Шунята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Шу́нята (на санскрит: शून्यता, śūnyatā IAST; пали: шуната; тиб. stong pa nyid, stong pa — пуст, намиращ се зад пределите на чувственото възприятие, непостижим, nyid — добавяне на значението за това, че всичко може да се случи; на монголски: хоосон чанар) — понятие във философията на будизма, означаващо отсъствието на собствена природа на нещата и явленията (или дхармите- още едно значение на понятието дхарма). Нещата и явленията съществуват единствено чрез своята обусловеност и взаимозависимост и са напълно лишени от някаква отделна трайна собствена "природа".

Описание[редактиране | edit source]

Шунята се счита за едно от най-трудните за разбиране понятие в будизма, не поддаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките медитации, специфични за различните школи на будизма. Неточното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до разбиране на будизма като философия на нихилизма, солипсизма, отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др.; заради подобно разбиране будизмът непрекъснато е подлаган на критика от небудистките школи. Будистките школи отричат такова разбиране и акцентират внимание на „същността“, „взаимозависимото възникване“, причинността и обусловеността.

Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора между будистките и небудистки школи за причинността и собствената природа (атман или „висшето аз“ се отричат от будистките школи). Нагарджуна поставя на здрава основа учението за пустотата , като пояснява същността на Татхагата за достигане празнотата на ума и развитие на природата на Буда. Представата за шунята развиват по-сетне Арядева, Асанга, Васубандху, Дигнага, Дхармакирти, Будапалита, Бхававивека, Чандракирти и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на тибетския и далекоизточния будизъм, в частност на Чан.

Важен източник на учението за пустотата представлява „Праджняпарамита Хридая Сутра“, почитана във всички школи на будизма Махаяна и явяваща се нейна основа.

Определението на пустотата се дава в разгърнат вид като учение, предавано от бодхисатвата Авалокитешвара на монаха Шарипутра. Първоначалното твърдение представлява обща квинтесенция на учението на Буда: „Авалокитешвара-бодхисатва, практикувайки дълбоко Праджняпарамита възприема мисълта за петте скандхи на пустотата и спасението от всички страдания и нещастия“.

По-нататък идва подробно указание , какво точно има предвид Авалокитешвара, наставлявайки Шарипутра, и по какъв начин това възприятие поражда спасение от страданията и нещастията при придобиване на Аннутара Самяк Самбодхи (най-висше пълно просветление, представляващо състояние на Буда[1]).

Вижте още[редактиране | edit source]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Хамфриз, 2002, с. 130-131

Литература[редактиране | edit source]