Шумнатица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шумнатица.

Шумнатица
Общи данни
Население 425 души[1] (15 юни 2020 г.)
22,1 души/km²
Землище 19,199 km²
Надм. височина 377 m
Пощ. код 6888
Тел. код 03679
МПС код К
ЕКАТТЕ 83538
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   кмет
Кирково
Шинаси Сюлейманов
(ДПС)
Кметство
   кмет
Валентина Стоянова (ПП ГЕРБ)

Шумнатица е село в Южна България. То се намира в община Кирково, област Кърджали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шумнатица се намира в планински район. В рида Гюмюрджински снежник на Източни Родопи. Селото е бивш граничен район със засилена полицейска охрана на границата с Гърция. На юг землището на селото се очертава от държавната граница с Гърция. На югоизток селото граници с Лозенградци (село). На изток с Орлица (село). На север с Априлци (област Кърджали) и Кирково. На северозапад се от селото се намира Горно Кирково. На запад Кремен (област Кърджали).

Селото отстои на 3.3 км от общинския център Кирково. ГКПП Маказа - Нимфея е на 17.5 км. Областният център Кърджали е на 43 км. Столицата София е на 322 км. Други близки градове са: Джебел 31 км. Момчилград 36 км. Златоград 39.5 км. Крумовград 48 км. Гюмюрджина (Комотини) 45 км.

Климатът е преходно – средиземноморски със средната годишна температура между 11С и 13,2С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 мм, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година селото се нарича Фъндаджик. Шумнатица е едно от най-старите села в региона и от него са произлезли няколко села.

Кмет на с. Шумнатица е Валентина Стоянова – ПП ГЕРБ (втори мандат).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Както на много откъснати места в Източните Родопи и тук до днес са се запазили къщи, градени от камък, с каменни плочи на покрива и оригинални комини. Между къщите се вие стар път, изграден от калдъръм, част от древен път, свързващ вътрешността на страната с Беломорска Тракия. Някои от къщите са обявени за паметник на културата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]