Шумер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шумерия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шумер
Останки от древен Шумер
Останки от древен Шумер
Местоположение
Iraq physical map.svg
31.7782° с. ш. 45.0191° и. д.
Шумер
Местоположение в Ирак
Месопотамия
Археология
Период  4500 –  1900 пр.н.е.
Култура Шумер
Шумер в Общомедия

Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак)[1], който обхваща огромна равнинна област, основно територията между реките Тигър и Ефрат, граничещ на югоизток с Персийския залив. Oт края на четвъртото хилядолетие преди новата ера и по време на третото хилядолетие преди новата ера тук се заражда и развива много важна цивилизация със същото име. Тя има няколко основни фази. Напълно забравена след началото на нашата ера, шумерската цивилизация е преоткрита през втората половина на 19-ти век, благодарение на разкопките на археологически обекти, които продължават до 1990-те и са прекъснати заради войните. Открити са десетки хиляди плочки с клиновидно писмо, най-старите известни писмени документи заедно с тези от древен Египет, което прави Шумер една от най-древните цивилизации на земята.

Шумерският език не принадлежи към никоя от известните групи езици. Той е език с все още неопределен произход и съществува съвместно с други езици, предимно акадски език и семитски език и който се говори в северната част на Долна Месопотамия (страната на „Акад“). Последните обобщителни анализи за Шумер са склонни да приемат, че тези периоди обхващат цялата история на Долна Месопотамия през този период, без да се спират в шумерската страна, стриктно погледнато. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Обейд (или Убейд). В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).

Шумерите имат голямо влияние върху древните цивилизации, особено тези от Месопотамия. Те са основоположници на изграждането на цивилизацията на Месопотамия и допринасят за появата на първите държави с техните сложни институции и администрации и развитието на първите градски общества, развитието на различни техники в областта на селското стопанство, строителството, металургията и търговията. Някои считат шумерите за изобретателите на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.

Откриване на шумерската цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

Идентификация в клинописни източници[редактиране | редактиране на кода]

Жул Опер (1825 – 1905)

Ако споменът за асирийците и вавилонците е запазен благодарение на библейските и древногръцките текстове, шумерите отдавна са заличени от историята, когато през първата половина на 19-ти век започват първите разкопки на места в древна Месопотамия. Те са свързани с археологически обекти от първото хилядолетие, и освен това разположени в Асирия, следователно извън древната страна Шумер. Едва няколко десетилетия по-късно археолозите насочват усилията си към местата на юг, за да търсят там наченките на месопотамската цивилизация. Желанието за откриване на местата, където се заражда тази цивилизация завладява редица изследователи през този период и дешифрирането на асирийските глинени плочки подтиква някои да изложат хипотези за съществуването на хора и цивилизация, по-стари от познатите дотогава. Клинописните текстове наистина включват, заедно с акадските фонетични знаци, език, не принадлежащ към семитската група[2]. Вследствие на това е доста лесно за тези учени да разберат, че така наречените „идеографски“ знаци разкриват фонетична транскрипция на език, за който все още не се знае нищо.

Първият, който изказва мнение че това е разговорен език е Жул Опер. Поддръжниците на теорията, че това наистина е разговорен език най-накрая печелят около 1900 г. Голям брой текстове, написани само в Шумер стават достъпни за изследователите. На Франсоа Тюро-Данжен се пада честта да публикува първите преводи (1905 г.), като по този начин бележи решаващ етап в разбирането на шумерския език[3]. След това той напредва благодарение на написването на първите граматики, които описват този език, от Фридрих Делицч през 1914 г., след това от Арно Побел през 1923 година.

Археологически разкопки и разкрития[редактиране | редактиране на кода]

Разкопки на Ур от британските археолози, 1927 г., въздушна снимка

Проучването на археологически обекти от времето на шумерската епоха започва с първите разкопки по разказите на Тело през 1877 г. от екип, събран от Ернест дьо Сарзек, тогава френски консул на Басра. Множеството административни плочки и възпоменателните текстове, които той разкрива при много трудни условия на работа, предоставят богата документация на пионерите при дешифрирането на шумерските надписи. Американските разкопки на древния град Нипур, започнати през 1889 г., донасят допълнителна документация и информация на шумерски език, по-специално многобройните училищни плочки, позволяващи доближаване до културата на Шумер. Впоследствие строителни обекти се отварят и на други шумерски обекти: Бисмая (древен Адаб), Фара (Шурупак), след това по-големи обекти, като Варка (Урук), откъдето немски екипи започват да разкопават през 1912 г., след това по-редовно след 1928 г., и Ур, където английските екипи на Леонард Уули действат от 1922 г., докато за кратко разкопават съседния сайт Ел-Обеид. Работата на дьо Сарзек в Тело е продължена с много прекъсвания от други екипи до 1933 г. Знанията за Шумер бързо напредват. Урукските работни места позволяват да се върнем към произхода на южните месопотамски държави и тяхната писменост. Тези на Ур са белязани от най-зрелищните археологически открития, извършени на шумерски обекти, тези на царските гробници. През 30-те години н 20-ти век екипи от Ориенталския институт в Чикаго претърсват обекти в региона Дияла, където идентифицират сайтове, свързани с шумерската цивилизация, въпреки че са разположени извън Шумер, Хафадже и Тел Асмар (Ешнуна). Невъзможно е да се пренебрегне един от най-тъжните аспекти на разкопките от този период поради разрушението, причинено на сградите: повторните тайни разкопки на места, където екипите на археолози отсъстват между два периода на редовни проучвания.

След 1945 г. са проучени нови обекти: Абу Шахрейн (Ериду), където е ексхумиран най-старият известен паметник в южна Месопотамия, Тел Укейр, Абу Салабих, Тел Сенкерех (Ларса) и Тел ел-Оуели, където френски екип, ръководен от Жан-Луи Уо открива най-старото известно шумерско село. Наземните проучвания, проведени от Робърт Маккормик Адамс, подкрепени от други изследователи, позволяват да се разбере по-добре историята на заселването на Южна Месопотамия[4]. Политическите сътресения, които Ирак преживява от началото на 1990-те години – войната в Персийския залив през 1990 г. и американската инвазия през 2003 г., слагат край на продължителното проучване на шумерските обекти и тайните разкопки, които може да са извършени там, влошават състопянието на много обекти и паметници. Тъй като те престават по времето, когато археологическите проучвания започват да се разширяват от техническа и методологична гледна точка с появата на нови области на изследване (археозоология, палинология и др.), тези разкопки рядко засягат ежедневието на обикновените хора. Следователно те до голяма степен документират живота на монументални квартали, някои жилищни райони и почти липсват селски обекти. Единственото открито наскоро археологическо проучване е това, основано на сателитни изображения[5].

Изучаване на епиграфските източници[редактиране | редактиране на кода]

Разкритите десетки хиляди клинописни текстове, някои от които все още не са публикувани или анализирани, са от много различни видове: по-голямата част са административни, издадени от управлението на шумерските институционални домейни, други са от правен тип (актове за продажба, заем, доклади от съдебни процеси, сборници от закони и др.), възпоменателни (царски надписи, историографски текстове), религиозни (ритуали за гадаене, екзорсизъм, религиозни химни и др.), епични и митологични или дори сапиментални (поговорки, басни, съвети за мъдрост и др.)

История[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на Гудея, принц на Лагаш
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Произход и първи селища[редактиране | редактиране на кода]

Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил.г. пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град има свой управник – цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.

Шумерските градове представляват оживени търговски и занаятчийски центрове. Освен търговията, която развиват помежду си, те търгуват и с Древен Египет и Индия. Поради своето богатство те често стават обект на нападения от страна на персийските и арабските племена. [1]

През 23 век пр.н.е. голяма част от Шумер е завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) – обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.

В средата на II хил. пр.н.е. Шумер е погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. С движението и преселението на различни племена в тези територии, с времето шумерският език престава да бъде разговорен, но се съхранява през следващите столетия като литературен и културен език.

Древни династии: градове-държави[редактиране | редактиране на кода]

Акадската империя[редактиране | редактиране на кода]

Урска династия[редактиране | редактиране на кода]

Разпадане и краят на шумерската цивилизация[редактиране | редактиране на кода]

Шумерското общество[редактиране | редактиране на кода]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално шумерите изграждат своите постройки от тръстика, като впоследствие я заменят с неизпечени глинени тухли (кирпич).

Градоустройтвото им не е особено сложно – в централната градска част е разположен дворецът, който е и религиозен храм, наречен зикурат. Там са разположени и другите обществени сгради.

Зикуратът представлява религиозен храм с квадратна форма, а по вид напомня стъпаловидна пирамида. Стените на храма се боядисват в бяло, червено и черно. Нерядко са украсени с цветна мозайка от глинени конусовидни елементи. Изграден от непечени глинени тухли, на върха му се намира храмът на бога – покровител на града, който се ползва от жреците и като астрономическа обсерватория, тъй като шумерите наред с природните сили почитат като богове и небесните тела.

Около храмът и другите големи обществени сгради са разположени пазарите, занаятчийските работилници и жилищните постройки. Обработваемите земи се намират извън града (т.нар. „землище“).[1]

С течение на времето храмовете и дворците се отделят в отделни сгради, което говори за отделяне на религиозната власт от царя и преминаването ѝ в жреческото съсловие.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Глинена табличка с клинообразно писмо

Шумерската писменост възниква през 4-тото хил. пр.н.е. и е най-ранната известна форма на писменост след датираната към 5600 – 5300 г. пр. Хр. Дунавска протописменост. Шумерският клинопис е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинена плочка или друга глинена повърхност. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна, каквато е в Древен Египет), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се разпространява по цялото Междуречие (Месопотамия) и става основната форма на писменост на древните народи от Близкия изток. [1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на появата на клинописната писменост възникват и първите училища. В средата на 3-тото хил. пр.н.е. на територията на Шумер е развита мрежа от училища за обучение по четене и писане. Първоначално целите на обучението са свързани с необходимостта от писари за стопански и административни цели, а по-късно училищата се превръщат в литературни центрове, в които се преписват и създават нови литературни произведения.[6]

В шумерските училища се обучават само момчета, произхождащи от заможни семейства. Начело на училището стои „уммия“ (знаещ човек, учител), който се нарича и „баща на училището“. Учениците се наричат „синове на училището“. Сред преподавателите има учител по рисуване, по шумерски език, наставник, следящ за дисциплината. Курсът на обучение се провежда по две основни програми – едната се фокусира върху науката и техниката, а другата – върху литературата и развива творческите способности.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита „Епосът за Гилгамеш“ – сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език. Табличките с епоса са открити в библиотеката на цар Ашурбанипал. В него се разказва за легендарния цар на Урук Гилгамеш, за свръхсилния див Енкиду и за търсенето на Гилгамеш на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег от Библията.

Много известен е и шумеро-акадският епос Енума Елиш – „Когато там горе“. Името идва от началния стих на епоса. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на акадския град Ниневия и е открито от археолозите в началото на XIX в. Съдържанието на „Енума Елиш“ е записано с клинопис на седем плочки, наречени „Седемте плочи на Сътворението“:

В началото на времената, когато нито горе имало небе, нито тук долу земя, във всемира се въртели само прастарите води: Апсу, сладката вода, и Тиамат, големия солен океан. Съзидателното божествено слово все още не било призовало нищо от безименността.

От единението на Апсу и Тиамат, древните хаоси от мъжки и женски пол, се родили Лахму и Лахаму. Те дали живот на висината и дълбината – на небето и земята Ансар и Кисар. Ансар и Кисар дали живот на владетеля на небето Ану. Ану създал силния, смелия и мъдрия Еа. И Еа бил по-могъщ от своите създатели, от предишните богове. [8]

Този разказ за сътворението предшества във времето митологичните легенди на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава „Битие“ на Библията.

Наука[редактиране | редактиране на кода]

Астрономия и астрология[редактиране | редактиране на кода]

Изображение на шумерската богиня Лилиту

Наред с писмеността, шумерите изобретяват и шейсетичната система на изчислението и отмерват времето с минути и часове по същия начин, както се отмерва и днес. Тяхната календарна година обаче се състои от 360 дни (отново 6 по 60).

Шумерите са също и първите астрономи, наблюдаващи и именуващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Някои от своите божества шумерите и акадците транспонират върху звездното небе – седемте познати за тях планети и част от неподвижните звезди. Слънцето според тяхната религия е еманация на бог Уту (ак. Шамаш). В планетата Меркурий своето астрално проявление има пък богът на писмеността и мъдростта – Набу. Във Венера – богинята на любовта и красотата Инана (ак. Ищар). В Марс – богът на войната Нергал. Юпитер пък е бог Мардук, а Сатурн олицетворява Нинурта – богът на постоянството, издръжливостта и победата. Наред с тези божества шумерите се кланят и на богове, властващи над различни природни стихии. Ану, богът на небето, както много от урановите божества, е deus otiōsus, отстъпил креативността и водещата роля в култа на своя син, атмосферния бог Енлил (вж. задължително съответните раздели при М. Елиаде, Трактат по история на религиите). Енки – бог на водите и мъдростта, покровител на заклинателите. Друга божествена фигура е и условно наричаната Богиня – Майка, позната в различни хипостази (Нинхурсанг, Нинмах; Аруру) и други.

Военно дело[редактиране | редактиране на кода]

Шумерите имат първоначално само пехотна войска, въоръжена с копия, щитове и шлемове. С времето армията става професионална. При изненадваща атака тази добре обучена войска цели да отблъсне нападателите по възможност преди да се стигне до мобилизиране на населението (и съответно нарушаване на стопанските дейности).

По-късно към въоръжението са добавени мечове, лъкове и бойни брадви. Съответно се формират и пехотни войски – стрелци. Въведена е и колесницата. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((de)) Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr. Hermann Meyer, Bertelsmann (Gütersloh), 1963
  2. Крамер, С. Н. Шумеры. Первая цивилизация на Земле / Пер. с англ. А. В. Милосердовой. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2002. – 383 с. – (Загадки древних цивилизаций). – ISBN 5-9524-0160-0.
  3. Ph. Abrahami, « Un système d'idéogrammes : « sumérien ou rien », dans B. Lion et C. Michel, Les écritures cunéiformes et leur déchiffrement, Paris, 2008, p. 111 – 128.
  4. J.-L. Huot dans Sumer 1999 – 2002, col. 93 – 95.
  5. Jason Ur, « Southern Mesopotamia », dans Daniel T. Potts (dir.), A Companion to the Archaeology of the Ancient Near East, Chichester, Blackwell Publishers, coll. « Blackwell companions to the ancient world », 2012, 1445 p. (ISBN 978-1-4051-8988-0, notice BnF no FRBNF43626433), p. 533 – 555
  6. Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 17 – 19.
  7. Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 19 – 21.
  8. Митове и легенди, Йожеф Роман, български, превела от унгарски Марта Бур-Марковска, София, Наука и Изкуство 1975 (Mitoszok Konyve, Roman Jozsef, Gondolat, Budapest 1963)