еньовица прави живописен 3-метров праг, през който водите ѝ падат в недълбок вир и обливат околните скали. Този природен феномен се нарича ″Скока″. Гладките скални плочи под него са чудесно място за отмора и разхлада през горещите летни дни. В реката се ловят мряна, кефал и раци. В по-дълбоките вирове могат да бъдат забелязани и видри.
Заобикалящите селото гори са предимно широколистни с преобладаващи представители на бук, дъб, габър и цер. Иглолистните видове са по-рядко срещани и са в резултат на залесителна дейност, извършена в района в края на 60-те и началото на 70-те години. Крайречните дървета са представени от върбата и ракитата.
Околността е богата на гъби от видовете: манатарка, сърнела, печурка, пачи крак и масловка.
По близките поляни се берат бял равнец, жълт кантарион и мащерка. Животинският свят е представен в пълната си палитра, типична за Предбалкана, като в последните години се забелязва чувствително нарастване на популацията от чакали и диви прасета.
Районът е с умерено-континентален климат и се характеризира с горещо, оскъдно на валежи лято и студена зима.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В чест на Свети Архангел Михаил и църквата, носеща името му, празникът на селото е на Архангеловден – 8 ноември.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в село Шодековци
- Стоян Маринов (1838 – 1904), един от първите книгоиздатели и книжари в България
- Иван Цонев Иванов (1873 – 1912), загинал на 6 декември при град Одрин, като редник от състава на Осемнадесети пехотен етърски полк
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Българска книга: Енциклопедия, Ани Гергова – стр.274
- Нестихващия огън. История на колибарския Тревненски и Килифаревски предбалкан 1185 – 1876, Иван Марков
- Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, Николай Мичев и Петър Коледаров
- Централен военен архив – В. Търново ф. 39, оп.1, a.e. 122, л. 64
- История на Великотърновската епархия, Асен Петков – Том 2, ч.1, стр.158
Други[редактиране | редактиране на кода]
Чистият въздух, привлекателната природа, както и непосредствената близост до град Велико Търново са фактори, които още през 70-те години повлияват за създаването и на вилната зона в покрайнините на селото.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Шодековци е разположено в землището на село Габровци
- ↑ „Справка за населението на село Шодековци, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 17 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 декември 2018. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Село Шодековци
- Карта на село Шодековци
- Река Янтра и нейните притоци[неработеща препратка]
- Електронна библиотека по архивистика и документалистика
- Държавна Агенция „Архиви“
| ||||||||||
