Шпионинът, който ме обичаше (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шпионинът, който ме обичаше
The Spy Who Loved Me
Автор Иън Флеминг
Първо издание 1962 г.
Флаг на Великобритания Великобритания
Издателство Jonathan Cape
Оригинален език английски
Жанр шпионски роман
Вид роман
Поредица Джеймс Бонд
Предходна Операция „Мълния“
Следваща В тайна служба на Нейно величество

„Шпионинът, който ме обичаше“ (на английски: The Spy Who Loved Me) е роман на английския писател Иън Флеминг. Той е десетият от поредицата за Джеймс Бонд. Издаден е на 16 април 1962 г. от издателство Jonathan Cape.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Главната героиня на разказа е Вивиън Мишел. Тя е канадка от френски произход и е родена в Квебек. Когато е на 8 години, родителите ѝ загиват в автомобилна катастрофа, а Вивиън е приета от нейна леля. До 15 години Мишел учи в манастир, а след това продължава образованието си в Англия. На финалната вечер Вивиън се срещна с Дерек Малаби. Те започват романтична връзка, но скоро Дерек съблазнява Мишел, след което я напуска.

След дипломирането си Вивиън получава работа в малък вестник в отдела за реклами. Работата ѝ е много трудна, но Мишел е упорита, и две години по-късно става заместник-главен редактор. На един фестивал на вестника в Мюнхен Вивиън среща Курт Райнър, представител на Асоциацията на западногерманските вестници. Райнър предлагат на Мишел високо платена работа в Асоциацията, и Вивиън се съгласява. Първоначално Райнър се държи нормално, но скоро между тях се завързва връзка, и Вивиън забременява. Научавайки Райнър веднага предлага на Мишел да подаде оставка от Асоциацията и да направи аборт. Бившият любовник дава малко пари на Вивиън и ѝ предлага да отидат за в Швейцария да направи аборт.

Мишел решава да не прави аборт и се завръща в дома си в Канада. Не казва нищо за бременността на леля си и тръгва да пътува. В един мотел мениджърът Джед Фенси предлага на Мишел работа като администратор и добро заплащане. Фенси обяснява Вивиън, че мотелът „Спален бор“ принадлежи на големия бизнесмен м-р Сангинети. Първоначално Мишел харесва работата, а управителят е много учтив. Но по-късно г-н Фенси започва безцеремонно да досажда на Вивиън, и когато тя решава да напусне и иска заплата си, мениджърът предлага да решат въпроса със самия м-р Сангинети. След няколко дни, е една дъждовна нощ в мотела идват двама „служители“ на Сангинети – „Джоунс“ и „Томсън“. Настанявайки ги в мотела, Вивиън осъзнава, че това не са агенти на застрахователна компания, а опасни бандити. „Томсън“ е висок, слаб мъж, със стоманени зъби, с прякор „Страх“, и „Джоунс“ – нисък и пълен, страдащ от пълна плешивост, с прякор „Стрелец“. По-късно в разговора, бандитите казват истинските им имена: „Страх“ – Саул Хоровиц, „Стрелец“ – Морант.

Вивиън се опитва да избяга, но разбойниците бързо я хващат и я бият. Тя е съблечена гола и бандитите я принуждават да ги обслужва. Страхувайки се, че злодеите ще я изнасилят, Мишел грабва нож и се опитва да избяга отново. Това вбесява гангстерите, и кой знае какво може да се случи, но изведнъж на вратата се позвънява, и в мотела влиза непознат мъж, англичанин, с малък белег върху твърдото, силно лице. Мъжът учтиво моли за свободна стая в мотела, и бандитите, след известно колебание, дават на англичанина ключа. Вивиън придружава мъжа до колата и бързо му разказа за ужасното си положение, в което се намира. Англичанинът обещава да помогне на Мишел, а по-късно, когато се записва в книгата за регистрация на мотела, Вивиън научава името му – Бонд, Джеймс Бонд. Бонд каза на Мишел, че работи за правителството, и че в Канада изпълнява отговорна работа.

... Едни от най-големите тайни на МИ-6 са имената и адресите на дезертьорите от Съветския Съюз и Източна Европа. В крайна сметка, за да си отмъсти на предателите, КГБ полага всички усилия, да ги унищожи, готова да плаща пари за информацията. Канада е дом на Борис, бивш съветски дизайнер на атомни подводници, който е избягал на Запад. КГБ научава за местонахождението му, и е дава $ 50 000 на бившия офицер от гестапо име Хърст Улман като заплащане за убийството на Борис. Секретната информация за Борис за КГБ е осигурена от СПЕКТЪР. Оказва се, че след операцията „Мълния“ и бягството на Ернст Ставро Блофелд, всемогъщата престъпна организация не е била напълно унищожена, а продължава да бъде активна. МИ-6, заедно с канадските служби за сигурност, провеждат тайна операция: Борис е скрит на безопасно място, а Бонд заема неговото. Когато Улман и съучастниците му, нападат апартамента на „Борис“, те попадат на засада и са частично унищожени.

След като завършва разказа си, Бонд съветва Мишел да отиде в стаята си и да се барикадира здраво. През нощта Вивиън се събужда от ужасен пожар, целият мотел гори, подпален от бандитите. Те са изпратени от Сангинети да опожарят мотела, за да получи застраховката му, а вината да падне върху мъртвата Вивиън. Девойката за малко да бъде изгорена жива, но Бонд я спасява. Тогава Бонд и Вивиън се сблъскват с гангстерите, и проехтяват изстрели. Негодниците се опитват да избягат с автомобил, но Бонд убива „Стрелец“, колата е надупчена от куршуми и заедно с мъртвия „Стрелец“ и ранения „Страх“ пада в езерото. Докато чакат полицията Бонд и Мишел отдъхват в леглото в една от оцелелите къщи на мотела. Събуждайки се през нощта в прегръдките на Бонд, Вивиън вижда в прозореца „оживелия“ „Страх“ (той успява да се измъкне от потъналата кола), който се опита да застреля любовниците. Но Бонд отново е по-бърз, и убива бандита.

... На сутринта Вивиън открива, че Бонд си е заминал. Той ѝ е оставил прощално писмо, в което обяснява, че застрахователната компания трябва да плати значителна премия на Мишел за спасяването на мотела от огъня. В допълнение, Бонд предлага на Вивиън винаги да се обръща към него за помощ, като посочва своята поща в Лондон. Тя продължава своето пътуване с мисълта за шпионина, който я обичаше.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-краткият по обем роман от поредицата, романът с най-ясно изразено сексуално съдържание, и е единственият роман за Джеймс Бонд, където историята е написана от името на главната героиня, Вивиън Мишел. В предговора му, Иън Флеминг е пише, че една сутрин е намерил ръкописа на бюрото си.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Романът е екранизиран през 1977 г. във филма „Шпионинът, който ме обичаше“ (десетият филм на „официалната“ „бондиана“), в който ролята на Джеймс Бонд се изпълнява от Роджър Мур. Въпреки това, сценарият и сюжетът на филма на практика не съответстват на романа. Основно е използван героя „Страх“, който във филма се превръща в зловещия убиец със стоманените зъби, по прякор „Челюсти“.