Шота Руставели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шота Руставели
Shota rustaveli qartuli.jpg
Портрет на Шота Руставели, ок. 1905 г.
Роден
Починал
Професия поет, мислител, принц
Националност Грузия грузинска
Активен период Управлението на царица Тамара
Грузинския златен век
Жанр поезия, народен епос
Известни творби Витязът в тигрова кожа
Подпис Rustaveli signature.svg
Шота Руставели в Общомедия

Шота Руставели (на грузински: შოთა რუსთაველი) е грузински поет от XII и XIII век. Автор на поемата "Витязът в тигрова кожа", смятана за националния епос на Грузия, той допринася най-много за грузинската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Биографичните сведения за Руставели са крайно оскъдни. Поемата му, по-точно пролога, дава представа за неговата личност; Руставели не е фамилия, а териториален епитет, който може да се интерпретира като „на/от Рустави“. За по-късните грузински автори (от XV-XVIII век) има повече информация: повечето от тях са единодушни именувайки го Шота Руставели, име, запазено на фреска и документ от Йерусалим. Както народна традиция, така и кралският поет Арчил определят Руставели като родом от южния грузински регион Месхетия, където се намирало селото му Рустави (да не се бърка със съвременния град Рустави, близо до Тбилиси). Смята се, че е роден между 1160 и 1165 г. и е създал най-голямата си творба не по-късно от първото десетилетие на XIII век, най-вероятно през 1205-1207 г.

„Витязът в тигрова кожа“[редактиране | редактиране на кода]

„Витязът в тигрова кожа“ е поема превеждана на много езици. За първи път е публикувана през 1712 г. в грузинската столица Тбилиси.

Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и, следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, поезия, която описва най-високите идеали и стремежи на грузинската нация.

Действието се развива в Индия и Арабия. Разказва историята на двамата герои Автандил и Тариел, както и за стремежа им да намерят обекта на любовта, Нестан-Дарежан. Посветена на царица Тамара, която е прототип на Нестан-Дарежан, творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в златния си век. Тези идеализирани герои, верните приятели са обединени от куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност, които прогласяват равенство между мъжете и жените с голяма радост. Поемата се разглежда като "коронация на мисълта, поетическо и философско изкуство на средновековна Грузия", сложна творба с богати и върховни жанрове.

Вандализъм над фреската в Израел[редактиране | редактиране на кода]

Фреската, изобразяваща легендарния грузински поет става обект на вандализъм през юни 2004 г. в Манастира на Светия кръст. Неизвестен вандал издрасква лицето на Шота Руставели и част от надписите на грузински. Грузия прави официално оплакване към Израел, след като безценната фреска е обезобразена в Йерусалим.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]