Шушу-мушу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шушу - мушу)
Шушу-мушу
Shushu-mushu
РежисьориБорис Грежов
СценаристиП. К. Чинков
В ролитеПантелей Хранов
Стефан Савов
А. Чавдаров
ОператорСтефан Петров
Филмово студиоБългарско дело
Жанркомедия
Премиера7 април 1941 г.
Времетраене17 минути
Страна България
Езикбългарски
Цветностчерно – бял
Външни препратки
IMDb

„Шушу-мушу“ е български игрален филм (комедия) от 1941 година, на режисьора Борис Грежов. Оператор е Стефан Петров, по сценарий на П. К. Чинков.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Иванов е назначен за главен инспектор в провинцията. Негов приятел го предупреждава, че градът, в който отива е „най-клюкарският“ в България.

Във влака, Иванов се запознава с Печурков, известен „далавераджия“ от същия град, и разговаря с него. Инспекторът се представя за търговец на кожи и спътникът любезно му предлага своето съдействие при сделките. Пред хората в купето Печуркон се хвали, че познава бъдещия главен инспектор на града. За доказателство той поверително им съобщава последни новини, научени от него. Всички го слушат с интереси изразяват учудването си.

Пред гарата на градчето, Иванов, Печурков и приятелят му Добревсе качват на файтон. Печурков осведомява Добрев на ухо за последните новини. Спират пред хотел „Лондон“. Печурков представя „търговеца“ от София и моли хотелиера бай Йордан да предостави на госта най-хубавата стая.

Печурков влиза в ресторанта на хотела, откъдето „новината“, научена от самия главен инспектор, тръгва из градчето. Мъже и жени, стари и млади си шепнат на ухо и се разделят с думите: „Ама никому!“. Печурков решава да спечели от наивността на Иванов и закупува всички кожи на търговците, като подписва полици, за да ги продаде на новия си познайник. В кожарския магазин му съобщават „новината“, пусната от самия него.

В ресторанта на хотела. Пристигат търговците на кожи. Печурков им представя техния „колега“ Иванов. Един от присъстващите съобщава на всички, че Иванов не е никакъв кожар, а новият градски инспектор. Печурков, загубил парите си в нечестната сделка, се разплаква. Инспекторът го утешава, че ще му каже „най-последната новина“. Навежда се към ухото му, шепне неразбрано и завършва с: „Ама никому!“.

Печурков върви по улицата. Към него се приближава познат, който иска да му каже последната новина. Печурков ядосан го прогонва.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Печурков, далавераджия Пантелей Хранов
Иванов, новият главен градски инспектор Стефан Савов
Добрев А. Чавдаров
К. Наумов
А. Петров
В. Крайевски
С. Станчев
Б. Гарев
Г. П. Ангелов
Х. Николов
Д. Румпалов
Е. Коцев

Творчески и технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор Борис Грежов
Сценарист П. К. Чинков
Оператор Стефан Петров
Художник С. Шаранков
Тон Георги Палапанов
Кирил Попов
Тонкопие Луна филм

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]