Шчечински залив
Шчечинският залив,[1] известен също като Шчечинска лагуна (на полски: Zalew Szczeciński; на немски: Stettiner Haff), е лагуна при естуара на река Одер, на границата между Германия и Полша. На север чрез Померанския залив има връзка с Балтийско море. Лагуната е разделена на „малка лагуна“ (на немски: Kleines Haff) на запад и „голяма лагуна“ (на полски: Wielki Zalew) на изток.
География[редактиране | редактиране на кода]
На юг лагуната е захранвана от ръкавите на река Одер и на други по-малки реки като Пене, Икер и Ина.[2] На север е свързана с Балтийско море чрез Померанския залив, достъпът до който се осъществява от протоците Пенещорм, Свина и Дзивна, които отделят островите Узедом и Волин от континенталната част на Европа.
Лагуната покрива площ от 687 km2. Средната ѝ дълбочина е 3,8 m, а максималната е 8,5 m.[3] Каналите, по които минават товарни кораби, обаче, могат да надвишават 10,5 метра дълбочина.[3] Обемът на водоема възлиза на 2,58 km3 вода.[4] Средногодишната температура на водата е 11 °C.[4]
94% от притока на вода в лагуната се дължат на река Одер. Общият ѝ приток е оценен на около 18 km3 годишно. Тази вода престоява средно около 55 дни във водоема, преди да се влее в Померанския залив.[4] Поради тази причина, водите на лагуната са силно еутрофицирани.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1880 г. е открит канала Кайзерфарт покрай остров Узедом. Той е дело на Германската империя и е наречен в част на кайзер Вилхелм I. Дълбок е 10 метра и свързва лагуната с Балтийско море. Това позволява по-големи морски кораби да достигат Щетин по-бързо и по-безопасно. С това се откъсва и малкото островче Казебург (днес Карсибор) от Узедом. След края на Втората световна война през 1945 г., източната част на лагуната става полско владение, а каналът е преименуван на Пяст, като едноименната полска династия.
Лагуната е значимо място за риболов в продължение на векове, важен транспортен възел след 18 век и популярна туристическа дестинация след 20 век.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Габеров, Иван, Генчев, Нейко. Съвременна българска енциклопедия. Елпис, 1994. с. 631.
- ↑ Gerald Schernewski, Baltic coastal ecosystems: structure, function, and coastal zone management, Springer, 2002, p. 79, ISBN 3-540-42937-9
- ↑ а б в Ulrich Schiewer, Ecology of Baltic coastal waters, Springer, 2008, p. 115, ISBN 3-540-73523-2
- ↑ а б в Ulrich Schiewer, Ecology of Baltic coastal waters, Springer, 2008, p. 117, ISBN 3-540-73523-2